Шистозомиаза, предизвикана от Schistosoma japonicum [азиатска шистозомиаза] МКБ B65.2

Шистозомиазата представлява паразитоза, предизвикана от кръвосмучещи метили от род Schistosoma.

Отделните представители от рода водят до развитие на различни клинични прояви.

Шистозомиаза, предизвикана от Schistosoma japonicum [азиатска шистозомиаза], се характеризира със засягане на интестиналния тракт, черния дроб и в по-редки случаи централната нервна система.

Представлява перкутанна биохелминтоза, с ендемичен характер в много страни в Азия. Особено висока честота на заболяването е регистрирана в Китай, Индонезия, Филипините, Тайланд.

Клиничните признаци се дължат не на самия причинител, а на отделяните от него яйца.

Част от яйцата напускат макроорганизма през храносмилателната или отделителната система, но друга част остават и могат да предизвикат различни нарушения.

Те са силно антигенни и водят до изразен имунологичен отговор от страна на гостоприемника, развитие на локално грануломатозно възпаление, висок риск от емболизация.

Шистозомите имат редица характерни особености по отношение на жизнения им цикъл, като се превръщат в различни форми.

Междинен гостоприемник са охлювите от вида Oncomelania, като в тях се осъществяват важни етапи от развитието на отделните форми.

Механизмът на предаване на заболяването при хората се осъществява при контакт със заразена вода.

Заболяването има инкубационен период в рамките на няколко седмици, през което време е възможно да се наблюдават някои неспецифични прояви, като главоболие, общо неразположение, диспептични нарушения.

Острата форма на паразитозата се нарича треска Катаяма. Основните признаци се състоят в повишение на телесната температура, летаргия, миалгия, артралгия.

По-рядко срещани симптоми са кашлицата, главоболието, анорексията.

Възможно е развитие на уртикариален или папулозен обрив, болка в десния горен квадрант и кървава диария.

Възможно е и развитие на фокален неврологичен дефицит, със съответните клинични прояви.

Хроничният стадий на заболяването може да се прояви месеци до години след първичната експозиция на контаминирана вода.

Той се асоциира с нарушения предимно на чернодробната функция, развитие на тежка анемия, циркулаторни нарушения.

При засягане на сърдечната и дихателната функция, се развива кардиопулмонална шистозомиаза.

Неврологичните нарушения, в резултат от инвазия със Schistosoma japonicum включват:

• фокални и генерализирани гърчове
• постоянно главоболие
• миелорадикулопатия
• парестезия
• слабост на долните крайници
• трансверзален миелит
• синдром на повишено вътречерепно налягане

При част от пациентите е налице генерализирана лимфаденопатия.

Диференциалната диагноза е широка, поради неспецифичните и мултисистемни прояви и включва:

• вирусни инфекции
• лайшманиоза
• миелопролиферативни заболявания
• вирусен хепатит
• чревна амебиаза
• малария
• балантидиоза

Диагностицирането на пациенти с шистозомиаза, предизвикана от Schistosoma japonicum [азиатска шистозомиаза], се основава на информацията, получена от подробния разпит на пациента, лабораторните, паразитологични и образни изследвания.

Епидемиологичните данни за посещение на ендемичен район в комбинация с данните от физикалния преглед насочват към паразитозата. Кръвният анализ обикновено показва различно изразена по степен анемия и еозинофилия.

За потвърждаване на диагнозата се провеждат паразитологични изследвания за откриване на яйцата на шистозомите. Прилагат се PCR методи, ELISA техниката и антигенни тестове.

Често използвани образни изследвания са ехографията и компютърната томография.

Лечението е симптоматично, етиологично и хирургично. Прилагат се различни перорални противопаразитни агенти, които унищожават трематодите и техните яйца.

Хирургичната интервенция се прилага за възстановяване на нормалната структура и функция на засегнатите тъкани и органи.

При неправилно третирани или нелекувани пациенти е възможно развитие на множество усложнения, по-важните от които са:

• малнутриция
• сепсис
• засягане на нервната система
• тежка анемия
• репродуктивни нарушения
• повишен риск от карцином на черния дроб и жлъчния мехур

При ранно и адекватно лечение, прогнозата е относително благоприятна.

Негативни прогностични фактори са висока инвазия, тежко клинично протичане, ранна детска или старческа възраст, наличие на придружаващи възпалителни или неопластични заболявания, имуносупресия.