Лихен планус, неуточнен МКБ L43.9

Лихен планус е възпалително кожно-лигавично заболяване с характерни полигонални папули и плаки. Налице е тежък сърбеж. Често се ангажират лигавицата на устната кухина и гениталиите. Оралният лихен планус е предразполагащ за развитието на сквамозноклетъчен карцином. В процеса могат да бъдат въвлечени скалпа и ноктите.

Етиологията на лихен планус, неуточнен, е неизвестна. Повечето предположения са за имунологична патогенеза поради участието на лимфоцити, антиген-представящи клетки, адхезионни молекули и цитокини.

Докато повечето случаи на лихен планус са идиопатични, някои се свързват с приемането на определени медикаменти (златни соли, антималарийни средства, пенициламин, тиазидни диуретици, бета-блокери, НСПВС, хинидин, АСЕ-инхибитори) или с хепатит С вирусна инфекция.

Заболяването засяга по-малко от 1 % от човешката популация. Засягат се индивиди на средна възраст от двата пола с леко предпочитание към женския пол.

Класическите кожни лезии са полигонални плоски папули и плаки. Флексорните повърхности на крайниците, най-вече китките, са най-честата локализация на лихен планус. Лезии могат да се появят в изложените на травмиране области. Оставят след себе си силна хиперпигментация. Някои пациенти могат да бъдат асимптоматични, докато други изпитват силен сърбеж. Класическата форма на лихен планус е най-често срещаната, но съществуват и други варианти.

При хипертрофичен лихен планус са налице дебели, хиперкератотични плаки, които се откриват често по предната повърхност на краката.

При булозния вариант се откриват мехури в плаките, а при актиничния лихен планус лезии се откриват по изложените на слънце области на кожата.

При оралния лихен планус по букалната лигавица се откриват папуларни, атрофични или ерозивни лезии. Те могат да бъдат болезнени и да доведат до усложнения - вторична инфекция (Candida).

Гениталният лихен планус има различна морфология.

При мъжете се наблюдават тъмни папули по главата на пениса. При жените хипертрофични лезии или ерозии се откриват по вулвата.

Диагнозата се поставя въз основа на характерната морфология на лезиите и тяхната биопсия. Хистологично се открива лимфоцитен инфилтрат на границата епидермис / дерма и увреждане на базалния слой клетки.

Лечението на лихен планус, неуточнен, трябва да бъде индивидуализирано, тъй като при отделните пациенти е различна тежестта на симптомите и отговорът към терапията. Прилагат се локални и системни кортикостероиди, ретиноиди, фототерапия с псоралени.