Чревна паразитоза, неуточнена МКБ B82

При инвазия на гастроинтестиналния тракт на гостоприемниковия макроорганизъм с представители от различните видове паразити е налице чревна паразитоза, неуточнена.

Състоянието е особено често срещано в страните с топъл и влажен, тропически климат, лоши санитарно-битови условия и нисък социално-икономически статус.

Множество ендемични райони се наблюдават в много страни на Азия, Африка и Америка, като паразитозите засягат всички възрасти, без да се наблюдават съществени разлики между половете. При децата заболяванията се срещат в малко по-висока честота, поради липсата на изградени хигиенни навици.

Различават се:

• Чревна хелминтоза, неуточнена

• Чревна паразитоза, неуточнена

Отделните видове паразити се отличават с характерни структурни и морфологични особености и специфично протичане на жизнения цикъл.

При някои представители жизненият цикъл протича със смяна на няколко гостоприемника, докато при други целият биологичен цикъл протича в един гостоприемник.

Заразяването на човек обикновено се осъществява по перорален механизъм, при консумация на контаминирани с яйца или ларви хранителни продукти или вода. Възможно е заразяване и по контактен път, посредством контаминирани битови предмети и мръсни ръце. Яйцата на някои паразити са особено устойчиви и могат да се запазят дълго време жизнеспособни.

Паразитите преодоляват различните защитни бариери на гостоприемниците по различни механизми, най-често чрез антигенна мимикрия, потискане на имунитета, отделяне на мукополизахариди, потискане и разграждане на ензимите на гостоприемника.

В интестиналния тракт на гостоприемниковия организъм, паразитите нарастват, диференцират се полово и се размножават. Отделят яйца, които се изхвърлят във външната среда с фекалните маси.

Някои паразити се нуждаят от междинни гостоприемници, в които се осъществяват важни етапи от съзряването на излюпените от яйцата ларви и превръщането им в инвазиоспособни форми. Като вектори на заразата при много от чревните паразитози роля играят мухи, хлебарки, охлюви.

Паразитите са хетеротрофни организми и използват посредством процесите на осмоза хранителните вещества на гостоприемника. Някои паразити са факултативни хемофаги и хистофаги.

Различават се следните форми на клинично протичане:

• безсимптомно заразоносителство

• леко протичане

• средно по тежест протичане

• тежко протичане, с или без наличие на усложнения

От епидемиологична гледна точка безсимптомното протичане има важно значение за разпространението на паразитозите и създаване на огнища в потенциално ендемичните райони.

Лекото протичане се асоциира с ниска степен на инвазия на макроорганизма, леки диспептични нарушения, рядко фебрилитет.

При масивна инвазия, с голямо количество паразити, се наблюдава тежко протичане, за което са характерни тежки диспептични нарушения, диариен синдром, развитие на анемия, редукция на телесното тегло, фебрилитет, синдром на малабсорбция.

При наличие на придружаващи хронични заболявания, органна трансплантация, терминална бъбречна болест, неопластично заболяване или при продължителна имуносупресивна терапия, е по-вероятно тежко и хронично протичане на паразитните заболявания.

Възможно е засягане и на други органи и системи, с екстраинтестинална локализация, като централната нервна система, белия дроб, очите.

При много пациенти се развиват различни по тежест усложнения, най-често някои от следните:

• чревна обструкция или перфорация
• кахексия
• перитонит
• сепсис
• тежък алергичен синдром

При децата е възможно развитие на дехидратация, изоставане в растежа, когнитивни нарушения. Често се развиват вторични инфекции, които усложняват протичането и терапията на паразитните заболявания.

Диференциалната диагноза включва разграничаване една от друга на отделните хелминтози и паразитози с чревна локализация, както и разграничаването им от някои бактериални и неопластични заболявания.

Диагнозата при чревна паразитоза, неуточнена, се основава на разпита и прегледа на болния, лабораторни, паразитологични, образни и инструментални изследвания. Параклинично при много от пациентите се установява еозинофилия и анемичен синдром. Посредством различни паразитологични методики се доказват паразитните яйца във фекалните проби и други телесни материали. При необходимост от образни изследвания, най-често се прилагат ехография, компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс.

Лечението при неуточнените интестинални паразитози е медикаментозно, с представители от различни фармакологични групи, най-често бензимидазоли. Прилагат се и антихистамини за овладяване на алергичните прояви, поливитаминни препарати и желязо за коригиране на анемичния синдром и симптоматични средства. При тежко протичане и наличие на усложнения, често се налага извършване на хирургична терапия.

Профилактирането се осъществява чрез лични и обществени превантивни мерки, като особено важно е повишаване на личната и битовата хигиена, както и здравната култура на населението.