Други паразитологично потвърдени маларии, некласифицирани другаде МКБ B53.8

Маларията представлява широко разпространено в световен мащаб остро протичащо протозойно заболяване.

Ендемични огнища са описани в множество страни, предимно в районите с тропически климат, обхващащи Азия, Африка и някои части на Латинска Америка.

Поради всеобщата възприемчивост на населението, боледуват всички възрастови групи, без разлика между мъжкия и женския пол. Ранната детска възраст и бременността са рискови периоди, поради по-висока податливост на организма към инфекцията.

Етиологични причинители на болестта са някои от едноклетъчните паразити, включени към род Plasmodium от семейство Plasmodidae, а именно:

• Plasmodium ovale

• Plasmodium malariae

• Plasmodium vivax

• Plasmodium falciparum

При смесена инвазия на организма от няколко различни плазмодия се развиват други паразитологично потвърдени маларии, некласифицирани другаде.

Човек при естествени условия се заразява при ухапване от женските комари от род Anopheles, по трансмисивен механизъм. Възможно е осъществяване на заразяване и при хемотрансфузия или трансплантация на органи, посредством медицински инструменти, както и от майката на плода, по трансплацентарен механизъм.

Плазмодиите имат характерен биологичен цикъл, който протича в две фази:

• шизогония или безполов цикъл, който се осъществява у хората

• спорогония или полов цикъл, който се осъществява у комарите

Заразяването на комарите е посредством хора, в чиято кръв циркулират гаметоцити или полови форми на паразита. Всмукани от камара мъжките и женските гаметоцити се сливат и развиват, формирайки спорозоити, локализирани в слюнчените жлези.

Спорозоитите попадат при кръвосмучене в образуваната от ухапването кожна раничка и по хематогенен път достигат до хепатоцитите. В хепатоцитите на хората се извършва процес на тъканна шизогония, който е с различна продължителност в зависимост от конкретния причинител и завършва с разрушаване на хепатоцитите.

Образуваните тъканни мерозоити попадат в еритроцитите, където се извършва процес на еритроцитна шизогония и формиране на гаметоцити.

Инкубационният период продължава приблизително две до три седмици, като първите клинични прояви се предшестват от грипоподобен продромален период.

Основните симптоми при малария се обобщават в класическата триада от анемия, фебрилни пристъпи и хепатоспленомегалия.

Анемията се дължи на еритроцитната хемолиза, хиперспленизма и различни автоимунни процеси и води до прогресивна аноксемия. Увеличението на слезката и черния дроб е бързо и болезнено, като поради отлагане на малариен пигмент те се оцветяват в тъмно кафяв до черен цвят. Разрушаването на еритроцитите води до коагулационни нарушения, формиране на микротромби и смущения на водно-електролитния баланс.

Маларийните пристъпи протичат през определен интервал от време, различен за всеки причинител, като преминават последователно през три фази:

• чувство на студ

• изразен фебрилитет, с развитие на хипотония, хипогликемия, тахикардия, болки в кръста, делир, главоболие

• изпотяване, нормализиране на телесната температура и заспиване

При смесена малария протичането обикновено е тежко, с развитие на редица усложнения, включващи предимно:

• засягане на отделителната система: остър гломерулонефрит, нефротичен синдром, остра бъбречна недостатъчност

• неврологични нарушения: промяна в психичния статус, когнитивни увреждания, енцефалит, сомнолентност, кома

• засягане на гастроинтестиналния тракт: асцит, хепатит, травматична или спонтанна руптура на слезката

• белодробен оток

• коагулопатии

Малария се подозира при пациенти с висока температура, епидемиологична анамнеза за посещение на ендемичен район, хематологични, паразитологични и биохимични изследвания.

Необходимо е изготвяне на препарати от дебела капка кръв и периферна кръвна натривка. В периферната кръв на болните от малария се откриват плазмодии в различен етап от своето развитие в червените кръвни клетки. Различават се млад трофозоит, амебовиден трофозоит, зрял трофозоит, млад шизонт, зрял шизонт и гаметоцити.

Диференциалната диагноза е широка, като в началните стадии състоянието трябва да се разграничи от остро дихателно заболяване. С характерната клинична триада протичат редица други заболявания, като висцерална лайшманиоза, лептоспироза, коремен тиф и паратиф, бруцелоза, денга, жълта треска и други.

Лечението при други паразитологично потвърдени маларии, некласифицирани другаде, включва приложение на противомаларийни средства с хемошизонтоцидно, хистошизонтоцидно и гаметоцидно действие. Обикновено се предпочита комбинирана терапия от хлороквин, примаквин, мефлокин или хинин в съчетание с доксициклин или тетрациклин.

Индивидуалната профилактика включва приложение по схема на хлороквин, мефлокин или доксициклин няколко дни преди заминаването в ендемичен район, по време на престоя и един месец след това.