Добавки и билки при инфекциозна мононуклеоза

Инфекциозната мононуклеоза е заразно заболяване, известно още като "болест на целувката", тъй като това е един от най-честите начини за разпространение на болестта, но може да се разпространи и чрез други видове контакт, включително чрез кръвта и семенната течност. 

Симптоми на инфекциозна мононуклеоза

В началните етапи на заболяването, симптомите могат да наподобяват тези на настинка или грип и включват: умора, треска, възпалено гърло, подути лимфни възли в шията и обща летаргия. Въпреки че тези първоначални симптоми могат да намалеят в рамките на няколко дни, много от хората се оплакват от силна умора, която не отшумява. Някои могат да получат хронична болка в тялото и в по-редки случаи - подут и болезнен далак. Симптомите на инфекциозна мононуклеоза мoже да включват още: възпалено гърло, подути сливици, уголемяване на далака, уголемяване на черния дроб, обрив, главоболие.

Степента, в която ще се проявят симптомите на инфекциозна мононуклеоза, зависи от силата и координацията на имунната система. Ненарушената имунна система трябва да може да се справя с вирусното излагане с минимални или никакви симптоми, но тези, които са имунокомпрометирани, вероятно ще получат по-силно изявени симптоми.

Болният обикновено е заразен за околните няколко дни преди появата на симптомите и известно време след това. Симптомите може да останат скрити 4 до 7 седмици след излагане на вируса. След появата им обаче, могат да продължат само няколко дни или до няколко месеца. В повечето случаи те изчезват след 2 до 6 седмици.

Кой причинява инфекциозната мононуклеоза?

Причинител на заболяването е вирусът на Епщайн-Бар. Директният контакт със слюнка, която е заразена с вируса, главно чрез целуване, е един от честите начини за предаване на вируса. Инфекциозната мононуклеоза може да се разпространява и чрез използване на общи прибори за хранене или чаши, a понякога и чрез общи повърхности и предмети. В редки случаи Епщайн-Бар вирус може да бъде предаден чрез кръвопреливане, органна трансплантация или семенна течност.

Инфекциозната мононуклеоза засяга около 45 от 100 000 души, предимно тийнейджъри и млади хора. Като цяло не е опасно заболяване, но може да причини умора и слабост, които пречат на ежедневния живот.

Около 90% от възрастните са били изложени на вируса на Епщайн-Бар и имат антитела, което означава, че са имунизирани срещу него.

Кой е най-уязвим на заразяване с инфекциозна мононуклеоза?

Най-често се заразяват хората на възраст от 15 до 24 години. След 35-годишна възраст, процентът е нисък. Други фактори, които могат да поставят човек в по-висок риск от заразяване с Епщайн-Бар вирус са отслабеният имунитет и интимен контакт с различни партньори.

Още за заболяването може да прочетете в: Инфекциозна мононуклеоза.

Лечение на инфекциозна мононуклеоза

Лечението на инфекциозна мононуклеоза обезателно включва почивка в леглото и прием на много течности. Понякога умората и слабостта са толкова силни, че човек трябва да остане в леглото за около седмица. Симптомите обикновено започват да се подобряват след около 2 седмици. Хората с инфекциозна моннуклеоза трябва да избягват контактен спорт и вдигане на тежки предмети в продължение на 2 месеца поради риск от разкъсване на далака.

Лекарствени терапии

Няма спецфично лечение за инфекциозната мононуклеоза, но обикновено се предписват симптоматични лекарства, като средства понижаващи темепратурата.

Антибиотиците не са ефективни срещу причинителя на инфекцозна мононуклеоза, но може да бъдат предписани за лечение на вторични бактериални инфекции.

Допълнителни и алтернативни терапии за лечение на инфекциозна мононуклеоза

Някои природни средства, могат да спомогнат за ускоряване на времето, необходимо за преодоляване на инфекцията. Няколко проучвания сочат, че стресът и умората засягат имунната система и правят тялото по-уязвимо за инфекция. Така че намаляването на стреса е една от стъпките за предотвратяване на инфекции с вируси като Епщайн-бар.

Макар че няма билки или добавки, които специфично да третират инфекциозната мононуклеоза, има такива, които могат да помогнат за намаляване на дългосрочните ефекти на заболяването и да предотвратят усложнения.

Хранене и добавки при инфекциозна мононуклеоза

Тези хранителни съвети могат да помогнат за намаляване на симптомите и укрепване на имунната система:

• Яжте повече храни, богати на антиоксиданти, като зелени листни зеленчуци и чушки, както и плодове като боровинки, домати и череши.
• Избягвайте рафинирани храни, като бял хляб и захар.
• Яжте по-малко червени меса и повече нетлъсто месо, студеноводни риби, тофу (соя, при липса на алергия) или боб за набавяне на повече протеини.
• Използвайте здравословни масла, като зехтин и кокосово масло.
• Намалете или премахнете транс мастни киселини, открити в продукти като бисквити, кексове, пържени картофи, крекери, понички, преработени храни и маргарин.
• Избягвайте прием на кофеин, алкохол и тютюн.
• Пийте много вода ежедневно.

Добавки, които могат да помогнат са:

Омега-3 мастни киселини

Омега-3 мастни киселини, като рибено масло, са полезни за намаляване на възпалението и подсилване на имунитета. Студеноводни риби като сьомга или камбала са добри източници. Рибеното масло може да увеличи риска от кървене, особено, ако приемате също и разредители на кръвта като варфарин, клопидогрел или аспирин!

 Пробиотик

Пробиотик (съдържаща Lactobacillus acidophilus) насърчава гастроинтестиналното и имунно здраве. Приемът на антибиотици може да наруши равновесието между добри и лоши бактерии в червата и да причини диария. Приемът на пробиотици или "приятелски" бактерии" може да помогне за възстановяване на здравословния баланс.

Ако приемате лекарства, за подтискане на имунната система или имате отслабена имунна система, трябва да обсъдите с Вашия лекар преди да вземете пробиотици.

Витамин Ц

Витамин Ц е познат като традиционно средство, което се използва срещу настинка и грип, но този витамин може действително да има силно въздействие върху Епщайн Бар вируса. Проучване от 2014 година наблюдава ефекта на високата доза витамин C, приложен венозно, върху вируса и установява, че това води до намаляване на наличието на вируса в организма и продължителността на симптомите.

Дозите, използвани в рамките на проучването са трудни за получаване само чрез храната, поради което можете да потърсите добавка с капсулиран (липозомен) или във форма за венозно приложение от квалифициран специалист.

Цинк

Цинкът отдавна е известен като ефективно антивирусно съединение. Обикновено се съдържа в таблетки, продавани като средство срещу настинка или грип и се смята, че с оптимални нива на цинк в организма се възпрепятства репликацията на вирусите. Това се дължи на способността на цинка да потенцира човешкия цитокинен интерферон алфа, който е протеин, чиято основна роля е да инхибира вирусната репликация. Цинкът също така подпомга производството на мощен антиоксидант наречен супероксид дисмутаза, който предпазва клетките от увреждащите ефекти на вирусните патогени.

Също така, цинкът помага да се намали възпалителният отговор на организма, което може да помогне за правилното функциониране на имунната система. Смята се, че 25% от световното население има недостиг на цинк, така че това е важно!

L-лизин

Лизинът е незаменима аминокиселина, която играе важна роля в изграждането на мускулите, производството на хормони и образуването на антитела. Също така е установено, че добавянето на лизин може да намали тежестта и честотата на епидемиите при случаи на херпес. Смята се, че тъй като Епщайн Бар вируса е щам на херпесния вирус, може да се очакват подобни ефекти и срещу него.

Аргининът е друга аминокиселина, за която е показано, че стимулира растежа и оцеляването на вирусни патогени в организма. Предложено е, че лизинът осигурява антивирусен ефект чрез директно противопоставяне на ефектите на аргинина.

Бета-глюкан

Бета-глюканът е мощен имунорегулатор. Това означава, че може да стимулира или да потиска имунитета в зависимост от нуждите на тялото. В случай на инфекция като Епщайн-Бар вирус, имунната система може да бъде претоварена.

Бета-глюкант активира краткосрочните и дългосрочните имунни отговори, за да позволи по-ефективна дейност на имунната система и да увеличи шансовете за борба с инфекцията. Един от начините, по който това се прави, е да се свърже с макрофагите и да повиши тяхната способност да насочват и унищожават чужди патогени.

Екстракт от маслинови листа

Листата от маслина са мощна билка с дълга история на употреба. Доказано е, че е особено полезно за подпомагане на имунната система поради нейните антибактериални, противогъбични и антивирусни ефекти.

Маслиновите листа са от полза по много причини. Първо подпомага борбат с други патогенни микроорганизми като по този начин освобождава имунната система за борба с Епщайн-Бар вирус. Освен това съществуват данни, че екстрактът от маслинени листа инхибира вирусното възпроизводство.

И накрая, използването на екстракт от маслинови листа заедно с други средства за подпомагане на имунната система, като бета-глюкан и витамин С, осигурява многостранна подкрепа за борба с инфекциите.

Берберинът

Берберин е мощно антимикробно съединение, изолирано от много растения, намиращи се в природата. Изследване, направено през 2017 година, разглеждащо рак на назофарингела, показва, че берберинът е способен да възпрепятства образуването на рак, което често се свързва с Епщайн-Бар вирус. Това се дължи на инхибирането на специфичен ген, наречен EBNA1 (Epstein-Barr Nuclear Antigen 1). Важното е, че този ген също играе основна роля в репликацията и оцеляването на вируса. Берберинът действа и в стомашно-чревния тракт, за да се бори с други нежелани патогени, които могат да разсейват имунна система от борбата и с вируса.

Още за полезните свойства на беребрин може да прочетете в: Берберин - новата алтернатива при диабет

Билки срещу инфекциозна мононуклеоза

Билките са отличен начин за укрепване и тонизиране на системите на организма по естествен път. Все още не са проучени специални билки за лечение на инфекциозна мононуклеоза, но най-често препоръчвани са тези, които укрепват имунната система:

Зелен чай (Camellia sinensis)

Зеленият чай е наситен с антиоксиданти, противовъзпалителни и имунни ефекти. Най-добрият начин да го използвате е под формата на чай.

Ехинацея (Echinacea purpurea)

Ехинацея е мощна традиционна билка за имунитет. Обикновено се използва при лекарства срещу настинка и грип, тъй като има силни антивирусни и имуномодулационни ефекти. Ехинацеята може да подобри лечението на инфекциозна мононуклеоза поради специфичната си антивирусна активност, като същевременно поддържа активността на макрофагите. Установено е, че контролира провъзпалителните реакции на организма към вируси. Това помага да се намали системното възпаление в организма и да се поддържа правилно координирана имунната система.

Ехинацея не бива да се дава на деца без предварителна консултация с педиатъра на детето. Хора с автоимунни заболявания, като например ревматоиден артрит, не трябва да приемат ехинацея. Хората, които имат алергии към амброзия, трябва да бъдат изключително предпазливи, тъй като те могат да бъдат алергични и към Ехинацея.

Астрагалус (Astragalus membranaceus)

Астрагалус е билка, която в проучваняи in vitro е показал противовитусни свойства. Все още не е проучен относно причинителня на инфекциозната мононуклеоза.

Хора, които имат автоимунни заболявания, като например ревматоиден артрит или които приемат антикоагуланти, диуретици, литий, циклофосфамид (Cytoxan), лекарства за високо кръвно налягане или лекарства за понижаване на кръвната захар не трябва да приемат астрагалус без да говорят първо с лекаря си.

Червена боровинка (Vaccinium macrocarpon)

Червената боровинка притежава добре изразен противовирусен ефект и помага на организма в борбата с вируса на инфекциозната мононуклеоза. Червената боровинка обаче може може да увеличи риска от кървене, особено ако приемате разредители на кръвта. Хората, които са алергични към аспирин, не трябва да приемат добавки от червена боровинка или да пият големи количества сок от червена боровинка.

Хомеопатия при инфекциозна мононуклеоза

Малко проучвания са изследвали ефективността на конкретни хомеопатични лекарства срещу инфекциозна мононуклеоза. Специалистът хомеопат обаче може да препоръча един или повече от следните хомеопатични продукти, на базата на неговите познания и клиничен опит. Преди да предпишат конкретно лекарство, хомеопатите вземат под внимание конституционния тип на дадено лице, включва физическите, емоционалните и интелектуалните му особености. Опитен хомеопат оценява всички тези фактори при определянето на най-подходящото лекарство за конкретно лице.

Следните лекарства могат да бъдат ефективни при треска, свързана с инфекциозна мононуклеоза:

Беладона. За ранни стадии на мононуклеоза с внезапно настъпване на треска.

Ферум фосфорикум. За хора в ранен стадий на треска, придружен от болезнена кашлица и болка в гърдите.

Калии муриатикум. Обикновено се използва за лица с изключително подути сливици, но може да бъде полезен и за лечение на инфекциозна мононуклеоза, когато се прилага заедно с Ферум фосфорикум.

Меркурий. За хора с треска, придружени от обилно изпотяване, редуващи се топли и студени тръпкислабост в крайниците и болезнени кости, силно зачервено гърло с постоянно желание за преглъщане, прекомерно образуване на слюнка, подут език и силна жажда.

Фитолака. За болка, причинена от възпаление на гърлото, която се разпространява към ушите при преглъщане.

Други полезни средства включват Лахезис, Кониум, Хепар сулфурикум и Барита карбоника.

Изследванията също така показват, че комбинацията от хомеопатията и традиционната китайска медицина (ТКМ) може ефективно да подобри симптомите на инфекциозна мононуклеоза. Най-разпространените хомеопатични лекарства, използвани в комбинация с ТКМ, включват Ликоподиум, Силицеа, Фосфорус, Сулфур, Меркуриус, Нукс Вомика, Сепиа и Пулсатила.

Акупунктура

Въпреки че няма научни изследвания относно приложението на акупунктура при инфекциозна мононуклеоза, съществуват мнения, че тя може да помогне за намаляване на симптомите, подобряване на имунната функция и облекчаване на задръстванията (блокиране на енергията чи) на черния дроб, далака и лимфата.

Превенция на инфекциозна мононуклеоза

Болният от инфекциозна мононуклеоза не е трябва да бъде изолиран, тъй като вирусът обикновено не се разпространява във въздуха. Рискът от заразяване и изключително малък, ако не се целува болният, както и не се използват общи прибори и съдове за хранене с него.