Други видове паразитологично потвърдена малария МКБ B53
Маларията представлява едно от най-масово разпространените по цял свят протозойни заболявания.
Има ендемичен характер в много страни на континентите Азия, Африка и някои райони на Америка. Широкото разпространение се дължи на всеобщата възприемчивост на населението към инфекцията, като не се описват различия в честотата на засягане между двата пола и отделните възрастови групи. С по-висока податливост се характеризират малките деца, както и бременните жени, при които състоянието протича по-тежко и с неблагоприятна прогноза по отношение на развитието на усложнения в дългосрочен план.
Етиологични причинители на това протозойно заболяване са едноклетъчни паразити, принадлежащи към род Plasmodium, семейство Plasmodidae, като са известни четири основни вида, предизвикващи инвазия при хората:
- Plasmodium ovale
- Plasmodium falciparum
- Plasmodium vivax
- Plasmodium malariae
Към рубриката други видове паразитологично потвърдена малария, се включват следните форми на заболяването:
- Малария, предизвикана от Plasmodium ovale, наричана още тридневна малария: характеризира се с ниска честота (по-малко от 10 % от всички случаи на малария), леко протичане и благоприятна прогноза
- Малария, предизвикана от маймунски плазмодии: причинител е Plasmodium knowlesi, чиито естествени гостоприемници са определени видове маймуни. Отличава се с тежко протичане, в зависимост от редица индивидуални и променливи фактори, и развитие на чести, понякога животозастрашаващи усложнения
- Други паразитологично потвърдени маларии, некласифицирани другаде: развиват се при смесена инвазия с някои от четирите, причиняващи заболявания основно по хората, плазмодии
Източници на заразяването са болните хора или заразоносителите, в чиято кръв циркулират половите форми на паразитите (микрогаметоцити и макрогаметоцити).
Главният механизъм на заразяване при естествени условия е трансмисивният, при ухапване от комар, контаминиран с плазмодии. Възможно е предаване на болестта от майката на плода, по трансплацентарен механизъм, посредством заразена кръв при хемотрансфузия, чрез медицински инструменти, както и при извършване на тъканна или органна трансплантация.
Вектори на заразата са само женските екземпляри от род Anopheles, в които се извършва част от биологичния цикъл на маларийните плазмодии.
В комара се извършва така наречената спорогония или полов цикъл, докато в организма на човек се извършва тъканна и еритроцитна шизогония или това е така нареченият безполов цикъл.
В кръвта на заразените хора циркулират мъжки и женски гаметоцити, които при всмукване от комара се сливат, развиват, делят и се превръщат в спорозоити, локализирайки се в слюнчените жлези на комара. При последващо кръвосмучене спорозоитите попадат в образувалата се от ухапването кожна раничка и по кръвен път достигат черния дроб. В хепатоцитите се извършва процес на тъканна шизогония и формиране на тъканни мерозоити, които след попадане в кръвообращението, навлизат в еритроцитите.
Болестта има сезонен характер, който е в пряка зависимост от популацията на анофелийните комари и тяхната активност.
Първите клинични признаци се развиват след инкубационен период, продължаващ в рамките на две до три седмици.
При някои от формите има добре изразен продромален период, който протича като грипоподобно състояние с развитие на общо неразположение, субфебрилитет, безапетитие.
Характерна за болестта е следната триада от симптоми:
- анемия: развива се в резултат от хемолизата на еритроцитите, като за прогресирането й роля играят и други патогенетични механизми
- хепатоспленомегалия: черният дроб се увеличава скоро след първите симптоми, докато слезката нараства след втората седмица
- фебрилни пристъпи: проявяват се периодично, през определен интервал от време и протичат в три фази, включващи чувство на студ, фебрилно състояние и профузно изпотяване. С повишаването на температурата настъпват хипогликемия, тахикардия, хипотония, силно главоболие, жажда, болка в кръста, миалгия и артралгия, възможни са и халюцинации, гърчове и делир.
Между отделните фебрилни пристъпи болните са бодри, чувстват се добре и не се оплакват.
Маларията, предизвикана от Plasmodium knowlesi, както и смесената малария, протичат с често развитие на различни по тежест усложнения.
Засягането на бъбреците се дължи на изразената хипопротеинемия и протеинурия и се изразява в развитие на нефропатия и остра бъбречна недостатъчност.
При засягане на централната нервна система е възможна промяна в психични статус и когнитивните функции, енцефалит, менингит, кома.
Хемолизата на еритроцитите е причина за развитие на нарушения в коагулационния статус и формирането на микротромби.
Диференциалната диагноза е относително широка и налага разграничаване на болестта от други идентично протичащи състояния, като денга, жълта треска, висцерална лайшманиоза.
За поставяне на диагнозата от изключително важно значение са:
- епидемиологичната анамнеза за посещение на ендемичен район
- физикалните находки: бледа кожа и лигавици, палпация на увеличен черен дроб и слезка
- лабораторните изследвания: анемия, билирубинемия, повишение на креатинина и чернодробните трансаминази, левкоцитоза, ускорена скорост на утаяване на еритроцитите
- паразитологични изследвания: доказване на конкретния причинител при микроскопско изследване на препарат от периферна кръвна натривка и дебела капка кръв
- имунологични и молекулярно-биологични методи: за масов скрининг често се прилага ELISA, а за извършване на видова диагностика голямо приложение намира полимеразната верижна реакция
Лечението при други видове паразитологично потвърдена малария е етиологично, с противомаларийни препарати (хлороквин, хинин, мефлокин) в комбинация с антибиотични и симптоматични средства.
Болните подлежат на активно наблюдение и проследяване за период от три години, като всяко фебрилно състояние през това време е подозрително за рецидив от малария.
При посещение, пребиваване или преминаване през ендемичен район е необходимо провеждане на индивидуална химиопрофилактика с хлороквин, доксициклин или мефлокин по определена схема.
Коментари към Други видове паразитологично потвърдена малария МКБ B53