Дикроцелиоза МКБ B66.2

Хелминтозата дикроцелиоза се причинява от малките метили Dicrocoelium dendriticum, сем. Dicroceliidae, тип Plathelminthes.

Паразитът се характеризира с малки размери, като дължината му достига до 15 мм, а ширината до 3 мм, формата на тялото му е ланцетовидна.

Притежава гладка, полупрозрачна външна обвивка (тегумент) и характерно устройство.

Развитието на ланцетовидния хелминт преминава през междинни, крайни и допълнителни гостоприемници.

Краен гостоприемник са домашните тревопасни животни, свине, коне, елени, кучета, лисици. Човекът също може да бъде краен гостоприемник.

Междинните гостоприемници са различни видове охлюви, като най-чести са:

• Helicella candicans
• Zebrina detrita
• Theba
• Bradibaena
• Chondrula

Като допълнителни гостоприемници служат различни видове мравки, обикновено Formica rufibarbis, Formica fusca и други.

За повсеместното разпространение на това заболяване важно значение има големият брой крайни гостоприемници, като основен разпространител е овцата.

Полово зрелите трематоди се развиват в черния дроб.

Те отделят яйца, които се изхвърлят с фекалиите във външната среда, където се поглъщат от сухоземните охлювчета.

От яйцата се отделят мирацидии, които навлизат в черния дроб на охлюва, където се трансформират в спороцисти.

След около 70 дни се образуват церкарии, които преминават в белия дроб на охлюва.

От там церкариите се изхвърлят във външната среда и попадат в тревата.

Церкариите се поглъщат от мравките, които са допълнителен гостоприемник.

Животните и човека се заразяват чрез поглъщане на мравки по време на храненето.

Заболяването се предава по фекално-орален механизъм, като фактори на предаването са различните видове заразени мравки.

Паразитът достига до черния дроб и жлъчните канали на крайния гостоприемник, но тъй като е слабо патогенен, води до леко изразено възпаление на лигавицата на жлъчните канали.

Паразитите се натрупват и отделят токсични вещества, които дилатират каналчетата и се развиват холангиектазии, хронични холангити и перихолангити.

Симптоматиката се развива след инкубационен период от около два месеца, като при хората обикновено протича леко или напълно безсимптомно.

При изключително интензивна инвазия е възможно да се проявят някои от следните симптоми:

• гадене
• повръщане
• подуване на корема
• жълтеница
• жлъчни колики
• хепатомегалия
• асцит

Диагностицирането на тази хелминтоза се основава на епидемиологичната анамнеза, физикалния преглед, лабораторни и паразитологични изследвания.

При необходимост се прилагат и образни изследвания, с цел установяване на патологичните промени в хепатобилиарната система.

Микроскопското изследване на фекални проби и жлъчен сок и откриването на яйцата на паразита потвърждава диагнозата.

Лечението при пациенти с дикроцелиоза е етиологично и симптоматично, като се прилагат антихелминтни средства (мебендазол, празиквантел), които ликвидират паразитите и техните яйца.

При тежко протичащите случай е възможно провеждане на хирургична интервенция.