Ентеробиоза МКБ B80

› Въведение

› Причинител и особености

› Биологичен цикъл

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

При инвазия с Enterobius vermicularis (острица), принадлежащ към род Enterobius на клас Nematoda, се развива ентеробиоза или наричана още оксиуроза. В разговорната реч заболяването често се означава като глисти или острици. Представлява характерна детска инфекция, макар да засяга лица от всички възрасти и е една от най-често срещаните в световен мащаб хелминтни инфекции на чревния тракт.

Причинител и особености

Заболяването представлява космополитно разпространена антропоноза, като единствен източник на инвазията е опаразитеният човек. Характерно е следното:

• морфологични особености на причинителя: острицата има вретеновидно тяло с белезникав цвят, женските са дълги 12 милиметра, а мъжките достигат до 5 милиметра. Опашният край при женските паразити е заострен във вид на шило, а при мъжките индивиди е завит спираловидно
• заразяване: заразяването се осъществява по фекално-орален и контактен път, при консумация на контаминирани хранителни продукти или при контакт със заразени повърхности, битови предмети, мръсни ръце. Яйцата се запазват по кожата и под ноктите, по бельото и в пукнатините на стените, като могат да бъдат пренасяни от хлебарки и мухи

• възприемчивост: възприемчивостта е всеобща, но поради липсата на изградени хигиенни навици малките деца боледуват по-често
• въздействие върху организма: паразитите оказват механично, токсично и алергично въздействие, като при ектопична миграция могат да се развият вулвовагинит, ендометрит, салпингит, апендицит

Биологичен цикъл

Биологичният цикъл при остриците е характерен и обяснява редица особености в клиничната картина, методите, използвани за диагностика и особеностите в лечението.

Биологичният цикъл на хелминтите протича в два стадия, а именно паразитен стадий в червата на гостоприемника и непаразитен стадий в перианалните гънки и в околната среда.

Остриците обикновено се локализират в горните отдели на дебелото черво и долните отдели на тънките черва.

При поглъщане на инвазиоспособни яйца в дванадесетопръстника се излюпват ларви, които, след като мигрират до илеума, се прикрепват към слизестата чревна обвивка и се хранят с чревно съдържимо. В рамките на две седмици нарастват, диференцират се полово, достигат полова зрялост и копулират.
След оплождането мъжките нематоди загиват, а женските започват да продуцират яйца, който се натрупват в матката.

Във фекалните маси липсват яйца, което е изключително важно при поставянето на диагнозата.
За окончателното си съзряване, яйцата се нуждаят от аеробни условия, поради което женският паразит мигрира до правото черво, активно излиза през аналното отвърстие и снася яйцата в перианалните гънки, като отделя лепкав секрет. Яйцата съзряват и в рамките на няколко часа стават инвазиоспособни.

Остриците живеят средно един месец, като през това време женските паразити снасят между 5 и 17 хиляди яйца. Въпреки краткия им живот, реинвазиите могат непрекъснато да се повтарят, което поддържа инфекцията активна.

Инвазиоспособните яйца се запазват жизненоспособни за период от около три месеца, като високата температура и пряката слънчева светлина бързо ги инактивират.

Симптоми

Клиничната картина при ентеробиоза е характерна, като някои от симптомите са типични и позволяват бърза диагностика:

• инкубационен период: инкубационният период (времето от заразяване до появата на първите клинични оплаквания) на оксиурозата варира между 15 и 25 дни
• перианален сърбеж: особено характерен признак на инфекцията е перианалният сърбеж, който се проявява нощно време, когато мускулатурата на сфинктера е отпусната. При слаба инвазия е възможно безсимптомно протичане, както и субклинично с краткотраен перианален сърбеж. При масивна и интензивна инвазия или перманентна реинвазия, сърбежът е постоянен и мъчителен. Възможно е развитие на диария, тенезми, нарушен апетит, коликообразни болки, възпаление на налични хемороиди. Постоянното разчесване може да причини вторична бактериална инфекция

• неврологични прояви: често се наблюдава и различна по степен неврологична симптоматика, която може да включва неспокоен сън, бруксизъм (скърцане със зъби), главоболие, световъртеж, повишена раздразнителност, нощно напикаване (enuresis nocturna) и други
• чести усложнения: хелминтите водят до потискане на неспецифичния имунитет, което резултира във вторичен имунодефицит, дисбактериоза, хипоацидитет
• редки усложнения: рядко се развиват сериозни усложнения, но при масивна инвазия, липса на своевременни мерки и наличие на някои предразполагащи фактори, могат да се развият различни по вид и тежест усложнения, включително инвазия на женските полови органи с развитие на вулвовагинит, вторична бактериална инфекция вследствие разчесване на аналната област, уринарни инфекции, коремни инфекции и други при проникване и разпространение на хелминтите

Диагноза

Поставянето на диагнозата при ентеробиоза обикновено не представлява затруднение, като се основава на информацията, получена от:

• разпит и преглед: при разпита на пациентите най-важно значение имат данните за наличието на перианален сърбеж през нощта, контакт с болни, както и посещение на детско социално заведение. При физикалния преглед обикновено липсват признаци на заболяване
• тест със скоч лента: диагнозата се основава на хелминтоовоскопия на материал от перианален секрет, взет със специална скоч лента. Необходимо е вземане на пробата рано сутрин, три пъти през три до пет дни, с цел да се изключи паузата в биологичния цикъл на паразитите
• фекален тест: рядко в изпражненията се откриват яйца на паразита, въпреки което проба от фекалиите може да бъде взета за изследване (липсата на яйца е важен белег). Резултатите могат да подпомогнат диференциалната диагноза

При диференциалната диагноза е необходимо състоянието да се разграничи от някои транзиторни паразитози, инвазия, предизвикана от Taenia saginata, ентероколит и други.

Лечение

При строго спазване на лична хигиена, заболяването се самоограничава и пациентът може да се самоизлекува и без специфично лечение. В повечето случаи това се постига трудно, поради което се налага провеждането на специфична медикаментозна терапия:

• противопаразитни лекарства: при деца и възрастни се прилагат различни противопаразитни средства, най-често съдържащи пирантел, мебендазол, албендазол на фона на санитарно-хигиенни мероприятия. Извършват се трикратни дехелментизации през 20 дни, като през една седмица се извършват контролни изследвания. Това се налага с цел пълна ерадикация на паразитите
• санитарно-хигиенни мерки: необходима е ежедневна смяна на бельото и дрехите, пране на дрехи, хавлии и спално бельо на висок градус, при възможност изсушаване на висок градус, поддържане на висока лична и битова хигиена. При малки деца за намаляване риска от разчесване на перианалната област се препоръчва изрязване на ноктите, поставяне на ръкавици през нощта, както и редовно измиване на ръцете с топла вода и сапун

За намаляване на риска от предаване на заразата към останалите членове от домакинството не необходимо поддържане на изключително висока битова и лична хигиена и ежедневно изпиране на спалното бельо, хавлиите и дрехите на висок градус. Превантивно изследване на цялото домакинство се препоръчва и при установяване на други заразени членове, последните също следва да приемат необходимите лекарства по схема.

Прогнозата при ранна диагностика и пълноценно лечение е отлична.

Изображения: freepik.com