Остър ларингофарингит МКБ J06.0

Ларингофарингитът е заболяване на горните дихателни пътища, което едновременно засяга гръкляна (ларинкс) и фаринкса. Локалните възпалителни промени в лигавицата се проявяват с характерните симптоми.

Честота

Възпаленото гърло е едно от най-разпространените заболявания в световен мащаб, заедно с другите възпалителни заболявания на горните дихателни пътища. Освен това, именно остър ларингофарингит е най-честата причина за отсъствието на деца от училище и възрастни от работа. Средно при деца и възрастни, 3 от 5 инфекции на горните дихателни пътища са именно на фаринкса.

Заболяването засяга всички възрастови групи, но по-често среща при деца.

Причини

Потенциални причинители на това заболяване могат да бъдат различни микроорганизми, които имат вредно въздействие при локална инвазия в лигавицата на респираторния тракт. Освен това, се посочват някои състояния, следствие, на които може да се възпали ларингеалната и фарингеалната лигавица.

Инфекциозни причинители

1. Вируси - те са най-честите причинители на остър ларингофарингит, като видовете, които са отговорни за заболяването са същите, които се срещат и при хрема. При вирусна инфекция заболяването протича по-леко, като в рамките на няколко дни симптомите отшумяват.

• Риновируси
• Грипни и парагрипни вируси
• Аденовируси
• Ентеровируси
• Коронавируси
• Епщайн-Бар вирус (Epstein-Barr) - този вирус е причинителят на инфекциозната мононуклеоза. Заболяването се характеризира с някои характерни симптоми, един, от които е възпаление на гърлото и сливиците. Други симптоми на инфекциозната мононуклеоза са тежка умора, загуба на апетит, треска, подути лимфни възли.
• Вирус на СПИН - остър фарингит е много често срещан при имунокомпрометирани пациенти, каквито са ХИВ-позитивните.

2. Бактерии - бактериалната инфекция най-често е вторична след предхождаща вирусна, която отслабва локалните защитни функции на имунната система. Характеризира се с по-тежко протичане, в сравнение с вирусна инфекция. За справяне с бактериалната инфекция към лечението се включват различни широкоспектърни антибиотици.

• Бета-хемолитични стрептококи от група А (S.pyogenes) - това са най-често срещаните бактериални причинители на остър ларингофарингит. По-характерно за тях е засягането на деца (средно 30% от децата с възпалено гърло потърсили лекарска помощ), отколкото възрастни (5-15%). Инфекцията със стрептококи се характеризира с локална инвазия на лигавицата и освобождаване на различни токсини и протеази. Те имат силно увреждащо действие върху лигавицата като индуцират възпалителни промени-оток, хиперемия и зачервяване. Често срещано е след прекарана стрептококова инфекция засягане на клапния апарат на сърцето (ревматична треска) или отлагане на имунни комплекси в гломерулите, което води до постстрептококов гломерулонефрит. Това са едни от усложненията на заболяването, които трябва да бъдат избягвани чрез правилно проведено лечение, тъй като могат сериозно да навредят на състоянието на пациента.
• Neisseria gonorrhoeae
• Corynebacterium diphtheriae
• Chlamydia pneumoniae
• Mycoplasma pneumoniae

Неинфекциозни причинители

• Рефлукс на стомашно съдържимо - киселинният характер на стомашния сок има силно увреждащо действие върху респираторната лигавица.
• Инхалация на дим, химически пари
• Тютюнопушене - както активните, така и пасивните пушачи са застрашени от вредното въздействие на тютюневия дим.
• Механична травма - при прекомерна употреба на гласа при пеене или викане може да се получи възпаление на гласните връзки и ларингеалната лигавица.

Рискови фактори

• Предхождаща респираторна инфекция, като настинка, бронхит или синузит.
• Хронично излагане на дразнещи вещества като цигарен дим, прекомерен прием на алкохол или някакви химикали на работното място.
• Говорене на висок глас или пеене.
• Близък контакт с някой, който има болки в гърлото.
• Чести прояви на алергични реакции.

Симптоми

Симптомите на остър ларингофарингит са характерни за това заболяване и в повечето случаи траят по-малко от няколко седмици. При персистиране на симптомите евентуално може да се мисли за бактериална инфекция, която обикновено протича с по-сериозни оплаквания, отколкото при вирусен причинител. Понякога, ако симптомите не се подобрят в рамките на 3 седмици се говори за хронифициране на заболяването.

• Дрезгав глас - промяната в гласа се проявява при засягане на гласните връзки от възпалителния процес, които са част от ларинкса.
• Висока температура - повишаването на температурата може да варира в различни стойности средно между 38 и 39 градуса. Често поради повишената температура пациентите усещат чувство за слабост и главоболие.
• Зачервено гърло - води до трудност и болка при преглъщане
• Суха кашлица - проява на локално възпалената лигавица, която дразни тусигенните рецептори.
• Бели налепи по фаринкс и сливици - обикновено наличието на фибринозен налеп по лигавицата на сливиците и фаринкса говори за наличието на бактериална инфекция. Налепите се отстраняват лесно и под тях лигавицата е силно хиперемирана.
• Подути шийни лимфни възли - често се напипват уголемени и болезнени лимфни възли по шията, следствие на инфекцията. Кожата над тях може да бъде зачервена.

Това са най-честите симптоми, които са насочващи към вида на заболяването.

При проява на някои от следните оплаквания е нужна консултация с лекарски специалист:

• Затруднено дишане
• Треска, която не се повлиява от приема на антипиретици
• Наличие на кръв при кашляне - симптом, който говори за силно напреднал патологичен процес. Хемоптое изисква незабавна консултация с лекар.
• Цианоза - посиняване или полилавяване на кожата на лицето, което говори за недостиг на кислород до тъканите. Този тип цианоза е от централен тип и се повлиява много ефективно от кислородотерапия.

Диагноза

Диагнозата се поставя на базата на оплакванията на пациента, поради които той е потърсил лекарска помощ. Също така с помощта на някои изследвания, които са представени по-долу се доказва заболяването.

Физикален преглед

При съмнение за остър ларингофарингит прегледът започва с оценка на общото състояние на пациента. При оглед на устната кухина с шпатула се визуализира зачервена и оточна фарингеална лигавица. Наличието на гной или бели налепи говори за бактериална инфекция. При наличието едновременно на конюнктивит и фарингит говори за аденовирусна инфекция.

При аускултация на белите дробове може да се доловят единични хрипове при наличие на секрет в бронхите, ако инфекциозният процес се е разпространил. Също така може да бъде нарушено съотношението между фазите на инспириум и експириум.

Изследване за бактериален причинител

Ако лекуващият лекар подозира бактериална инфекция може да вземе материал за културелно изследване с помощта на памучен тампон. В рамките на 24 часа изследването показва вида на бактериалния причинител.

Ларингоскопия

Представлява инструментален метод на изследване, при който ясно може да се визуализира ларинксът и гласните връзки. По този начин може да се направи точна оценка на степента локалното засягане от инфекциозния процес. Към ларингоскопия не се пристъпва веднага. Индикация за извършването е персистиране на симптомите повече от 2 седмици или внезапна поява на силен задух.

Кръвни изследвания

Кръвните изследвания не са задължителни, тъй като при всички инфекциозни болести има завишени стойности на СУЕ, CRP, левкоцити и лимфоцити. Те се назначават при съмнение за инфекциозна мононуклеоза.

Диференциална диагноза

Инфекциозните заболявания на горните дихателни пътища протичат със сходна клинична картина и сходни оплаквания, затова понякога диагнозата може да бъде сбъркана. Заболявания, с които може да се сбърка остър ларингофарингит:

• Епиглотит - възпалително заболяване на носоглътката, която е част от ларинкса. Това е едно от спешните състояния, което поради локалния оток се получава силен задух, който дори може да доведе до смърт.
• Инфекциозна мононуклеоза
• Перитонзиларен абсцес
• Ретрофарингеален абсцес
• Дифтерия - поради въвеждането на задължителна ваксинация срещу причинителя на дифтерия в имунизационния календар, това заболяване е много рядко срещано в практиката.
• Скарлатина - представлява инфекциозно заболяване, което засяга най-често деца във възраст между 3 и 13 години. Причинители са бета-хемолитични стрептококи от група А. Характеризира се със силно повишена температура (фебрилитет), главоболие, отпадналост, обложен език и др.

Лечение

Лечението на остър ларингофарингит е симптоматично. В повечето случаи се касае за вирусна инфекция и антибиотиците не са ефективни. Медикаментите, които се използват са:

• антипиретици
• аналгетици
• противовирусни медикаменти
• спрей за гърло и смучещи таблетки
• витамин Ц
• сироп за кашлица с муколитичен ефект

Към антибиотично лечение се пристъпва при персистиране на симптомите повече от 5 дни или поява на усложнения от инфекциозния процес със засягане на други органи и системи. Най-често използваните и най-ефективни антибиотици за остър ларингофарингит са:

• макролиди (азитромицин)
• пеницилини (амоксицилин в комбинация с клавулонова киселина)
• хинолони - те имат ограничена употреба (забранени са за лица под 18 години), но са едни от най-ефективните антибиотици

Когато се започне курс с антибиотично лечение е важно той да бъде изпълнен както лекарят е предписал поради риск от рецидив на инфекцията.

Някои от следните методи за самолечение вкъщи също могат да бъдат полезни:

• дишане на водни пари
• пиене на много течности
• щадене на гласа
• ограничаване на употребата на назални деконгестанти до максимум 1 седмица поради риск от изсушаване на гърлото

Усложнения

Остър ларингофарингит се характеризира най-често с разпространение на възпалителния процес към други органи и структури на дихателната система, ако не се предприеме адекватно лечение на заболяването. Едно от сериозните усложнения е пневмонията, която представлява обхващане на алвеоларните структури на белите дробове от инфекцията с характерна клинична изява с висока температура, влажна мъчителна кашлица с обилно количество експекторация.

Прогноза

Остър ларингофарингит е с благоприятна прогноза като в рамките на 1 седмица симптомите отшумяват. Ако те персистират повече от 2 седмици е нужна консултация със специалист поради риск от хронифициране и усложнения.