Инвазия с хелминти, неуточнена МКБ B66.9

Хелминтозите са широко разпространени заболявания в цял свят, като се наблюдават ендемични райони в много страни от Азия и Африка.

Причиняват се от различни видове червеи, като в зависимост от морфологичните си особености са обособени три основни вида червеи, а именно плоски, кръгли и смукалници.

При инвазия с хелминти, неуточнена, се наблюдава развитие на паразитоза с или без съответните клинични прояви и невъзможност за идентифициране на конкретния причинител.

Засегнати са всички възрастови групи, като не се наблюдават особени различия в честотата на засягане между отделните възрастови и етнически групи.

Отделните хелминти имат характерни особености в жизнения си цикъл, като обикновено преминават развитието си в два междинни гостоприемника.

Роля на първи междинен гостоприемник обикновено играят различни видове малки охлювчета, а втори междинен гостоприемник най-често са риби.

Крайни гостоприемници са множество видове бозайници, птици, земноводни, също и хората.

Заразяването обикновено става след консумация на контаминирана вода или храна, като първите прояви се изявяват след различно дълъг инкубационен период.

При човека много от хелминтозите протичат безсимптомно или напълно доброкачествено, но е възможно и развитие на тежка клинична симптоматика.

Най-често се засяга храносмилателната система, като отделните причинители се развиват и размножават в отделни отдели на гастроинтестиналния тракт.

Най-честите локализации са черния дроб, жлъчните пътища и червата. Наблюдават се някои от следните симптоми:

• гадене и повръщане
• диария
• диспептични нарушения
• коремен дискомфорт
• главоболие
• редукция на телесното тегло
• анемия
• еозинофилия

При тежко протичане е възможно развитие на редица усложнения, като обструкция на жлъчните канали, възпаление на лигавицата на червата, фиброза и цироза на черния дроб.

Някои хелминти повишават риска от развитие на рак на хепатобилиарната система.

При хематогенно или лимфогенно разпространение на яйцата на паразитите е възможно засягане на редица екстраинтестинални органи.

При засягане на централната нервна система се развиват характерни неврологични нарушения. Особено опасно е засягането на сърдечно-съдовата и дихателната система, с развитие на сърдечно-съдова или дихателна недостатъчност.

При засягане на отделителната система се наблюдават съответните прояви, като най-сериозното усложнение е развитието на бъбречна недостатъчност.

Диагнозата се базира на данните от епидемиологичната анамнеза, физикалния преглед, стандартните лабораторни и паразитологични изследвания.

Изследването на кръвта често показва различно изразена по степен анемия, еозинофилия, левкоцитурия.

За потвърждаване на диагнозата се налага микроскопско откриване на яйцата на паразитите, което се постига с различни методики. Материал обикновено се взима от урина, фекалии, жлъчен сок, биопсичен материал и други.

При тежко засягане на вътрешните органи или наличие на неврологична симптоматика се налага извършване на компютърна томография.

Лечението при инвазия с хелминти, неуточнена, е с противопаразитни средства от различни групи.

Прилагат се и симптоматични медикаменти за овладяване на болковия синдром и алергичните прояви.

Прогнозата при отделните пациенти е вариабилна и зависи от множество фактори:

• патогенността на причинителя
• степента на инвазиране
• индивидуалната резистентност
• имунологичния статус
• наличието на придружаващи заболявания

Профилактиката е лична и обществена, като особено важно е повишаването на здравната култура на населението и подобряването на личната и битовата хигиена.