Малария, предизвикана от Plasmodium malariaе МКБ B52
Едно от най-разпространените протозойни заболявания в световен мащаб е маларията.
Болестта е с ендемичен характер в над сто страни в Азия, Африка и Латинска Америка, като възприемчивостта на населението е всеобща, боледуват всички възрастови групи, без различия между мъжкия и женския пол. Рискови контингенти са малките деца и бременните жени, поради тежкото протичане на заболяването при тях и честото развитие на усложнения.
Причинители на болестта са представителите на род Plasmodium, семейство Plasmodidae, тип Apicomplexa, които са едноклетъчни паразити. Различните видове се характеризират с известни различия в клиничното протичане.
Малария, предизвикана от Plasmodium malariae, или наричана още четиридневна малария, Malaria quartana, се характеризира с относително доброкачествено протичане.
Източник на заразяване е човекът, в чиято кръв циркулират гаметоцитите (половите форми) на паразитите. Комарите от род Anopheles се заразяват при кръвосмучене от болен или заразоносител.
Жизненият цикъл на плазмодиите протича в два последователни етапа, а именно безполов цикъл в човека и полов цикъл в комарите.
След превръщане в спорозоити, етиологичните агенти се локализират в слюнчените жлези на комарите и при кръвосмучене навлизат през формираната кожна раничка, попадат в системната циркулация и достигат черния дроб.
В хепатоцитите се развиват и претърпяват тъканна и впоследствие еритроцитна шизогония, превръщайки се в полови форми.
Заразяването се осъществява освен по трансмисивен механизъм и по следните възможни пътища:
- трансплацентарен, от майката на плода
- посредством контаминирани медицински инструменти
- при органна или тъканна трансплантация
- при извършване на хемотрансфузия
Първите клинични признаци се развиват след инкубационен период от приблизително 21 до 24 дни, но е възможно и до 40 дни. Продромалният период е слабо изразен, с леко общо неразположение.
В зависимост от клиничното протичане се различават следните форми:
Заболяването протича с развитие на хемолитична анемия, увеличение на слезката и черния дроб, както и с характерните повтарящи се през 72 часа фебрилни пристъпи.
Анемията се развива в резултат от разрушаването на клетките от червения кръвен ред, като процесът е съпроводен с отделяне на малариен пигмент, протеини и отпадни продукти от метаболизма на паразита, имащи токсично и пирогенно действие.
В първата седмица от заболяването се наблюдава хепатомегалия, след втората седмица се развива и различна по степен спленомегалия, резултат от лимфоидна и ретикулоидна хиперплазия.
Фебрилният малариен пристъп протича в три фази, плавно преминаващи една в друга. В първите един до два часа пациентите имат усещане за студ, кожата им е студена и бледа, възможна е лека цианоза.
Следващата фаза се състои в повишаване на телесната температура до екстремни стойности, което се съпровожда от хипотония, жажда, тахикардия, главоболие, артралгия, болки в кръста, миалгия, възможно е и развитие на делир.
Тази фаза продължава около четири до шест часа. Последната трета фаза се състои в нормализиране на телесната температура, профузно изпотяване, отпускане и заспиване на болния. В рамките на междупристъпния период болните се чувстват добре.
Характерни за четиридневната малария са уврежданията на отделителната система с развитие на остър гломерулонефрит, остра бъбречна недостатъчност, нефропатия, нефропатичен синдром. Наблюдава се отлагане на имунни комплекси в бъбречните гломерули, развитие на протеинурия и хипопротеинемия.
Други възможни усложнения на Malaria malariae са белодробен оток, коагулационни нарушения, хипогликемия, неврологична симптоматика.
Диференциалната диагноза при тази форма на малария включва разграничаване на болестта от следните състояния:
- денга
- папатациева треска
- жълта треска
- висцерална лайшманиоза
- нефропатия с друга етиология
За диагностициране на четиридневна малария е необходима подробна епидемиологична анамнеза, физикален преглед и лабораторни изследвания. Данните за престой или посещение на ендемична страна, в съчетание с характерната клинична триада от симптоми, насочва към това протозойно заболяване.
При много пациенти се установява нормохромна до хипохромна анемия, левкоцитоза, билирубинемия, хипогликемия, повишение на нивата на чернодробните трансаминази, увеличение на креатинина.
За потвърждаване на диагнозата и уточняване на конкретния причинител е необходимо изготвяне на препарат от дебела капка кръв и препарат от периферна кръвна натривка. Провеждат се микроскопски, имунохроматографски и биологични методи на изследване.
Лечението при малария, предизвикана от Plasmodium malariae, се осъществява с антипртозойни препарати, предимно хлороквин, мефлокин, хинин, в комбинация с антибиотици (доксициклин, тетрациклин), патогенетични и симптоматични средства.
Имунитетът, който се създава след преболедуване от малария е нестерилен, стадийно, щамово и видово специфичен, като не предпазва организма от повторно инфектиране.
След терапията болните подлежат на диспансеризация за период от една година. Всяко фебрилно състояние през този период се разглежда като съмнително за рецидив от малария.
При посещение на ендемичен район е необходимо провеждане на индивидуална химиопрофилактика, главно с хлороквин, преди, по време и след престоя. Обществената профилактика се състои в строг и системен контрол над популацията на комарите от рода Anopheles, както и ранно откриване, лекуване и проследяване на болните.
Коментари към Малария, предизвикана от Plasmodium malariaе МКБ B52