Ларингофон (говорен апарат)

› Въведение

› Какво представлява ларингофонът и как работи?

› Кога и при кого се използва говорен апарат?

› Видове ларингофони и избор на подходящ апарат

› Как се използва ларингофонът?

› Предимства, недостатъци и други методи за възстановяване на гласа

Въведение

Ларингофонът, наричан още говорен апарат или електроларинкс, представлява електронно устройство за възстановяване на речта след отстраняване на ларинкса. Той създава механични вибрации, които се предават към устната кухина и се оформят в думи чрез движенията на устните и езика. Устройството може да служи като основен, временен или резервен начин за комуникация. За постигане на разбираема реч са важни правилният избор на апарат, подходящото му позициониране и обучението с логопед. Ларингофонът се усвоява сравнително бързо, но полученият глас има характерно електронно звучене.

Какво представлява ларингофонът и как работи?

Ларингофонът, наричан още говорен апарат, електроларинкс или изкуствен ларинкс, е преносимо електронно устройство, което подпомага възстановяването на речта при хора, загубили възможността да образуват естествен глас. Най-често се използва след тотална ларингектомия (операция, при която ларинксът, включително гласните гънки, се отстранява).

При нормално говорене въздухът от белите дробове преминава през ларинкса и предизвиква вибрации на гласните гънки. Така се създава основният звук, който впоследствие се оформя в разбираема реч чрез движенията на езика, устните, небцето и долната челюст.

След тотална ларингектомия трахеята се отделя от горните дихателни пътища и се извежда към постоянен отвор на предната повърхност на шията, наречен трахеостома. Въздухът вече не преминава през устата и носа, а липсата на ларинкс и гласни гънки не позволява образуването на естествен глас. Способността за артикулиране обаче се запазва.

Ларингофонът замества източника на звукови вибрации. При включване устройството генерира механични вибрации, които се предават към тъканите на шията или лицето и оттам към устната кухина.

Движенията на езика и устните преобразуват този звук в думи. Самият апарат не говори вместо човека и не възпроизвежда предварително записана или компютърно генерирана реч.

Повечето ларингофони се поставят плътно върху подходящ участък от шията, обикновено под долната челюст или встрани от трахеостомата. Полученият глас има характерно електронно или роботизирано звучене, тъй като вибрациите се създават изкуствено и обикновено са с относително постоянна честота.

С подходящ избор на място за поставяне, добра артикулация, правилно синхронизиране и обучение с логопед разбираемостта на речта може значително да се подобри.

Кога и при кого се използва говорен апарат?

Говорният апарат се използва основно за възстановяване на речта след тотална ларингектомия.
Устройството може да се използва като ранен метод за комуникация след операцията, временен метод до поставяне или усвояване на друг вид гласово възстановяване, основен и дългосрочен начин за говорене, резервен вариант при проблем с гласова протеза, допълнителен метод в ситуации, при които езофагеалният или трахеоезофагеалният говор е затруднен.

Ларингофонът може да позволи сравнително ранно възстановяване на устната комуникация, без да е необходимо въздухът да преминава през оперативната зона. В началния следоперативен период често се използва адаптер за устната кухина, тъй като отокът, болезнеността и зарастващите тъкани на шията могат да възпрепятстват предаването на вибрациите през кожата.

Говорният апарат може да бъде предпочетен за дългосрочна употреба, когато пациентът няма поставена трахеоезофагеална гласова протеза, не желае или не може да се подложи на допълнителна хирургична процедура, не успява да усвои езофагеален говор, има затруднения при използването или поддържането на гласова протеза, предпочита сравнително лесен за усвояване и неинвазивен метод, има достатъчно добра артикулация и може да борави с устройството.

Дори когато основният начин за говорене е трахеоезофагеална протеза или езофагеален глас, наличието на ларингофон може да бъде полезно. Той осигурява възможност за комуникация при временно затруднение, запушване, изместване или подмяна на гласовата протеза, както и при умора или временна невъзможност за използване на основния метод.

Видове ларингофони и избор на подходящ апарат

Ларингофоните се различават по начина, по който предават създадените вибрации към устната кухина, както и по възможностите за управление на силата и височината на гласа. Повечето съвременни говорни апарати са електронни, преносими и се захранват с батерии или акумулатор:

• външни, или трансцервикални, ларингофони: това е най-разпространеният вид говорен апарат. Звуковата глава се поставя плътно върху кожата на шията, под долната челюст или понякога върху бузата. Механичните вибрации преминават през меките тъкани и достигат до устната кухина, където се оформят в думи. Предимство на този тип е, че нищо не се поставя в устата и артикулацията не се затруднява. За получаването на ясна реч обаче трябва да бъде намерен участък, който предава добре вибрациите
• ларингофони с адаптер за устната кухина: при тези устройства вибрациите се насочват към устата чрез тънка тръбичка или специален адаптер, поставен в близост до ъгъла на устата. Част от стандартните външни ларингофони могат да се използват и по този начин след добавяне на съответния накрайник. Оралният адаптер е подходящ през ранния следоперативен период и когато тъканите на шията не провеждат достатъчно добре вибрациите. Недостатък е, че тръбичката може да пречи на движенията на езика и устните, да увеличи слюноотделянето и да затрудни произнасянето на някои звукове
• аналогови и дигитални ларингофони: по-простите модели създават звук с предварително зададени характеристики и позволяват основно регулиране на силата и височината. Дигиталните апарати могат да предлагат по-фини настройки, запаметяване на индивидуални параметри, различни тоналности и промяна на височината на звука по време на говорене. Повечето устройства се управляват с един или повече бутони. При някои модели силата на натиска върху бутона или плъзгащ се регулатор позволява промяна на тона и създаване на по-естествена интонация
• ръчни и устройства за използване без ръце: стандартният ларингофон се държи с едната ръка и се включва при започване на фразата. Съществуват и системи за използване без ръце, които се закрепват към шията или се интегрират с други помощни средства. Те могат да улеснят хората, които се нуждаят от свободни ръце, но изискват стабилно позициониране и не са подходящи за всяка анатомия

Най-важният критерий, по който се избира ларингофон, е дали апаратът позволява получаване на достатъчно ясна и разбираема реч. Подходящото устройство се избира индивидуално, по възможност след изпробване на различни модели под ръководството на логопед, специализиран в гласовата рехабилитация.

Ларингофонът е предназначен за индивидуална употреба. Не се препоръчва споделянето му с други хора, особено когато се използва адаптер за устната кухина. При възможност е полезно пациентът да разполага и с резервен начин за комуникация при изтощена батерия, техническа повреда или временно затруднение при използването на апарата.

Как се използва ларингофонът?

Усвояването на ларингофона изисква практика и обучение с логопед, специализиран в гласовата рехабилитация след ларингектомия. Разбираемостта на речта зависи не само от качеството на апарата, а и от правилното му позициониране, добрия контакт с тъканите, ясната артикулация и точното синхронизиране на включването:

• подготовка на устройството: преди употреба трябва да се провери дали батерията е заредена и дали звуковата глава е правилно поставена. Силата на звука първоначално се настройва на по-ниско или средно ниво, след което постепенно се увеличава до постигане на достатъчно ясна реч без прекомерно силно бръмчене
• намиране на подходящо място: за доброто предаване на вибрациите е необходимо да се открие така наречената добра точка. Това е участъкът от шията или лицето, при който звукът достига най-ясно до устната кухина. Най-често апаратът се поставя под долната челюст, встрани от трахеостомата, върху горната част на шията, върху бузата, ако тъканите на шията не провеждат добре вибрациите. Апаратът обикновено се държи перпендикулярно, без да се накланя и без да се движи по време на говорене. Необходим е умерен, постоянен натиск
• включване и говор: бутонът на ларингофона се натиска непосредствено преди започване на думата или фразата. След края на изказването устройството се изключва веднага. Ако остане включено по време на паузите, се чува продължително механично бръмчене, което намалява разбираемостта. За по-ясна реч се препоръчва говорене с умерено и равномерно темпо, произнасяне на кратки фрази, ясно и по-изразено движение на устните и езика, точно произнасяне на съгласните, кратки паузи между отделните изречения
• упражнения за усвояване: обучението обикновено започва с продължително произнасяне на гласни, кратки и познати думи, броене и автоматизирани поредици, кратки изречения, разговор в тиха обстановка, постепенно преминаване към общуване в по-шумна среда и по телефона

Батерията трябва да се зарежда редовно, а при излизане е препоръчително да се носи резервна батерия или друг начин за комуникация.

Ако въпреки упражненията речта остава трудноразбираема, е необходима повторна оценка от логопед. Може да се наложи промяна на мястото за поставяне, настройките, начина на артикулиране или използвания модел.

Предимства, недостатъци и други методи за възстановяване на гласа

Основните предимства на ларингофона включват сравнително бързо усвояване, като много пациенти успяват да произнесат разбираеми думи още в началото на обучението, възможност за ранна комуникация, по същество представлява неинвазивен метод и не изисква хирургична процедура или създаване на допълнителна връзка между трахеята и хранопровода, предвидимост и надеждност при наличие на заредена батерия и технически изправен апарат.

Ларингофонът е особено полезен като резервен начин за общуване при временно затруднение с трахеоезофагеална гласова протеза.

Най-характерният недостатък е електронното или роботизирано звучене. При по-простите устройства височината на звука остава почти постоянна, което ограничава естествената интонация и предаването на емоции. Възможни са още по-ниска разбираемост в шумна среда, механично бръмчене между думите при неправилно синхронизиране, необходимост от използване на едната ръка при стандартните модели, зависимост от батерия и техническата изправност на апарата, затруднено предаване на вибрациите при оток, белези или фиброза на шията, необходимост от ясно и по-изразено артикулиране, неудобство или нарушение на артикулацията при използване на орален адаптер.

Въпреки сравнително лесното начало, за постигане на добра разбираемост са необходими упражнения и логопедична рехабилитация.

След тотална ларингектомия основните алтернативи на ларингофона са трахеоезофагеалният и езофагеалният говор. При необходимост могат да се използват и електронни средства за алтернативна комуникация:

• трахеоезофагеална гласова протеза: при този метод хирургично се създава малък канал между трахеята и хранопровода, в който се поставя еднопосочна гласова протеза. При насочване на издишания въздух през протезата фарингоезофагеалните тъкани започват да вибрират и създават звук. Той се оформя в реч от устните, езика и устната кухина. Трахеоезофагеалният говор обикновено осигурява по-естествено звучене, по-добра сила и по-продължителни фрази в сравнение с другите методи
• езофагеален говор: при езофагеалния говор пациентът се научава да въвежда малко количество въздух в хранопровода и контролирано да го освобождава. Преминаването на въздуха предизвиква вибрации в горната част на хранопровода и фаринкса и създава звук
• пневматичен изкуствен ларинкс: пневматичният ларинкс използва въздуха, излизащ през трахеостомата, за да задвижи звукообразуващ механизъм. Полученият звук се насочва към устната кухина чрез тръбичка. Методът не изисква батерия, но устройството е по-видимо, а тръбичката може да затруднява артикулацията. Днес се използва значително по-рядко от електронния ларингофон
• алтернативни средства за комуникация: непосредствено след операцията или когато говорните методи не могат да бъдат използвани, комуникацията може да се осъществява чрез писане на хартия или електронно устройство, таблет с букви, думи или изображения, мобилни приложения за преобразуване на текст в реч, специализирани устройства, генериращи говор

Няма един метод, който да е най-добър за всички пациенти. Изборът се извършва съвместно с оториноларинголог и логопед след оценка и практическо изпробване.

Изображения: freepik.com