Инвазии, предизвикани от други хелминти МКБ B66.8

Паразитните червеи причиняват различни по тежест и локализация на засегнатите системи заболявания при човека и животните.

Различават се три основни вида червеи:

• Nematodes (кръгли червеи)

• Cestodes (плоски черви)

• Trematodes (смукалници)

Съществуват около 250 различни вида хелминти, които могат да предизвикат заболявания при хората.

Инвазии, предизвикани от други хелминти, включват следните състояния:

• Ехиностомиоза

• Хетерофиоза

• Метагонимиоза

• Нанофиетоза

• Уотсониоза

Заболяванията протичат идентично, обикновено безсимптомно или с леко проявени признаци от страна на гастроинтестиналния тракт.

Ехиностомиозата се причинява от род Echinostoma при консумация на контаминирано месо.

Причинителите имат жизнен цикъл с три различни гостоприемника (краен и два междинни), като крайни гостоприемници са хората и редица видове бозайници, земноводни, водни птици и други.

При по-високи температури жизненият цикъл протича с по-бързи темпове.

Причинителите са хермафродитни ендопаразити и засягат основно гастроинтестиналния тракт на крайните гостоприемници.

При човек заболяване предизвикват следните представители:

• E. revolutum
• E. echinatum
• E. malaynum
• E. hortense

Обикновено протича безсимптомно или с леко проявено общо неразположение.

При висока степен на инвазия е възможно развитие на болка в корема, диспептични оплаквания, диария.

При засягане на чревната лигавице се наблюдава възпаление и образуване на малки язви.

Хетерофиозата се причинява от трематодите Heterophyes, семейство Heterophyidae.

Представителите имат форма на сълза, а тялото им е покрито с люспи, концентрирани предимно в единия край.

Те са хермафродитни ендопаразити. Възрастните форми живеят в интестиналния тракт на крайните гостоприемници, разположени между интестиналните вили.

Междинни гостоприемници са някои видове охлюви и сладководни риби, в които се осъществяват важни етапи от жизнения цикъл на паразитите.

Крайни гостоприемници са хората, лисици, вълци, пеликани, котки, кучета.

Човек се заразява след консумация на контаминирана риба, сурова или преминала слаба термична обработка.

Клиничното протичане обикновено е леко, със слаба коремна болка и бързопреходна диария.

При хематогенно разпространение на яйцата е възможно засягане на други органи и структури, включително и централната нервна система, с развитие на съответните клинични признаци.

Метагонимиозата се причинява най-често от Metagonimus yokagawai, по-рядко от М. takashii или М. miyatai.

Междинни гостоприемници са охлювите Semisucospira libertina, Semiculcospira coreana и Thiara granifera.

Втори междинен гостоприемник са различни видове риби. Крайни гостоприемници са хората и бозайниците, хранещи се с риба.

Инкубационният период обикновено е в рамките на две седмици след консумацията на заразената риба.

Клиничното протичане се характеризира с появата на коремна болка и диария, които бързо отшумяват и биват пренебрегнати.

Тежки нарушения настъпват при емболизация на яйцата и разпространението им в екстраинтестиналните тъкани.

Нанофиетозата се причинява от Nanophyetus salmincola.

Първият междинен гостоприемник са охлювите от вида Juga plicifera.

Вторият междинен гостоприемник са различни видове риби.

Крайни гостоприемници са хората, някои други видове бозайници, също и птици.

Заразяването става при консумация на заразена риба.

При човек заболяването обикновено протича напълно безсимптомно или със неспецифични прояви като:

• диария
• гадене и повръщане
• коремен дискомфорт
• редукция на теглото
• лесна уморяемост
• периферна еозинофилия

Диагностицирането на инвазии, предизвикани от други хелминти, се основава на информацията, получена от епидемиологичната анамнеза, физикалния преглед, лабораторните и паразитологични изследвания и при необходимост образни изследвания.

Необходимо е микроскопско откриване на яйцата на паразитете, като най-често се изследват фекални проби, урина, жлъчен сок и други.

Анализът на кръвта при някои от тези паразитози показва промени в различна степен в стойностите на хемоглобина, еритроцитите, хематокрита, еозинофилите, левкоцитите.

За установяване на нарушения в хепаталната функция е необходимо изследване на чернодробните ензими и билирубина.

Лечението на различните хелминтози е с противопаразитни агенти, най-често празиквантел, мебендазол и други.

Прилагат се и симптоматични средства, обикновено антихистамини, аналгетици, спазмолитици, антипиретици, витамини.

При тежко протичащи случаи се прилага хирургична интервенция.

Прогнозата при отделните пациенти варира, в зависимост от степента на инвазия с паразита, имунологичната реактивност на макроорганизма, наличието на придружаващи възпалителни или неопластични заболявания и ефективността на приложената терапия.

Профилактиката на хелминтозите се състои в повишаване на личната и битова хигиена, подобряване на здравната култура на населението, достъп до чиста вода и достатъчна термична обработка на хранителните продукти.