Внезапна екзантема (шеста болест) МКБ B08.2
Към сравнително по-рядко описваните в клиничната практика (не заради ниска честота, а поради нехарактерно и доброкачествено протичане) вирусни инфекции, характеризиращи се с увреждания на кожата и лигавиците, се включва и внезапна екзантема (шеста болест), наричана още и roseola infantum.
Състоянието засяга предимно деца до три години, без разлики по отношение на пол, етническа принадлежност и географски район, като симптомите могат и да останат незабелязани от родителите (с изключение на температурата) и съответно състоянието да остане недиагностицирано. Важна особеност е изключително доброкачественият ход на протичане, дори без липса на лечение и изграждането на доживотен имунитет (не са описани повторни случаи на заразяване с шеста болест).
Внезапна екзантема (шеста болест): причинител, особености, симптоми
Острото вирусно инфекциозно заболяване, известно като внезапна екзантема (шеста болест), засяга предимно детската възраст и протича с краткотрайно повишение на телесната температура в комбинация с обрив по кожата.
Дълго време заболяването се е причислявало към аденовирусните инфекции, но през 1986 година е открит специфичният етиологичен причинител на болестта, а именно херпес вирус 6 (human herpes virus 6, HHV-6). Различават се два патогенни типа на вирусните агенти, а именно А и В, като патогенни за хората са вирусите от типа В.
Интересна особеност представляват проведените проучвания в областта, които показват, че над две трети от възрастното население притежава антитела спрямо причинителите.
Този представител на херпесните вируси се асоциира и с някои случаи на мононуклеозоподобен синдром, пневмония, енцефалит.
Шеста болест или известна в англосаксонската литература като roseola infantum може да бъде причинена и от друг представител на херпесните вируси, а именно херпес вирус тип 7, но патогенетичните механизми не са напълно изяснени и са необходими задълбочени проучвания в областта.
Източник за предаване и разпространение на инфекцията са болните хора или здравите носители на вируса. Херпесните вируси тип 6 се отделят със секретите на горните дихателни пътища, като инфекцията се отличава с въздушно-капков механизъм на предаване (причислява се към респираторните инфекции).
Новородените и кърмачетата до шест месечна възраст притежават пасивен имунитет, предаден трансплацентарно (през плацентарната бариера) от майчиния организъм. Засягат се предимно кърмачетата над шест месечна възраст и ранната детска възраст до три (според някои източници до 5) години.
Заразяването се осъществява по въздушно-капков път, като при говор, кихане и кашляне се отделят вирусните агенти и проникват през лигавиците на горния респираторен тракт на възприемчивите лица.
Инкубационният период (необходимото време от проникването на вирусите през горните дихателни пътища до първите клинични прояви на инфекцията) е в рамките на три до десет дни.
Изключително характерни за болестта са повишение на температурата при запазено общо състояние и последвано от появата на характерен екзантем, който може да остане и незабелязан. Обикновено при протичането на шеста болест се описват следните прояви:
- висока температура: заболяването се отличава с драматично остро начало, с внезапно повишение на телесната температура до екстремно високи стойности при сравнително запазено общо състояние. При част от децата в резултат от екстремно високата температура е възможно развитие на фебрилен гърч, който макар и да изглежда изключително страшно и драматично, не крие риск от развитие на неврологични увреждания и се счита за доброкачествен
- характерен обрив: високата температура се задържа около три дни, след което се развива макулозен обрив. Макулите (петната) са с малки размери (диаметърът им достига между два и четири милиметра), червен цвят, като се локализират по тялото, лицето, крайниците. Обривните единици преминават за около три до четири дни, без пигментация, десквамация или формиране на белези. Характерна е появата на екзантема след острото фебрилно състояние, наличието на макулозни или макуло-папулозни лезии, като отделните розеоли са с розово-червен цвят и конфлуират на места (сливат се в по-големи лезии), стартиране на обрива от тялото, предимно гърба и се разпространява периферно и преминаване за часове или за три до четири дни без десквамация и остатъчна хиперпигментация
- други прояви: при малка част от заразените лица се наблюдават отпадналост, лека хрема, фарингит, отит, менингорадикулерно дразнене с повръщане, слабо изразена лимфаденопатия, при други състоянието се придружава от диария, липса на апетит, общо неразположение. Много често повишената чувствителност към външни дразнители е единствената клинична проява, която съпътства температурата
При някои от пациентите липсват кожни промени, като температурата се третира симптоматично и съответно болните (или техните родители) дори не подозират за прекараната инфекция.
Макар и рядко са възможни усложнения при някои пациенти (при наличие на подлежащи системни, онкологични, автоимунни заболявания, имунна супресия), като например развитие на отит, пневмония, серозен менингит и други неврологични увреждания.
Поставяне на диагнозата при шеста болест
Във връзка с неспецифичното, нетипично протичане на болестта, поставянето на диагнозата често се осъществява по метода на изключването.
Изключително важно е инициалното диференциране на фебрилитета от други, сериозни подлежащи причини, като най-често това се осъществява с помощта на следните изследвания и диагностични подходи:
- данни от анамнезата: разпитът на болния (или на родителите, когато се касае за кърмачета и малки деца) може да бъде от изключително информативно значение. Поставянето на диагнозата се осъществява главно въз основа на клинико-епидемиологичните данни (контакт с болни хора, посещение на ясла или детска градина), като особено характерна е възрастта на пациентите (между шест месеца и три години). Често окончателната диагноза се поставя едва след поява на обрива и отминаване на температурата, което не бива да притеснява родителите във връзка с изключително доброкачествения ход на протичане на болестта (изключение правят лицата с тежка имунна супресия, при които са възможни усложнения)
- физикални находки: обикновено при физикалния преглед не се установяват патологични находки и промени, което е изключително важно за изключването на други възможни причини за повишената телесна температура. Впечатление прави доброто общо състояние на децата на фона на високата температура. Обикновено медицинска помощ се търси във фебрилния етап, поради което не се описват характерните промени по кожата
- лабораторни изследвания: не се установяват промени при изследване на кръв и урина, в редки случаи има леко завишение на показателите на белия кръвен ред, възможни са леки промени в нивата на някои от маркерите на възпалението (скорост на утаяване на еритроцитите или СУЕ, С-реактивен протеин). Данните от лабораторните изследвания (особено при липса на каквито и да е отклонения) подпомагат поставянето на диагнозата, тъй като се изключват други възможни подлежащи болестни причини за поява на симптомите
Диференциална диагноза на внезапна екзантема (шеста болест) се прави главно с морбили, лещенка (варицела), рубеола, инфекциозна мононуклеоза, ентеровирусни екзантеми, медикаментозни екзантеми. Необходимо е различаване от неинфекциозни заболявания, протичащи с поява на идентични кожни промени.
Лечение при внезапна екзантема
Терапевтичният подход при деца, диагностицирани с внезапна екзантема, се определя строго индивидуално, като липсват специфични етиологични средства, които се прилагат, а лечението се съобразява предимно с проявите при отделните засегнати и минимизиране риска от развитие на усложнения.
Лечението е изцяло симптоматично, като се прилагат средства за лечение при висока температура, при необходимост обезболяващи, антихистамини, витаминни добавки. По изключение при пациенти с изразена имунна супресия (онкологични заболявания, провеждане на химиотерапия, пациенти с ХИВ или СПИН) може да се обмисли лечение с подходящи антивирусни средства (ацикловир, валацикловир), тъй като тези пациенти са рискови за тежко протичане и са необходими своевременни мерки за овладяване на болестния процес.
В масовия случай лечението се провежда в домашни условия и включва комплексни мерки за подобряване на общото състояние и комфорт на засегнатите:
- подходящи антипиретици: за овладяване на високата температура и намаляване риска от развитие на фебрилен гърч е необходимо своевременното приложение на подходящи антипиретици. Уместно е приложението на ибупрофен и/или парацетамол в удобна форма (сироп, свещички, таблетки, прах за разтваряне). При деца под 18 годишна възраст не се препоръчва приложението на аспирин, поради риск от развитие на така наречения синдром на Reye, протичащ с тежки увреждания на черния дроб и нервната система
- рехидратация: високата температура и диарията при някои деца, особено в ранна възраст (под две години) ги излага на висок риск от обезводняване, поради което се препоръчва своевременно предприемане на необходимите мерки за рехидратация. Най-често това включва прием на течности в малки количества през кратък интервал, при кърмачетата това може да включва по-често кърмене, при по-големите деца се препоръчва по-често предлагане на вода, чай или подходящи сокове
- почивка на легло: не е необходимо хоспитализиране на пациентите, но се препоръчва почивка на легло за осигуряване на достатъчно време за възстановяване на организма и намаляване риска от вторична бактериална инфекция
- локални средства: макар локалните промени по кожата да не предизвикват дискомфорт при отделните пациенти, може да се назначат подходящи локални средства (крем, гел) за успокояване и хидратация на кожата
- общи мерки: общите мерки включват пълноценно хранене, допълнителен прием по преценка на лекуващия лекар на витамини и минерали, редовно проветряване на помещенията, избягване на контакт с други хора
Липсва специфична профилактика и разработена ваксина срещу инфекцията главно поради доброкачественото протичане при масовия процент от засегнатите пациенти. За намаляване риска от заразяване се препоръчва спазването на висока лична хигиена, редовно и щателно измиване на ръцете с вода и сапун, избягване на близък контакт с болни деца и възрастни.
Прогнозата при внезапна екзантема (шеста болест) е благоприятна, като изключително рядко се развиват сериозни усложнения, в масовия случай протичането е доброкачествено с пълно излекуване в рамките на една седмица.
Заглавно изображение: freepik.com
Симптоми и признаци при Внезапна екзантема (шеста болест) МКБ B08.2
ВсичкиЛечение на Внезапна екзантема (шеста болест) МКБ B08.2
Изследвания и тестове при Внезапна екзантема (шеста болест) МКБ B08.2
Библиография
https://my.clevelandclinic.org/health/diseases/15785-roseola-infantumsixth-disease
https://en.wikipedia.org/wiki/Roseola
https://kidshealth.org/en/parents/roseola.html
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK448190/
https://dermnetnz.org/topics/roseola/
https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/roseola/symptoms-causes/syc-20377283
https://www.medicinenet.com/roseola/article.htm
https://www.skinsight.com/skin-conditions/infant/roseola-sixth-disease
Коментари към Внезапна екзантема (шеста болест) МКБ B08.2