Лечение при болест на Адисон

Надбъбречните жлези са важен ендокринен орган, изпълняващ многообразие от функции и физиологични ефекти, благодарение на секретираните от тях хормони. Редица състояния могат да причинят хипофункция или хиперфункция на жлезите и развитие на съответните клинични прояви.

При хипокортицизъм, известен още като болест на Адисон, се наблюдава хипофункция на надбъбречните жлези и значително понижена секреция на секретираните от надбъбреците хормони (главно кортизол).

Причините за възникването на болестта са многообразни, като най-често се касае за идиопатична атрофия на надбъбречната кора (описва се при над две трети от пациентите), надбъбречна туберкулоза, амилоидоза, саркоидоза, неопластични процеси, хронична употреба на някои медикаменти и други.

Клиничните прояви при болест на Адисон са разнообразни, като най-често се описват мускулна слабост (адинамия), хипотония (понижено кръвно налягане), меланодермия (повишена пигментация на откритите части от тялото и нормално пигментираните зони), редукция на теглото, стомашно-чревни оплаквания и други.

Едно от най-сериозните усложнения на болестта, налагащо своевременни и комплексни терапевтични мерки, е така наречената Адисонова криза, която се провокира от различни фактори (инфекции, операция, стрес, преумора, травми и други).

Полезна информация за болестта, различните клинични прояви и усложнения, както и методите за поставяне на диагнозата, може да намерите в раздел Заболявания:

• Други разстройства на надбъбречните жлези
• Първична недостатъчност на кората на надбъбреците
• Адисонова криза

Основното лечение при болест на Адисон е медикаментозно, заместително, като целта е намаляване на риска от влошаване проявите на болестта, развитието на Адисонова криза и потенциалните животозастрашаващи усложнения.

Назначаването на адекватна хормонална заместителна терапия е доживотно с ежегоден мониторинг и проследяване (при необходимост и корекция в дозата), като често за подпомагане на основното лечение се назначават и допълнителни мерки.

Лечение при болест на Адисон: заместителна лекарствена терапия

Основното лечение при болестта на Адисон включва хормонална заместителна терапия с кортикостероиди и минералкортикоиди с цел възстановяване нивата на синтезираните от надбъбречните жлези хормони.

Целта на лечението е подобряване състоянието на пациента, облекчаване на проявите на болестта, намаляване на риска от възникване на усложнения и особено на Адисонова криза.

Лекарствената терапия е доживотна, като е необходимо изключително стриктно спазване на назначените дози и режими, тъй като дори един-единствен пропуск в приема на медикаментите може да провокира влошаване на проявите на болестта.

Обикновено препаратите се назначават в първоначално по-ниски дози, които плавно и постепенно се покачват до достигане на ефективната доза при всеки отделен пациент, при която се постига облекчение на повечето прояви на болестта. Тъй като с възрастта и под влияние на редица фактори (други подлежащи заболявания, инфекции, травми, силен стрес, хронична преумора и други) нуждите от съответните хормони се изменят, то и терапията на пациентите подлежи на чест мониторинг и при нужда се назначава промяна в дозата.

За лечение на болестта на Адисон (хипокортицизъм) се използват лекарства от групата на кортикостероидите и минералкортикоидите за попълване на съответните хормони, но и поради техните добре проявени противовъзпалителни свойства, като едни от най-често прилаганите средства включват:

• хидрокортизон: често използван представител на кортикостероидите, който се приема ежедневно (един, два или три пъти в зависимост от особеностите при отделния пациент), като най-често дозата се разделя на два приема и за постигане на добър имитиращ физиологичния ритъм ефект две трети от дозата се приемат сутрин, а останалата една трета вечер
• преднизон: представлява синтетичен кортикостероид с много добро противовъзпалително действие и ефективност, но слаба минералкортикоидна активност. Подобно на другите представители на кортикостероидите намира широко приложение при голям кръг от заболявания. При болест на Адисон се прилага перорално в постепенно покачващи се дози, като е необходимо повишено внимание при определени подлежащи заболявания (язвена болест, хипертония, диабет и други) и прием на други медикаменти
• метилпреднизолон: препаратът е един от основните представители на кортикостероидите, като показва по-добър противовъзпалителен ефект и по-нисък риск от задръжни ефекти в сравнение с преднизолон. Често се използва при първична или вторична недостатъчност на адреналните жлези (той е един от най-предпочитаните кортикостероиди за лечение при хипокортицизъм) и многобройни други заболявания, поради своите добри ефекти и активност, но е необходимо повишено внимание при едновременна употреба с други медикаменти, особено естрогени, барбитурати, някои антибиотици и химиотерапевтици, ефедрин и други
• дексаметазон: дексаметазон представлява кортикостероид, като е един от най-активните представители на групата. При болест на Адисон се прилага перорално, поради бърза и добра резорбция в стомашно-чревния тракт. Във връзка със своите добри противовъзпалителни, противоалергични и имуносупресивни свойства медикаментът намира приложение в лечението на голям брой заболявания, като при всеки пациент дозата се определя индивидуално. Не се препоръчва употребата му при подлежащи вирусни инфекции като херпес, хепатит, варицела, системни гъбични инфекции, нелекувани психични заболявания, тежка язвена болест и други, поради сериозен риск от тяхното влошаване
• флудрокортизон: представлява синтетично синтезиран хормон на кората на надбъбреците със силно минералкортикоидно действие (силата на неговото минералкортикоидно действие съответства на тази на алдостерон). Използва се при редица болестни увреждания, като освен при болест на Адисон често се прилага и при адреногенитален синдром, вторична надбъбречна недостатъчност, идиопатична ортостатична хипотония и други. Необходимо е повишено внимание при едновременна употреба с други лекарства (барбитурати, противогърчови лекарства, антихистамини, някои противогъбични средства и други) във връзка от риска от поява на нежелани лекарствени взаимодействия. Употребата му не се препоръчва при подлежаща туберкулоза, захарен диабет, хипотиреоидизъм и други, поради сериозен риск от влошаване протичането им

Обикновено се назначава комбинация от кортикостероид и минералкортикоид в съответните дози и лечебни схеми, като е необходимо разясняване на ползите и рисковете от провежданата медикаментозна терапия.

Необходимо е повишение на дневните дози при предстояща оперативна интервенция, травма, общо заболяване със системен характер и други.

Медикаментите се приемат перорално (таблетки, капсули), като се назначават най-често в двукратен или трикратен дневен прием с цел имитиране на физиологичните промени и ритъм на хормоните.

Продължителната употреба на кортикостероиди крие рискове от изява на различни по тежест странични ефекти, като най-често се засягат опорно-двигателният апарат (остеопоротични изменения, миалгия, артралгия), стомашно-чревният тракт и други.

Хроничната употреба на кортикостероиди крие риск от поява на метаболитни увреждания, артериална хипертония, депресивни епизоди, кожни промени и много други.

Честото проследяване на състоянието на пациентите (от една страна за ефективността на терапията и от друга страна за изявата на различните странични ефекти) позволява своевременна реакция и противодействие (когато е възможно).

Препоръчва се освен стандартната медикаментозна терапия и назначаване на други методи за благоприятно повлияване състоянието на пациентите.

Други мерки за лечение при болест на Адисон (хипокортицизъм)

Освен конвенционалната медикаментозна терапия за лечение при болест на Адисон (хипокортицизъм) често се препоръчват и редица допълнителни мерки.

Основната цел на допълнителното лечение е подпомагане на основното, подобряване на общото здравословно състояние на пациента, намаляване на риска от поява на тежки странични ефекти от хормоналната заместителна терапия, намаляване риска от изява на различните по вид усложнения на болестта и особено Адисонова криза.

Най-често на пациентите се препоръчва:

• промени в диетата: необходимо е повишено внимание по отношение на приема на сол, като обикновено се препоръчва диета, богата на сол. В някои случаи се препоръчва консултация със специалист в областта (диетолог, гастроентеролог) за изготвяне на индивидуален хранителен план, съобразен изцяло с нуждите на конкретния пациент и неговите индивидуални особености
• техники за овладяване на стреса: стресът и хроничната преумора могат да станат причина за обостряне на симптомите при болест на Адисон и дори развитие на Адисонова криза, поради което се препоръчват мерки, насочени към овладяване и намаляване на стреса и справяне с преумората. За целта най-често се препоръчват различни техники за релаксация, медитация, йога, алтернативна медицина (акупунктура, акупресура, билколечение, хипноза и други). След консултация с лекуващия лекар могат да се назначат при необходимост добавки (витамини, минерали, аминокиселини) за справяне с нервното напрежение
• редовни профилактични изследвания: тъй като тялото ни ежедневно е подложено на всевъзможни атаки (инфекциозни агенти, замърсители на околната среда, стрес и други) и допълнително с напредване на възрастта и особено при наличието на други подлежащи заболявания нуждите на организма се променят постоянно, то се препоръчва стриктно спазване на профилактичните прегледи и изследвания за проследяване ефективността от заместителното лечение. След подробен преглед вашият лекар може да прецени, че е необходима промяна в дозата или начина на прием на предписаните ви медикаменти. Важно е да се обясни на пациентите, че подобна промяна в терапията може да се случи само след консултация с лекуващия лекар. Самоцелна и самоволна промяна в приеманата доза и режим крие сериозни рискове от обостряне на симптомите и влошаване на състоянието
• предупредителна медицинска карта или гривна: при остро влошаване на болестта и развитие на Адисонова криза пациентите може да не са в състояние да обяснят за особеностите на болестта си на спешния медицински екип. По тази причина се препоръчва редовно носене на медицинска карта или гривна, разясняващи вида на болестта с цел улесняване на лекарите при спешни състояния. Освен предупредителна карта се препоръчва и носенето на комплект за спешна помощ, съдържащ съответния кортикостероид и оборудване за инжекционно приложение (за постигане на бърз ефект)
• общи мерки: общите мерки са насочени към поддържане на добро здравословно състояние (предпазване от вирусни и бактериални инфекции, предпазване от травми, контрол над подлежащи заболявания и други), профилактика на стреса, редовни, съобразени с индивидуалните особености физически упражнения, повишаване на здравната култура и информираността за особеностите на заболяването, включване в подходящи групи за подкрепа и други

Адекватното лечение при болест на Адисон включва подходяща хормонална заместителна терапия и допълнителни мерки за подобряване на състоянието на пациентите.

Въпреки това е възможно развитие на Адисонова криза, която представлява едно от спешните състояния в медицината и налага своевременна медицинска намеса. Състоянието се проявява със задълбочаване на проявите на хипокортицизъм, като е възможна и загуба на съзнание и развитие на различни по тежест усложнения.

Лечението при Адисонова криза обикновено включва парентерално приложение на подходящ кортикостероид (предпочита се интравенозно въвеждане, тъй като този път на приложение осигурява най-бърз ефект), физиологичен разтвор и глюкоза в подходящи дози и концентрации.

При възможност тези мерки се предприемат веднага при пристигане на спешния екип при пациента, като след първоначалните дози и при възможност болният се транспортира до най-близкото лечебно заведение и след хоспитализация продължават мерките за стабилизиране на състоянието. След овладяване на кризата постепенно интравенозното приложение на кортикостероидите се замества с перорално.