Остри инфекции на горните дихателни пътища с множествена и неуточнена локализация МКБ J06

Респираторният тракт представлява отворена система от органи и структури, които са обединени от обща функция - газообмен. Тя е отворена система, тъй като непрестанно обменя вещества (въглероден диоксид и кислород) с околната среда.

Разделя се на две главни части - горен и долен респираторен тракт. Разделянето им се базира на разлика във функциите на горните и долните дихателни пътища. Основната функция на горните дихателни пътища (ГДП) е проводната. Въпреки това, тя изпълнява редица други такива, с които подобрява качеството на вдишвания въздух - затопля и го пречиства от вредни агенти. Това става благодарение на наличието на косми в носа, на самата лигавица и муко-цилиарният апарат.

Остри инфекции на горните дихателни пътища с множествена и неуточнена локализаация обединяват група от заболявания, които са с характерна симптоматика. Тя зависи от засегнатите органи и локалните промени, които инфекциозният процес е предизвикал.

Към структурата на ГДП се причисляват:

• нос и носна кухина
• околоносни кухини (синуси)
• фаринкс и тонзили
• ларинкс и епиглотис
• трахея

Повече информация за анатомичната структура на органите може да намерите в посочените линкове.

Честота

Инфекциозните заболявания на горен респираторен тракт са най-разпространените по честота в световен мащаб. Всеки един индивид на планетата прекарва поне по една инфекция на ГДП годишно. За децата тази честота е няколко пъти по-висока.

Високата честота на тези заболявания е следствие на множеството причинители, с които всеки се сблъсква в ежедневието си.

Инфекциите на ГДП са най-честата причина за отсъствие на възрастни от работа и на деца от училище по целия свят.

В различните страни ходът на заболяването е различен, тъй като в по-развитите антибиотичната резистентност е по-голяма, което затруднява ерадикирането на бактериален причинител. Самата висока резистентност е поради безразборното изписване на антибиотици за лечение на инфекциозни заболявания без данни за бактериален причинител. Въпреки това все още няма документиран случай на бета-хемолитичен стрептокок резистентен на пеницилин.

Инфекциите на ГДП се срещат основно при деца на възраст 3-15 години. Това е така поради незрялост на имунната система. Новородените рядко страдат от респираторни инфекции поради пасивния имунитет, който те получават при кърмене (имуноглобулин G).

Характерно за тях е сезонната проява главно през студените месеци на годината (от началото на есента до началото на пролетта).

Рискови фактори

Много рискови фактори могат да предразположат към тези заболявания като например:

• Стоене дълго време в непроветливи затворени пространства (училища, детски градини, офиси и т.н.)
• Тесен контакт със заразно болни
• Полипоза на носната кухина
• Вродени лицеви дисморфизми
• Тютюнопушене (активно и пасивно)
• Предшестваща инфекция
• Имунодефицитни състояния (вродени генетични заболявания, ХИВ-инфекция)

Причини

Основен патогенен агент се явяват вирусите. Те причиняват около 70% от документираните случаи на остра респираторна инфекция.

Основните видове вируси, които индуцират инфекция са:

• Риновируси - те са РНК-вируси и са най-честите вирусни причинители на заболяванията на респираторния тракт. Инфекцията се предава по въздушно-капков път и единствените източници на зараза са хората.
• Аденовируси - при инфекция с тези вируси най-често се засягат дихателна система, лимфна тъкан, тънко черво и конюнктива. От патогенетична гледна точка, характерно за тях е образуването на налепи при инфекция на някои от органите, както и увреждането на съдовия ендотел. Едно от честите усложнения е пневмонията.
• Еховируи - представляват най-голямата подгрупа на ентеровирусите. Могат да причинят от незначителни фебрилни състояния до тежки генерализирани инфекции.
• Коронавируси
• Ентеровируси
• Респираторно-синцитиален вирус (RSV) - инфекцията с този вирусен причинител е по-характерна за долните дихателни пътища. Той е водещата причина за инфекции на дихателните пътища. Засяга предимно малки деца на възраст под 4 години. Заразяването се осъществява по контактно-битов и аерогенен механизъм. Инфектираните деца обикновено се възстановяват в рамките на 3-4 дни.
• Епщайн-Бар вирус - причинителят на инфекциозната мононуклеоза. Това заболяване е доста често срещано при деца.Клинично протича с възпаление на сливиците и фаринкса, генерализирана лимфонодулопатия и хепатоспленомегалия.

В 15-30% от случаите причинител на инфекцията на ГДП са бактериите. Важно за клинициста е различаване на бактериална от вирусна инфекция. Някои диагностични методи помагат в тази насока като микробиологично изследване, което доказва вида на причинителя. Най-често срещаните бактерии са:

• Streptococcus pyogenes - това е бактерий от групата на бета-хемолитичните стрептококи. Те са грам-положителни бактерии, които при развитието си в кръвен агар причиняват пълна хемолиза на еритроцитите, откъде идва името им. Множеството фактори на патогенност при прави често срещан инфекциозен причинител. Някои от тях са хиалуронова капсула, М-протеин, секреция на множество ензими и токсини (стрептолизини,стрептокиназа, еритрогенен токсин и др.), които имат вредно въздействие върху клетките в лицавицата на горните дихателни пътища.
• Staphylococcus aureus - отново представляват грам-положителни бактерии със сферична форма, които произвеждат златист пигмент, откъдето идва и тяхното име. Също както стрептококите, и те са изветни с множеството фактори на патогенност и вирулентност - протеин А, стафилокиназа, хемолизини, ексфолиатин, хиалуронидаза и др. Известни са с това, че са едни от най-устойчивите микроорганизми. Често се изолират като причинители на инфекции на кожа, носа, очите и дихателните пътища.
• Streptococcus pneumoniae - стрептококи от група Б, които на кръвен агар не дават пълна хемолиза, както S.pyogenes. Характерна за тях е секрецията на протеин адхезин, с помощта на който се прикрепят за лигавицата на респираторния тракт и при отслабване на имунитета причиняват инфекция.
• Mycoplasma pneumoniae - микоплазмите са едни от най-малките по размери бактерии. Те са факултативни анаероби, което означава, че за развитието им не е нужен кислород. От друга страна се нуждаят от оптимално рH и температура за развитието им. Главно инфектират деца на възраст между 5 и 9 години. Разпространяват се по въздушно-капков механизъм и имат дълъг инкубационен период.
• Bordetella pertussis - причинителят на коклюш, който в миналото е бил известен с причиняване на мъчителна кашлица при деца. Срещу него в почти всички страни е въведена ваксина в имунизационния календар. В днешно време това е изключително рядко срещано заболяване, но въпреки това се среща основно при деца на родители, които отказват да се ваксинират.
• Moraxella catarrhalis
• Haemophilus influenzae
• Corynebacterium diphtheriae - дифтерията представлява остро инфекциозно заболяване, за което е характерно възпалителното засягане на горните дихателни пътища. Заболяването е с тежко протичане и висок леталитет. Единствен източник на инфекцията е човекът. Разпространява се по въздушно-капков път. В днешно време инфекция с този причинител е рядко срещано явление, тъй като има ваксина срещу дифтерия в имунизационния календар.

Патофизиология

Всеки един отделен причинител има различен механизъм на локално индуциране на възпалителен отговор. Така например за риновирусите е характерно колонизирането на носната и устната кухина. При това се секретират токсични за клетките на респираторния тракт продукти, които индуцират възпаление.

Други причинители пък като S.pneumoniae се прикрепят към респираторната лигавица и локално увреждат епителя.

Симптоми

Симптомите на остри инфекции на горните дихателни пътища с множествена и неуточнена локализация зависят в най-голяма степен до засегнатите участъци от респираторния тракт. Въпреки това има някои общи симптоми, които се проявяват при всички инфекциозни заболявания на дихателната система.

След заразяване инкубационният период е около 2-3 дни. През това време се появява чувство за общо неразположение. След това се появяват и симптоми от страна на дихателната система, които карат пациентите да потърсят лекарска помощ.

• Хрема - състояние, което се характеризира с оток на носната кухина. Това води до назална конгестия (запушен нос) и изтичане на секрети от носа (ринорея). От вида на секрета понякога може да се съди за причинителят на инфекцията. При бактериална инфекция той най-често е с гноен характер, а при вирусни инфекции-бистър.
• Висока температура - повишената температура е характерна за всички възпалителни заболявания. Тя може да варира в зависимост от причинителя. При бактериална инфекция е характерна по-високата температура (средни стойности около 39 градуса), която персистира и трудно се повлиява от приложението на антипиретици.
• Главоболие - симптом, чиято генеза е свързана с високата телесна температура. То е най-често е нелокализирано, а при остра инфекция на някои от синусовите кухини, то най-често е проецирано на мястото на разположението на засегнатата кухина. Аналгетиците са средство на избор при това състояние.
• Обща отпадналост - състояния, при което има загуба на физическа сила, замайване, общо ннеразположение, сънливост. Усещането може да обхваща цялото тяло или определена част.
• Кашлица - характерен симптом при заболявания на горните дихателни пътища. Кашличният рефлекс представлява един от защитните механизми на респираторния тракт като се провокира от попадане на вредни или чужди частици в дихателните пътища. По този начин се активират тусигенните рецептори и с помощта на този рефлекс организмът се стреми да изгони навън попадналите вредни агенти. В зависимост от това дали е съпроводена с експекторация, тя бива суха и влажна. Когато имаме инфекция на ГДП в началото на клиничната картина кашлицата е суха и мъчителна.
• Възпалено гърло - при инфекция на респираторния тракт много често се възпалява гърлото, в структурата, на което са фаринкс и тонзилите. Тонзилите представляват лимфоидни органи, които са изградени от клетки на имунната система. При попадане на инфекциозен агент те са една от първата защитна вълна на организма, която реагира с локален оток и зачервяване. Това предизвиква болезненото гърло и трудност при преглъщане.

При засягане на епиглотис и ларинкс могат да възникнат някои симптоми, които са едни от спешните състояния в медицината. Те са:

• Задух - при оток на лигавицата на ларинкс или епиглотис се получава обструкция на дихателните пътища. Това води до задух, който може да доведе до загуба на съзнание поради липсата на кислород.
• Цианоза - представлява посиняване или полилавяване на кожата около устата и носа. Тя е следствие на недостигът на кислород. Цианозата при респираторните заболявания е от централен тип и се повлиява много бързо при включването на кислород в лечението.

Диагноза

Диагнозата на остри инфекции на горните дихателни пътища с множествена и неуточнена локализация се основава на:

Физикален преглед

При преглед от специалист на първо място от анамнезата за настоящите оплаквания от пациента се установява, че става въпрос за инфекциозен процес на респираторния тракт. По-нататък лекарят пристъпва към преглед на кожата и видимите лигавици на пациента.

С помощта на шпатула ясно се визуализират тонзилите, увулата, небцовите дъги и задната стена на фаринкса. Това са най-често засегнатите части от възпалителен процес, които са зачервени дори, когато се касае за инфекция на някои от по-долу разположените структури и органи. Важно е лекарят при огледа да търси секреция на гной или наличие на бели налепи, които говорят за бактериален причинител.

Палпаторно могат да се открият единични болезнени, уголемени шийни лимфни възли.

При аускултация на белите дробове понякога се долавя шумове находка, чийто произход е от провеждането от горните дихателни пътища. При засягане на самите бели дробове от инфекция се долавя друга шумова находка, която клиницистът трябва да различи.

Изследвания

Най-често използваните изследвания в медицинската практика при това заболяване са:

Микробиологично изследване

При огледа на видимите лигавици се използва памучен тампон, с който се взема материал за посяване на специфични хранителни среди, създадени за бактериален растеж. Около 24-48 часа след посяване на хранителните среди се проверява за бактериален растеж. Ако е наличен такъв, с помощта на биохимични тестове се доказва конкретния вид на причинителя. При доказан бактериален причинител задължително се включва антибиотик към терапията.

Антибиограма

Нерядко с доказването на бактериален причинител на заболяването се прави антибиограма. С помощта на това изследване се визуализира чувствителността на конкретния бактерий към различните групи антибиотици и към кои той проявява най-голяма чувствителност. Така може да се избере най-подходящият антибиотик, с който да се ерадикира причинителят.

Обзорна рентгенография

Когато инфекциозният процес засяга органи като ларинкс, трахея, епиглотис и околоносните кухини, рентгенографията е метод на избор за визуализиране на възпалителния процес. При останалите инфекциозни заболявания тя няма диагностична стойност.

Ларингоскопия

Ендоскопски метод на изследване, с помощта на който ясно се визуализират структурите на ГДП. Ларингоскопията може да служи за поставяне на точна диагноза, когато има съмнение при прегледа.

Лечение

Лечението на инфекциите на ГДП е симптоматично или насочено срещу конкретния причинител. Най-често използваните лекарствени средства са:

• Антипиретици - за високата температура
• Аналгетици - за главоболието
• НСПВС - противовъзпалителни средства
• Спрей за гърло и смучещи таблетки
• Назални деконгестанти
• Противовирусни медикаменти
• Антибиотици - използват се единствено при данни за бактериална инфекция (находка при физикалния преглед или доказан причинител при микробиологичното изследване)

Важно за медицинската практика е използването на антибиотици за лечение на остри респираторни инфекции единствено, когато имаме данни за бактериална инфекция поради силното развитие на резистентност към антибиотиците. Резистентността е особено изразена в по-развитите страни.

Усложнения

Множество усложнения могат да настъпят при първична инфекция на ГДП. Някои от тях могат да бъдат дори животозастрашаващи. Затова е важно при инфекция да се предприеме адекватно лечение. Често срещани усложнения са:

• Отит - разпространение на инфекцията най-често към средното ухо.
• Пневмония - възпалително-инфекциозно заболяване на белите дробове. То е най-често следствие на първична инфекция на ГДП.

Някои от животозастрашаващите състояния се проявяват при инфекция със S.pyogenes. Те са:

• Ревматична болест на сърцето
• Постстрептококов гломерулонефрит
• Образуване на абсцес

Прогноза

Прогнозата на острите инфекции на ГДП в повечето случаи е благоприятна с пълно оздравяване в рамките на 10 дни. Рядко при правилно проведено лечение се стига до някои от усложненията.