Остра инфекция на горните дихателни пътища, неуточнена МКБ J06.9

Респираторният тракт представлява една отворена система от органи и образувания осъществяващи процеса на дишане. Чрез нея се реализира обменът на кислород и въглероден диоксид между организмите и външната среда.

Самата дихателна система се разделя на горни и долни дихателни пътища. Тях ги разделя линията, която минава през стерналния ъгъл или според някои автори бифуркацията на трахеята. В тази статия ще разгледаме инфекциозни заболявания на горните дихателни пътища (ГДП), тъй като това са най-разпространените заболявания в световен мащаб.

Честата инфекция на ГДП е следствие на основната им функция, която те изпълняват - проводна. Чрез провеждането на вдишвания въздух до по-долу разположени структури от дихателната система, те се срещат с много различни видове патогени, които в даден момент могат да причинят инфекция.

Горните дихателни пътища включват:

• Нос и носна кухина
• Синуси
• Гърло (фаринкс и тонзили)
• Ларинкс
• Трахея

Подробна информация относно анатомичните структури на изброените органи може да потърсите в посочените линкове.

Остра инфекция на горните дихателни пътища, неуточнена представлява най-често срещаното заболяване, което може да варира от обикновена настинка до животозастрашаващи състояния като остър епиглотит.

Най-общо тези инфекциозни заболявания на ГДП са:

• Ринит или назофарингит - остро възпаление на носа и носната кухина, познато като настинка или хрема.
• Риносинуит или синуит - възпаление обхващащо както носната кухина, така и една или няколко от синусовите кухини (челни, етмоидални, максиларни и сфеноидални). Когато инфекцията засяга и 4-те двойки синуси, заболяването се нарича пансинуит.
• Фарингит и тонзилит (възпалено гърло) - възпалителният процес обхваща частите на фаринкса, както и небцовите сливици, разположени в непосредствена близост до самия фаринкс. Затова тези две заболявания почти винаги протичат заедно.
• Ларингит - възпаление на ларинкса (гръклян), което е едно от най-сериозните заболявания на горните дихателни пътища. При засягане на епиглотиса се получава оток, който нарушава провеждането на въздух. Това води до остро настъпил задух, което е едно от спешните състояния в медицината.
• Ларинготрахеит - едновременно засягане на ларинкс и трахея от инфекциозен процес. Това заболяване се среща предимно при деца като круп.
• Остър трахеит - възпаление само на трахеята, което отново може да доведе до задух и е нужна адекватна медицинска помощ при това състояние.

Честота

Инфекциозните заболявания на горните дихателни пътища са най-често срещаните в световен мащаб. Различните структурни засягания проявяват различна честота сред населението като на първо място по разпространение сред населението е хремата (остър назофарингит). Характеризира се с изразена сезонност като се среща по-често през студените месеци от годината. По-често боледуват деца като средно всяко дете преболедува от хрема около 3-4 пъти годишно. При възрастни заболеваемостта е средно около 1-2 пъти годишно. Това го прави най-разпространеното заболяване. От инфекциозните заболявания на ГДП той е с най-краткотрайна продължителност.

Други заболявания като остър ларингит и трахеит са не толкова често срещани, но с по-дълго продължителност и по-чести усложнения. Това налага обръщане на по-сериозно внимание за състоянието на тези болни.

Остър епиглотит е най-рядко срещаното заболяване на ГДП, тъй като основен причинител се посочва хемофилен бактерии от група Б. С въвеждането на задължителна ваксина в имунизационния календар драстично е понижен броят на заболелите до 1 на 100 000 население.

Инфекциозните заболявания на горните дихателни пътища проявяват изразена сезонност, като се срещат основно през есента и зимата. Именно тогава са и епидемиите, през студените месеци от годината. Това е свързано със студеното време, което води до по-дълго време прекарано в закрити помещения. Високата влажност на въздуха също благоприятства разпространението на инфекциозните причинители. Сезонността не засяга разпространението на остър епиглотит.

При тези заболявания на ГДП не се наблюдава расова разлика в разпространението им. Някои от острите респираторни инфекции се характеризират с полово различие в честотата. Например при хремата няма съществена разлика в засягането на мъже спрямо жени. Докато при епиглотит и ларинготрахеит има полово различие спрямо разпространението - съотношение между мъже и жени е 3:2.

Причини

Като причинители на възпалителните заболявания на ГДП се посочват различни вируси и бактерии, които могат да бъдат патогени за нашия организъм. Някои от тях са нормални обитатели на човешкия организъм, но в даден момент, най-често при слабост на имунната система, могат да индуцират възпалителен отговор спрямо тях.

Вируси

Вирусите причиняват средно около 70% от първичните инфекции на горните дихателни пътища. Това е така, тъй като те се характеризират с голямо разнообразие серотипове, които са различни всяка година. Нашата имунна система не е в състояние да изгради предварителен имунитет на организма спрямо тях без предварителна среща, което води до инфекциозно заболяване.

Вирусните инфекции (БДУ) са с по-благоприятна прогноза от бактериалните, и в рамките на 1 седмица симптомите отшумяват. Общото състояние на тези болни и видимо е значително по-добро от тези с бактериална инфекция. Важно е различаването между вирусна и бактериална инфекция, тъй като двете са с различен ход на лечението.

• Риновируси - най-честият причинител на остър назофарингит (хрема).
• Коронавируси
• Аденовируси
• Коксакивируси
• Вирус на грип и парагрип
• Еховируси
• Респираторно-синцитиален вирус (RSV)
• Вирус на Епщайн-бар - причинител на инфекциозната мононуклеоза. Заболяването е известно като болест на целувките и се характеризира с клинични прояви от страна на лимфоидните органи (ангина, спленомегалия и др.).
• Вирус на СПИН - много често ХИВ-позитивните страдат от чести респираторни инфекции, тъй като те са силно имунокомпрометирани.

Бактерии

Те причиняват средно около 15-30% от острите инфекции на ГДП. Предразполагащ фактор е предхождаща вирусна инфекция, която води до отслабване на имунитета.

• Streptococcus pyogenes - бета-хемолитичните стрептококи от група А са най-честите причинители на остри бактериални респираторни инфекции. Те са силно патогенни, тъй като произвеждат множество токсини. Също така усложненията, които могат да настъпят при стрептококова инфекция, са животозастрашаващи. Затова важно за клинициста е овладяването на разпространението на инфекцията.
• Streptococcus pneumoniae
• Haemophilus influenzae - както вече споменахме това е специфичният причинител на остър епиглотит. Броят на заболелите от това заболяване е драстично по-нисък с въвеждането на ваксина срещу хемофилни бактерии.
• Moraxella catarrhalis
• Staphylococcus aureus
• Corynebacterium diphtheriae
• Bordetella pertussis - причинителят на коклюш, който в миналото е бил известен с причиняване на мъчителна кашлица при деца. Срещу него в почти всички страни е въведена ваксина в имунизационния календар. В днешно време това е изключително рядко срещано заболяване, но въпреки това се среща основно при деца на родители, които отказват да се ваксинират.
• Bacillus anthracis

Рискови фактори

Като рискови фактори за инфекция на ГДП се посочват:

• Тесен контакт със заразно болни
• Дълъг престой в затворени и непроветриви помещения
• Прекарана вирусна инфекция
• Тютюнопушене и излагане на вредни вещества
• Алергичен ринит и астма предразполагат към инфекции на ГДП
• Вродени лицеви дисморфизми, травма
• Полипоза на носната кухина
• Вроден или придобит имунен дефицит (вродени заболявания свързани с нарушение функцията на имунната система)

Симптоми

Остра инфекция на горните дихателни пътища, неуточнена протича с общи симптоми, които се срещат при всички инфекциозни заболявания. Те са:

• Главоболие - неспецифичен симптом, който се свързва най-често с повишената телесна температура. В повечето случаи се повлиява от приложението на аналгетици.
• Фебрилитет - характерно за всяко инфекциозно заболяване в организма е повишаването на телесната температура. Тя може да варира в различни стойности като най-често при бактериална инфекция тя е около 39, а при вирусна - между 37 и 38. Тя персистира до няколко дни от началото на инфекцията и лесно се повлиява от антипиретици.
• Обща слабост
• Миалгия (болки в мускулите)
• Хрема - тя е почти винаги придружаващ симптом към инфекция на ГДП. Проявите на хрема най-често са запушен нос, чувство за натиск в лицевата област и кихане.

Специфични симптоми при различните заболявания

1. Остър синуит - при засягане на околоносните кухини от възпалителен процес, характерен симптом е чувството за натиск в анатомичната проекция на засегнатия синус.
2. Остър фаринготонзилит - специфично за това заболяване е зачервеното гърло. При оглед лигавицата е хиперемирана и оточна. За бактериална инфекция е характерно наличието на бели налепи, както и гнойна секреция. Съпътстващи могат да бъдат чувство за сухота в гърлото и болка при преглъщане.
3. Остър ларинготрахеит - при засягане на ларинкса и трахеята от възпалителен процес характерни симптоми за това заболяване са:

• Кашлица - поради дразненето на тусигенните рецептори, които са разположени в лигавицата покриваща гълтача и гръкляна.
• Респираторен задух - специфичен симптом за засягането на ларинкса, тъй като има стеснение на лумена. Придружаващият локален оток също задълбочава оплакванията.
• Цианоза - полилавяване или посиняване на кожата и видимите лигавици. Получава се следствие на недостиг на кислород в организма поради нарушение в дишането. Това състояние се повлиява добре от кислородолечението като специфичната оцветка на кожата веднага изчезва при започване на терапията с кислород.

Диагноза

Диагностицирането на инфекциозните заболявания на горните дихателни пътища става на базата на характерните оплаквания, поради които пациентът е потърсил лекарска помощ. Те са основния ориентир като дори в повечето случаи са напълно достатъчни за поставяне на диагнозата.

Понякога е трудно разграничаването между различните заболявания, затова могат да се назначат изследвания, които да помогнат с поставянето на диагнозата. Например при остър ларинготрахеит може да се направи рентгенография на шия, на която може да се визуализира стеснението на лумена на трахеята и ларинкса.

Кръвните изследвания единствено потвърждават наличието на инфекция в организма чрез завишаване стойностите на левкоцити, СУЕ и CRP.

При физикалния преглед се установяват някои видими промени като зачервеното гърло, цианоза. В много случаи при палпация на шия се установяват единични уголемени лимфни възли (лимфаденомегалия), което отново говори за наличие на възпалителен процес.

В много от случаите при аускултация на белите дробове се долавя шумова находка, която е следствие на инфекцията на ГДП. Тези шумове се наричат проведени и могат да затруднят клинициста в поставянето на диагнозата, тъй като те са трудни за различаване с шумовете при възпалителен процес на белите дробове.

При изследване на гърлото с помощта на памучен тампон се взима материал за микробиологично изследване. След 24-48 часа след посяване на специфични хранителни среди се гледа за бактериална колонизация.

Диференциална диагноза

Различаването на инфекциозните заболявания на горните дихателни пътища не е трудно и се основава в познаването на характерната симптоматика при различните състояния. Въпреки това понякога клиничната картина да не е характерна за наличното заболяване, при което е необходимо назначаването на допълнителни изследвания.

Лечение

Лечението на остра инфекция на горните дихателни пътища, неуточнена е най-общо свързана със симптоматично облекчение. Основно е повлияването на треската, назалната конгестия и кашлицата. Използваните медикаменти са:

• Антипиретици - за понижаване на телесната температура.
• Нестероидни противовъзпалителни лекарства (НСПВЛ) - за овладяване на болката, зачервяването и локалния оток.
• Сиропи за кашлица
• Спрейове за гърло
• Назални деконгестанти - те имат ограничено действие. Не се прилагат в период повече от 10 дни, тъй като лигавицата на носната кухина свиква с действието на активните съставки на капките.
• Кортикостероиди - прилагат се локално или системно единствено при състояния, свързани с остро настъпил задух и оток на тъкани, които обструктират лумена на респираторния тракт. Такива състояния са остър ларингит и остър епиглотит.
• Витамин С - ежедневен прием на този витамин в таблетна форма засилва действието на имунната система и има благоприятен ефект върху изхода на заболяването.

Въпреки, че тези медикаменти предоставят симптоматично облекчение, няма категорични доказателства, че те съкращават продължителността на симптомите и самото заболяване.

Антибиотично лечение се назначава единствено при съмнение за налична бактериална инфекция. В зависимост от вида на причинителя се назначават различни групи антибиотици, които са основно ефективни срещу съответния причинител. В повечето случаи се използват широкоспектърни антибиотици, към които са чувствителни повече бактериални представители. Така се процедира, тъй като при съмнение за бактериална инфекция веднага се започва с антибиотичната терапия. Ако се докаже бактериален причинител, който е резистентен на използваният антибиотик се променя терапията.

Усложнения

При подценяването на инфекциите на горните дихателни пътища понякога може възпалителният процес да се разпространи към други органи и системи. Най-честото усложнение след инфекция на ГДП е пневмонията. Тя представлява инфекциозно, възпалително заболяване на белите дробове, което може да доведе до остра дихателна недостатъчност, ако не се предприеме адекватно лечение.

Друго често срещано усложнение след такава инфекция е отит - възпаление на външното, средното и вътрешното ухо.
При настъпването на тези усложнения се назначава антибиотично лечение, ако такова не е провеждано.

Прогноза

Прогнозата на заболяванията на горен респираторен тракт са с благоприятна прогноза в повечето случаи. Тя зависи най-вече от вида на причинителят, клиничната изява на заболяването и проведеното лечение. Има данни, че дори и без медикаментозно лечение продължителността на заболяването не се променя.