Малария, предизвикана от Plasmodium ovale МКБ B53.0
Маларията е едно от най-масово разпространените пртозойни заболявания в световен мащаб.
Причинява се от едноклетъчните паразити, принадлежащи към род Plasmodium, семейство Plasmodidae, разред Haemosporida. Описани са четири основни вида плазмодии, които предизвикват заболяване при човек, а именно:
- Plasmodium ovale
- Plasmodium falciparum
- Plasmodium vivax
- Plasmodium malariae
Всеки от тях се отличава с известни особености в клиничното протичане, като класическата триада от признаци (анемия, хепатоспленомегалия, фебрилни пристъпи) е проявена при всички.
Малария, предизвикана от Plasmodium ovale, се нарича още тридневна малария и се отличава с относително доброкачествено протичане и спорадично развитие на усложнения.
Причинителят е описан за първи път през 1922 г. от Stephens, като посредством генетични методи са установени два подвида на Plasmodium ovale:
- Plasmodium ovale curtisi
- Plasmodium ovale wallikeri
Тази форма на малария е разпространена предимно в Африка, на юг от Сахара, островите в западния пасифик. Съобщават се случаи в Индонезия, Филипините, Бангладеш, Камбоджа, Индия, Тайланд, Виетнам. Тридневната малария, причинена от P. ovale се среща рядко и съставлява по-малко от 10 % от всички случаи на малария.
Възприемчивостта е всеобща, като се засягат в еднаква степен всички възрастови групи, без значение от пола. При децата в ранна възраст и при бременните заболяването протича по-тежко и с развитие на усложнения.
Вектори на заразата са женските екземпляри на комарите от род Anopheles, като специфични преносители на P. ovale са Anopheles gambiae и Anopheles funestus.
Заразяването най-често се осъществява по трансмисивен механизъм, след ухапване от инфектиран комар. Биологичният цикъл на плазмодиите протича последователно в хората и в комарите.
В организма на човек се осъществява безполовият цикъл, който включва тъканна и еритроцитна шизогония. В комарите се осъществява половият цикъл, при който паразитите се превръщат в спорозоити, локализирани в слюнчените жлези на комара, откъдето при кръвосмучене попадат във формираната кожна раничка. По хематогенен и лимфогенен път достигат до черния дроб.
Освен по трансмисивен път, заразяване е възможно и по трансплацентарен механизъм, при преливане на кръв, при трансплантация на тъкани и органи, както и посредством замърсени медицински инструменти.
Клиничното протичане се отличава с характерната за маларията триада от признаци:
- анемия, в резултат от хемолизата на еритроцитите
- хепатоспленомегалия, поради лимфоидна и ретикулоидна хиперплазия
- фебрилни пристъпи
Проявите се развиват след инкубационен период от 12 до 20 дни и кратък продромален период, протичащ грипоподобно.
Разрушаването на еритроцитите води до освобождаване на токсични и пирогенни субстанции в системната циркулация. Увеличението на слезката се предшества от увеличение на черния дроб, което може да бъде много болезнено.
Фебрилните пристъпи се развиват през интервал от 24 до 48 часа и протичат характерно, преминавайки през три фази:
- чувство на студ: кожата на болните е хладна, бледа и цианотична
- повишение на телесната температура: съпровожда се от мъчително главоболие, хипотония, тахикардия, болки в кръста, миалгии и артралгии, силна жажда, болните често халюцинират
- изпотяване: дължи се на спадането на температурата и обикновено е обилно, като след това пациентите се отпускат и заспиват
Във времето между отделните маларийни пристъпи липсват оплаквания от страна на пациентите, те са бодри и със запазено самочувствие.
При тази форма на малария рядко се развиват усложнения, обикновено под формата на бъбречни увреждания, нарушения в коагулационния статус, тежка хипогликемия.
След преболедуване се развива инфекциозен имунитет, който е щамово и видово специфичен и не предпазва от повторно заразяване.
Диференциалната диагноза при тази форма на тридневна малария включва разграничаването й от много други заболявания с паразитна и неинфекциозна етиология, които протичат с характерната клинична триада.
Диагнозата при малария, предизвикана от Plasmodium ovale, се изгражда въз основа на данните от разпита и прегледа на болния, както и от лабораторните изследвания.
Със значителна информативна стойност е подробната епидемиологична анамнеза за посещение или преминаване през ендемичен район.
Параклиничните показатели обикновено регистрират наличие на хипохромна анемия, повишение на чернодробните ензими и билирубина, хипогликемия, левкоцитоза.
Диагностично потвърждение е налице при откриване на етиологичните агенти в препарати от дебела кръвна капка и периферна кръвна натривка.
Използват се микроскопски, имунологични и молекулярни методики.
Лечението на тази форма на малария е идентично с терапията при останалите видове малария. Прилагат се антималарийни агенти, предимно мефлокин, хлороквин, хинин, в съчетание с антибиотични средства с вътреклетъчна активност, каквито са тетрациклините.
След провеждане на терапията пациентите подлежат на диспансеризация за период от три години. При повишаване на температурата в този период, болните задължително се изследват за малария.
Профилактичните мерки биват:
- лични: индивидуална химиопрофилактика, най-често с хлороквин, приеман по схема, използване на репеленти и инсектицидни средства
- обществена: контролиране на популацията на комарите от род Anopheles, ранно диагностициране, третиране и проследяване на заболелите
Прогнозата при тридневната малария, предизвикана от P. ovale е относително благоприятна.
Коментари към Малария, предизвикана от Plasmodium ovale МКБ B53.0