Флеботомия

› Въведение

› Какво представлява флеботомията?

› При кои заболявания се прилага?

› Как се извършва и необходима ли е подготовка?

› Нежелани реакции, рискове и противопоказания

› Възстановяване и поведение след флеботомия

Въведение

Флеботомията представлява контролирано отнемане на кръв чрез венозен достъп. Когато се извършва с лечебна цел, тя се прилага основно при хемохроматоза, полицитемия вера и порфирия кутанеа тарда. Процедурата намалява еритроцитната маса, хематокрита или прекомерните железни запаси. Обикновено наподобява кръводаряване и се понася добре, но изисква предварителна оценка, подходяща подготовка и лабораторно проследяване. Възможни са замайване, слабост, понижаване на артериалното налягане и локални реакции. Количеството отстранена кръв и честотата на флеботомиите се определят индивидуално от специалист.

Какво представлява флеботомията?

Флеботомията представлява процедура, при която чрез пункция на вена се отнема определено количество кръв.

В широк смисъл флеботомията може да означава вземане на венозна кръв за лабораторно изследване, кръводаряване или получаване на кръвни продукти. Когато процедурата се извършва като част от лечението на определено заболяване, тя се нарича терапевтична или лечебна флеботомия.

При терапевтичната флеботомия контролирано се отстранява по-голямо количество кръв, обикновено около 350 до 500 милилитра. Точният обем обаче се определя индивидуално в зависимост от диагнозата, телесната маса, възрастта, общото състояние и лабораторните показатели на пациента.

Процедурата наподобява кръводаряване, но се извършва по медицинско предписание и има конкретна лечебна цел.

Повтарящото се отнемане на кръв води до намаляване на броя на циркулиращите еритроцити и стимулира костния мозък да образува нови. За тази цел организмът използва складираното желязо, поради което постепенно се понижават железните запаси.

Лечебната флеботомия трябва да се разграничава от кръводаряването. При кръводаряване водещата цел е осигуряване на кръв и кръвни съставки за други пациенти, докато при флеботомията целта е лечението на самия пациент. Поради основното заболяване или други медицински съображения отстранената кръв обичайно не се използва за кръвопреливане.

При кои заболявания се прилага?

Терапевтичната флеботомия се използва основно при заболявания, характеризиращи се с прекомерно натрупване на желязо или с увеличена маса на еритроцитите. Класическите показания включват наследствената хемохроматоза, полицитемия вера и порфирия кутанеа тарда:

• наследствена хемохроматоза: наследствената хемохроматоза е генетично обусловено заболяване, при което в храносмилателната система се абсорбира прекомерно количество желязо, което постепенно се натрупва в черния дроб, панкреаса, сърцето, ставите и други органи. Продължителното претоварване с желязо може да доведе до чернодробна фиброза и цироза, захарен диабет, кардиомиопатия, нарушения на сърдечния ритъм, ставни оплаквания и ендокринни нарушения. Флеботомията може да предотврати част от усложненията и да забави прогресията на органното увреждане, но не може да отстрани всички вече настъпили необратими изменения
• полицитемия вера: представлява хронично миелопролиферативно неопластично заболяване, при което костният мозък произвежда прекомерно количество кръвни клетки, най-вече еритроцити. Увеличената еритроцитна маса повишава хематокрита и вискозитета на кръвта и създава предпоставки за нарушено кръвообращение и тромботични усложнения. Флеботомията е основен компонент от лечението на много пациенти с полицитемия вера. Чрез отнемането на кръв се намаляват еритроцитната маса и хематокритът, което допринася за ограничаване на риска от тромбози, включително дълбока венозна тромбоза, белодробна емболия, инфаркт на миокарда и мозъчен инсулт
• порфирия кутанеа тарда: това е най-честата форма на порфирия и се характеризира с нарушена активност на ензима уропорфириноген декарбоксилаза. Това води до натрупване на порфирини, главно в черния дроб и кожата. Характерни са повишената чувствителност към слънчева светлина, лесното нараняване на кожата и появата на мехури по откритите части на тялото. Чрез периодично отнемане на кръв се понижават железните запаси и се ограничава образуването и натрупването на порфирини
• вторична еритроцитоза: представлява увеличение на еритроцитната маса вследствие на друго заболяване или въздействие. Възможни причини са хроничната хипоксия, някои белодробни и сърдечни заболявания, обструктивната сънна апнея, тютюнопушенето, престоят на голяма надморска височина, бъбречни заболявания, тумори, произвеждащи еритропоетин, както и приемът на определени лекарства. За разлика от полицитемия вера, флеботомията не се прилага рутинно при вторична еритроцитоза. Флеботомия може да се обсъди при изразени симптоми на хипервискозитет, много висок хематокрит или определени клинични ситуации

При някои форми на вторично претоварване с желязо флеботомията също може да бъде възможна, ако пациентът има достатъчно висок хемоглобин и може безопасно да понесе процедурата.

Как се извършва и необходима ли е подготовка?

Терапевтичната флеботомия обикновено се извършва в лечебно заведение, амбулаторен кабинет, отделение по хематология или център по трансфузионна хематология. Процедурата наподобява кръводаряване, но се назначава от лекар, а количеството отстранена кръв и честотата на провеждане се определят според заболяването и състоянието на пациента:

• подготовка преди флеботомия: преди започване на лечението се извършва медицинска оценка, която може да включва измерване на артериалното налягане, пулса и телесната температура, изследване на пълна кръвна картина, определяне на серумен феритин, оценка на сърдечносъдовото състояние и индивидуалния риск от нежелани реакции, уточняване на приеманите лекарства, преценка за наличие на анемия, остро заболяване или недостатъчна хидратация. Важно е да се приемат достатъчно течности през деня преди и в деня на флеботомията. Добрата хидратация улеснява осигуряването на венозен достъп и намалява риска от спадане на артериалното налягане
• извършване на процедурата: пациентът се настанява в удобно седнало или полулегнало положение. Избира се подходяща вена, най-често в областта на лакътната ямка, след което кожата се почиства с антисептичен разтвор. Във вената се въвежда стерилна игла, свързана със система и сак за събиране на кръв. Обикновено се отстраняват около 350 до 500 милилитра кръв, но количеството може да бъде по-малко при възрастни хора, пациенти с ниска телесна маса, сърдечносъдови заболявания или намалена поносимост към процедурата. Флеботомията най-често продължава между 15 и 30 минути, като времето зависи от състоянието на вените и скоростта на кръвния поток. По време на процедурата се проследява състоянието на пациента. След изваждането на иглата мястото се притиска и се поставя превръзка. След приключване на процедурата пациентът обикновено остава за кратко наблюдение

През останалата част от деня е подходящо да се приемат достатъчно течности и да се избягват тежки физически натоварвания, вдигане на тежести с ръката, използвана за венепункцията, продължително стоене на висока температура и горещи вани, употреба на алкохол, шофиране, ако има замайване или изразена слабост.

Нежелани реакции, рискове и противопоказания

Терапевтичната флеботомия обикновено е безопасна и се понася добре, когато се извършва по медицински показания и при подходящо проследяване. Нежеланите реакции най-често са леки и краткотрайни:

• чести нежелани реакции: намаляването на циркулиращия кръвен обем може временно да предизвика замайване или усещане за нестабилност, обща слабост и умора, понижаване на артериалното налягане, гадене, изпотяване и пребледняване, главоболие, сърцебиене, повишена жажда
• реакции на мястото на венепункцията: около мястото на въвеждане на иглата могат да се появят болка или чувствителност, леко кървене, кръвонасядане, хематом, оток, зачервяване или раздразнение. Тези оплаквания обикновено преминават спонтанно
• рискове при многократни флеботомии: когато процедурите се извършват прекалено често или без подходящ лабораторен контрол, могат да настъпят прекомерно изчерпване на железните запаси, желязодефицитна анемия, трайна умора и намалена физическа работоспособност, задух и сърцебиене, непоносимост към последващи процедури
• противопоказания: за терапевтичната флеботомия няма единен списък с абсолютни противопоказания, приложим към всички пациенти. Повечето ограничения са относителни и се преценяват спрямо заболяването, очакваната полза и индивидуалния риск. Процедурата може да бъде противопоказана, отложена или проведена с намален обем при анемия или стойности на хемоглобина под допустимите за конкретния пациент, изразена хипотония, обезводняване, хемодинамична нестабилност, тежко или нестабилно сърдечносъдово заболяване, остро заболяване, фебрилитет или активна инфекция, активно кървене или тежко нарушение на кръвосъсирването, инфекция или увреждане на кожата в областта на предвидената венепункция

Флеботомията обикновено не е подходяща при претоварване с желязо, съчетано с анемия, тъй като отстраняването на еритроцити може да влоши анемичния синдром. В тези случаи могат да бъдат предпочетени други методи, например лечение с желязо-хелатиращи средства.

Незабавна медицинска оценка е необходима при кървене, което не може да бъде спряно с притискане, загуба на съзнание с непълно възстановяване, изразен задух, гръдна болка, силна слабост или нарастващо зачервяване, затопляне, оток и болка около мястото на венепункцията.

Възстановяване и поведение след флеботомия

След терапевтична флеботомия повечето пациенти се възстановяват бързо и могат да се върнат към обичайните си занимания още същия или на следващия ден. Възможно е временно да се усещат лека слабост, умора или замайване, особено след първата процедура.

Непосредствено след флеботомията пациентът остава в седнало или полулегнало положение за кратко наблюдение. Преди да се изправи, е добре да се увери, че не изпитва замайване или нестабилност.

За по-бързо възстановяване се препоръчва прием на повече течности през следващите 24 до 48 часа, редовно хранене, запазване на превръзката върху мястото на венепункцията за посочения от медицинския специалист период, избягване на натоварване на ръката, от която е взета кръвта, бавно изправяне от седнало или легнало положение, осигуряване на достатъчно почивка при умора.

През първите 24 часа е желателно да се избягват интензивни физически упражнения, вдигане и пренасяне на тежести, горещи вани, сауна и продължително излагане на високи температури, употреба на алкохол, дейности, изискващи повишено внимание, ако са налице слабост или замайване.

Ако превръзката се напои с кръв, мястото трябва да се притисне продължително, без непрекъснато да се проверява дали кървенето е спряло.

След флеботомия не е необходима специална диета, освен ако лекуващият лекар не е дал конкретни указания. Препоръчва се балансирана диета, съдържаща достатъчно белтъчини, витамини и минерали.

Ефективността и безопасността на лечението се оценяват чрез периодични клинични и лабораторни изследвания. В зависимост от основното заболяване могат да бъдат проследявани хемоглобинът и хематокритът, броят на еритроцитите, серумният феритин, трансфериновата сатурация, симптомите и поносимостта към процедурите.

Необходимо е да се потърси медицинска помощ при продължително кървене, което не се овладява чрез притискане, припадък или продължително замайване, изразена слабост, задух, сърцебиене или гръдна болка, силна болка, значителен оток или нарастващ хематом, зачервяване, затопляне или отделяне на секрет от мястото на убождането, повишена телесна температура.

Изображения: freepik.com