Малария, предизвикана от Plasmodium malariaе с нефропатия МКБ B52.0

Маларията представлява протозооза, протичаща с остри циклични температурни пристъпи, увеличение на слезката и черния дроб и анемия.

Болестта е една от най-масовите и разпространените заболявания в много страни на Азия, Латинска Америка и Африка, като има ендемичен характер в над сто страни.

Населението показва всеобща възприемчивост, без съществени различия между отделните полове и възрастови групи, но ранната детска възраст и бременните жени са по-податливи и при тях състоянието протича по-тежко.

Етиологичните агенти са представители на род Plasmodium от клас Sporozoaea, тип Apicomplexa. При човек малария причиняват следните няколко вида плазмодии:

• Plasmodium malariae
• Plasmodium falciparum
• Plasmodium ovale
• Plasmodium vivax

Малария, предизвикана от Plasmodium malariae с нефропатия, се нарича още четиридневна малария (Malaria malariae).

Заразяването на човек при естествени условия се осъществява по трансмисивен механизъм, при ухапване от опаразитени женски комари от род Anopheles, които са специфични вектори на заразата.

Възможно е заразяване и при извършване на хемотрансфузия, при органна или тъканна трансплантация, по трансплацентарен механизъм, както и посредством замърсени медицински инструменти.

Развитието на паразитите преминава през безполов цикъл у човека, наречен шизогония и полов цикъл у комара, наричан още спорогония.

Комарите се заразяват при кръвосмучене от болни лица, в чиято кръв циркулират гаметоцитите на плазмодия. В комара гаметоцитите се развиват и се превръщат в спорозоити, локализирайки се в слюнчените жлези.

При ухапване на човек, спорозоитите попадат в образувана кожна раничка и заедно с кръвни ток достигат хепатоцитите. В организма на човек паразитите претърпяват тъканна и еритроцитна шизогония.

Клиничните прояви при четиридневната малария се развиват след инкубационен период от приблизително три седмици.

Продромалните симптоми са слабо застъпени или напълно липсват, за разлика от останалите форми на малария, при които наподобяват грипоподобно заболяване.

Типичните за заболяването маларийни пристъпи се проявяват през 72 часа и протичат в три следващи една след друга фази:

• усещане за студ, с продължителност до два часа

• екстремно повишение на телесната температура, придружено с главоболие, жажда, халюцинации, болки в кръста, миалгия, артралгия, хипотония, тахикардия, с продължителност до шест часа

• обилно и профузно изпотяване и спадане на температурата

След спадането на телесната температура болните обикновено заспиват и в периода между пристъпите се чувстват добре.

Анемията е относително слабо изразена, в сравнение с останалите форми на малария, което се дължи на ниските нива на паразиемията. Слезката и черният дроб бавно се увеличава и след около две седмици могат да се палпират.

Заболяването често протича с развитие на нефропатия и нефропатичен синдром. Те се развиват бавно и постепенно на фона на общото заболяване с нарастване на протеинурията, хипопротеинемията. Налице са отоци, хипертония и бъбречна недостатъчност. Характерна особеност е отлагането на имунни комплекси в базалната мембрана на бъбречните гломерули. Нефротичният синдром има хронично и прогресивно протичане.

Маларията се диагностицира въз основа на характерните физикални находки, епидемиологичните данни и се потвърждава с откриването на паразити и специфични антитела или антигени в кръвта.

Микроскопското изследване за малария се осъществява обикновено на кръвни натривки и дебели кръвни капки, оцветени по Гимза. Извършва се морфодиагностика и имунодиагностика.

Придобитият имунитет е нестерилен и бързо се изчерпва с изчезването на маларийните паразити от периферната кръв. Хуморалният и клетъчният имунитет не предпазват организма от повторна инвазия.

Диференциалната диагноза е широка и включва:

• коремен тиф
• бруцелоза
• висцерална лайшманиоза
• денга
• хемолитична анемия
• нефротичен синдром с друга етиология

Лечението при малария, предизвикана от Plasmodium malariae с нефропатия, се осъществява с антипротозойни средства с хемошизонтоцидна, хистошизонтоцидна и гаметоцидна активност, в комбинация с антибиотични средства от групата на тетрациклините.

Индивидуалните превантивни мерки включват химиопрофилактика с хлороквин по определена схема, използване на репеленти срещу комарите и подходящо облекло. Обществената профилактика включва ранно откриване, диагностициране и терапия на заразените и строг системен контрол над популацията на комарите от род Anopheles.