Термично изгаряне, включващо ларинкса, трахеята и белия дроб МКБ T27.1

Ларинготрахеобронхиално термично увреждане представлява наличие на щети на ларинкса и трахеобронхиалното дърво поради експозиция на висока температура в резултат на вдишване на изпарения или дим, или аспирация на горещи течности или предмети.

Макар и рядко срещано, термично изгаряне, включващо ларинкса, трахеята и белия дроб, е сериозно състояние, което може да предизвика обструкция на дихателните пътища, което води до животозастрашаваща дихателна недостатъчност. По-голямата част от смъртността възниква преди получаване на спешна медицинска помощ, но честотата на смъртните случаи след хоспитализиране също е висока.

Дразнене на белите дробове и дихателните пътища при инцидента стимулира възпалителен отговор с бронхоспазъм и изливане на течност. Това много прилича на възпалителния отговор при остра астма, но приложение на стероиди тук не са от полза. Повишено отделяне на липидни пероксиди и простаноиди се установяват от изгорената тъкан. В белите дробове възпалителният отговор се извършва предимно от неутрофили.

Признаците се различават, базирани на местоположението и тежестта на вредата. Симптомите на термично изгаряне, включващо ларинкса, трахеята и белия дроб, често включват: диспнея (затруднено дишане) поради получения оток, дисфония (състояние, при което гласът може да бъде дрезгав, слаб или прекалено задъхан), кашлица и анормални звуци при дишане.

При пожар в затворено пространство налице са три различни механизма на инхалационно увреждане. Повече от сто токсични вещества са известни в дима от огъня. Когато уврежданията от вдишване са комбинирани с външни изгаряния, вероятността от смърт може да се увеличи значително. Трите вида инхалационни увреждания при вдишване на дим са:

• Щети от инхалация на топлина - термични повреди на ларинкса, трахеята и белите дробове се установяват при директно вдишване на горещ въздух / източник на пламък. В повечето случаи термичното увреждане се ограничава до горните дихателни пътища, тъй като обикновено трахеята предпазва белите дробове от термични промени. Въпреки това участието долните дихателни пътища може да се случи след вдишване на пара, тъй като има по-голяма мощност, отколкото на сухия въздух.
• Щети от системни токсини - системните токсини засягат способността на организма да абсорбира кислород. Отравяне с токсини може да доведе до трайно увреждане на органи, включително мозъка. Отравянето с въглероден окис може да бъде асимптомно до момента на изпадане в безсъзнание на жертвата.
• Щети от инхалация на дим - интоксикация с дим често е скрита от други видими наранявания като изгаряния в резултат на пожар. 60-80 % от смъртните случаи е резултат на изгаряния могат да се дължат на задушаване с дим. Задушаването води до тъканна хипоксия. Огънят може да отнеме значително количество кислород от въздуха, оставяйки само 10-13 % кислород, което води намаляване на парциалното налягане на кислорода на едва половината от нормалната му стойност.

Индикациите за инхалационно увреждане обикновено се появяват в рамките на 2-48 часа след инцидента. Те могат да включват: припадък; признаци на респираторен дистрес или запушване на горните дихателни пътища; сажди около устата и носа; опърлени косми на веждите, на миглите и в носа' изгаряния около лицето и шията. Оток на горните дихателни пътища е най-ранната последица от инхалационните щети. Той често се наблюдава през първите 6-24 часа след увреждането.

Термичните промени в дихателните пътища могат да бъдат трудни за диагностициране понякога. Ранната диагностика е важна за предотвратяване на усложнения.

Потенциалните усложнения включват: стеноза (стеснение) на дихателните пътища, инфекция на дихателни пътища, увреждане на белодробната тъкан, некроза, бронхиектазии, белодробен оток, ателектаза.

Диагностицирането включва процедури като бронхоскопия, рентгенография и компютърна томография за визуализиране на трахеобронхиалното дърво.

Първоначалната помощ на термично изгаряне, включващо ларинкса, трахеята и белия дроб, често прилага трахеална интубация с механична вентилация с цел осигуряване на проходимост на дихателните пътища и ефективност на дихателния процес. Прилагат се интравенозни течности, антибиотици за профилактика, муколитици, бронходилататори, диуретици. При тежки случаи може да се наложи хирургическа намеса.

Възстановяване от термичното изгаряне зависи от тежестта на травмата, свързани с нея увреждания и скоростта на медицинското лечение.