Малария, предизвикана от маймунски плазмодии МКБ B53.1

Маларията е широко разпространено тропическо заболяване, характеризиращо се с остро протичане и характерна клинична триада от признаци, включваща хемолитична анемия, фебрилни пристъпи и увеличение на слезката и черния дроб.

Болестта е ендемична в много райони на Азия, Африка и Америка, като характерна за нея е всеобщата възприемчивост на населението. Не се описват съществени различия в честотата на засягане по отношение на отделните възрастови групи, както и между мъжкия и женския пол.

Маларията при хората обикновено се причинява от следните четири вида плазмодии:

• Plasmodium ovale

• Plasmodium vivax

• Plasmodium falciparum

• Plasmodium malariae

Те представляват едноклетъчни паразити, част от род Plasmodium на клас Apicomplexa. Описан е още един, пети плазмодий, които може да причини заболяване при хората и това е Plasmodium knowlesi.

Естествен гостоприемник на този вид плазмодии е определен вид маймуни (Macaca fasicularis и Macaca nemestrina). Причинява малария, предизвикана от маймунски плазмодии или наричана още simian malaria.

Plasmodium knowlesi има близки антигенни качества с Plasmodium vivax.

Този паразит се среща предимно в държави от Югоизточна Азия, особено Борнео, Камбоджа, Малайзия, Мианмар, Филипини, Сингапур, Тайланд и съседни страни.

Инфектирането с Plasmodium knowlesi е потенциално животозастрашаващо зоонозно заболяване, поради краткия цикъл на паразита в еритроцитите, а именно 24 часа.

Паразитозата има трансмисивен механизъм на предаване, като преносители са комарите от рода Anopheles, главно Anopheles balabacensis introlatus, A. hackeri, A. sinensis, A. maculatus.

Инкубационният период при отделните пациенти е с различна продължителност и варира от една седмица до над един месец.

Клиничните прояви се предшестват от кратък продромален период, протичащ с общо неразположение, субфебрилна температура, главоболие, раздразнителност.

При тази форма на малария често освен класическата триада от клинични признаци се развиват и различни по тежест усложнения.

Анемията обикновено е силно изразена, като еритроцитната хемолиза се съпровожда с отделяне на редица токсични продукти, с пирогенно действие. Бързо се развива болезнено увеличение на черния дроб и слезката, които могат да се палпират още след първата седмица.

Маларийните пристъпи протичат тежко и водят до дехидратация, хипотония, тахикардия, хипогликемия, общо изтощение на организма, мъчителни болки в кръста. Фебрилните пристъпи се повтарят на всеки 24 до 48 часа и без терапия могат да завършат фатално.

Често се развиват някои от следните усложнения:

• остра бъбречна недостатъчност
• нефропатия
• чернодробна недостатъчност
• асцит
• тежка хипогликемия
• неврологични нарушения
• кома
• белодробен оток

Диференциалната диагноза е широка и обхваща редица заболявания с инфекциозна, паразитологична или различна от тях етиология.

За диагностициране на състоянието е необходимо извършване на внимателен физикален преглед, подробна епидемиологична анамнеза, както и лабораторни изследвания. Параклиничните данни варират, но при много от пациентите се установяват билирубинемия, анемия, левкоцитоза, хипогликемия, повишен креатинин, увеличени трансаминази.

За доказване на Plasmodium knowlesi е необходимо микроскопско изследване на материал от периферна кръвна натривка и дебела капка кръв.

Лечението при малария, предизвикана от маймунски плазмодии, стартира веднага след поставяне на диагнозата и се провежда със стандартните антималарийни средства. По-добър ефект се постига след приложение на комбинирана терапия от хлороквин или мефлокин заедно с доксициклин. При много пациенти се налага патогенетична и симптоматична терапия за стабилизиране на общото състояние.

Основно значение за превенция от заболяването има провеждането на индивидуална химиопрофилактика преди, по време на престоя в ендемичен район и след това.