Коксаки-вируси

Обща характеристика

Коксаки-вирусите са подгрупа на род Enterovirus и принадлежат към семейство Picornaviridae. За пръв път коксаки-вирусите са изолирани от Г. Сикълс и Г. Далдорф през 1948г. Коксаки-вирусите предизвикват разнообразни остри инфекциозни заболявания - от летен грип и херпангина до вирусен менингит, везикулозен стоматит, екзантема по крайниците, менингит и пневмония у новородени. Вирусите се разделят на две групи - A (CVA) и B (CVB), които се основават на тяхното въздействие върху опитни мишки (coxsackievirus A води до мускулни увреждания, парализа и смърт, coxsackievirus B води до органно увреждане, но по-малко тежки резултати.) При човека коксакивирусите от група А са склонни да инфектират кожата и лигавиците, причинявайки херпагина, остър хеморагичен конюнктивит и шап. Група В - сърцето, плеврата, панкреаса и черния дроб, причинявайки миокардит, перикардит и хепатит. Двете групи A и B могат да причинят неспецифични фебрилни състояния, обриви, заболявания на горните дихателни пътища и асептичен менингит.

Морфология и културелни свойства

Коксаки-вирусите притежават РНК геном, големината им е около 28-30 nm, а формата им е иксоедрична. Размножават се в клетъчни култури от човешки амнион и бъбреци. Те предизвикват цитолиза на клетките (разрушаване) и могат да се докажат чрез вируснеутрализираща реакция. Известни са поне 23 серотипа (1-22, 24) от група А и 6 серотипа (1-6) от група В.

Епидемиология

Коксаки-вирусните инфекции имат световно разпространение. Те могат да бъдат изолирани целогодишно в тропически климат, с намаляваща честота на заболявания и сезонност в райони с по-голяма географска ширина. Избухванията на инфекция с вируса на Coxsackie B се появяват главно през пролетта и лятото, когато ентеровирусите са най-разпространени.

Патогенеза и клинична картина

Коксаки-вирусите се предават главно по фекално-орален и въздушно-капков път. Вирусите първоначално се възпроизвеждат в горните дихателни пътища и епителя на храносмилателния тракт. Откриват се в дихателните пътища до 3 седмици след първоначалната инфекция и в изпражненията до 8 седмици. Установено е, че вирусите се реплицират в субмукозната лимфна тъкан и се разпространяват в ретикулоендотелната система. По-нататъшно разпространение в целевите органи (гърло, сърце, черен дроб, кожа) възниква след вторична виремия. Повече от 90% от инфекциите с коксакивируси са асимптоматични или причиняват неспецифични фебрилни състояния. При новородените те са най-честата причина за фебрилитет през летния и есенния период. При 13% от новородените с треска в първия месец от живота се доказва ентеровирусна инфекция. Коксаки-вирусите могат да предизвикат:

• Херпангина

Предизвиква се от каксакивирус група А, серотип 16. Характеризира се с остро начало фебрилитет, достигащ до 40 градуса, отпадналост,болки в гърлото, хиперемия и везикулозен обрив на фаринкса. Продължава около 2-3 дни.

• Везикулозен стоматит с екзантема

Протича с везикулозен обрив по лигавицата на устата и кожата на дланите, китките, пръстите и ходилата. Засяга предимно деца на възраст от 1 до 8 години.

• Асептичен менингит

Пациентите с асептичен менингит могат да имат:

1. бърза или постепенна поява на повишена температура и студени тръпки;
2. гадене и повръщане;
3. главоболие;
4. вратна ригидност;
5. чувствителност към светлина.

Кърмачетата на възраст под 3 месеца имат най-висока честота на клинично признат асептичен менингит, при тях се проявява едниствено фебрилитет, раздразнителност и анорексия. Не се наблюдават дългосрочни неврологични дефицити при кърмачета с асептичен менингит. Възрастните могат да получат по-продължителен период на треска и главоболие в сравнение с бебета и деца.

• Неврологични заболявания

Рядко, коксакивирусите са замесени в допълнителни неврологични заболявания като спорадични случаи на слаба моторна парализа, която много прилича на полиовирусна инфекция.

Смъртността, дължаща се на коксисаквирусна инфекция, е рядкост. Новородените и имунокомпрометираните индивиди са изложени на най-голям риск от усложнения.

Микробиологична диагностика

Изследват се:

• гърлен секрет;
• фецес;
• везикулозна течност;
• кръв;
• ликвор.

Предварителната подготовка на препаратите се състои в суспендиране в разтвора на Хенкс, центрофугиране и обработка с антибиотици (за отстраняване на придружаващата микрофлора). Изолирането на вирусите се извършва чрез инокулация на бели мишки, заразяване на клетъчни култури и серологична диагностика.

Лечение

Специфична профилактика не съществува, лечението е симптоматично.