Заекване МКБ F98.5

Разстройството на речта, при което се нарушава плавността на речта (флуентни нарушения) от неволеви повторения и удължено изговаряне на звукове, срички, думи или фрази, както и неволеви мълчаливи паузи или блокиране на говора, като през тези периоди лицето, което заеква, не е в състояние да изговаря звукове, се означава като заекване.

Според Watkins и сътрудници заекването е разстройство в "подбора, започването и изпълнението на специфична двигателна последователност, необходима за правилното възпроизвеждане на речта".

Терминът "заекване" обхваща голям спектър от нарушения, вариращи от едва доловими дефекти, които до голяма степен са само козметични, до сериозни дефекти, които ефективно възпрепятстват устното общуване.

Заекването може да окаже много тежко влияние върху функционалното и емоционалното състояние на даден индивид, като това може да включва:

• поява на страх, ако се наложи изговарянето на специфични гласни или съгласни;
• страх от заекване в ежедневните социални ситуации;
• самоналожена изолация;
• тревожност;
• напрежение;
• срам;
• психически тормоз (особено при деца);
• нужда за смяна на думите или пренареждане на думите в дадено изречение, за да се скрие заекването;
• чувство за "загуба на контрол" по време на речта;

Този вид нарушение на нормалната реч има променлив характер, което означава, че в определени ситуации (като говорене по телефона или пред голяма група от хора) заекването може да бъде по-силно или по-слабо изразено, в зависимост от това дали заекващият осъзнава, че има такъв проблем.

Честота

При около 5% от хората може да се очаква заекване в даден период от живота им, като общата честота на заекващите е приблизително 1%, което се дължи на високата честота (65-75%) на случаите с ранно възстановяване.

Като цяло, индивидите от мъжки пол се засягат 2 до 5 пъти по-често, като общия брой на засегнатите от този проблем в света е 70 милиона души.

Заекването най-често започва в ранна детска възраст, като различни проучвания показват, че около 2.5% от децата под 5-годишна възраст заекват.

Етиология

Няма точно установена причина, която да предизвиква заекване. Могат да са налице комбинация от фактори, които водят до това състояние.

Нито остър, нито хроничен стрес могат да предизвикат заекване, но може да отключи заекване при хора, при които е налице разстройство на речта с друг характер.

Възможните причини включват:

• нарушения в двигателния център на речта (речедвигателен център на Брока в лявото полукълбо на мозъка);
• генетични фактори:

При част от лицата със заекване се наблюдава фамилна обремененост, като при тези случаи са налице наследствени (генетични) аномалии в речевите центрове на мозъка.

При децата, които имат роднини от първа линия с този проблем, има 3 пъти по-голяма вероятност да са със заекване.

Има данни, че заекването се наблюдава по-често при деца, при които са налице придружаващи речеви, езикови и двигателни нарушения;

• неврологични нарушения:

Заекването понякога може да е резултат от прекаран инсулт, травма или друго увреждане на мозъка.

При някои хора заекването е резултат от травма по време на раждането, когнитивни нарушения, както и детска церебрална парализа.

Налице са доказателства за различия в мозъчната активност между хора, които заекват и тези, които не заекват.

При сканиране на мозъка при възрастни хора, които заекват, е установена повишена активност в дясната хемисфера (мозъчно полукълбо), което е свързано с емоции, отколкото в лявото полукълбо, което е свързано с речта;

• психични проблеми — в редки случаи заекването може да е резултат от емоционална травма;

Факторите, увеличаващи риска от заекване (рискови фактори), включват:

• мъжки пол;
• стресови състояния;

Клинични прояви

Първични симптоми

Първичните симптоми при заекването представляват изявените, забележимите признаци за нарушения в плавността на речта, включително:

• повтарящи се звукове, срички, думи или фрази;
• мълчаливи паузи (блокажи);
• удължаване на звукове;

Тези прояви се различават от нормалните нарушения в гладкостта на речта, които се срещат при всички хора, по това, че те са по-продължителни, наблюдават се по-често и изискват повече усилия.

Флуентни нарушения

Флуентните нарушения се характеризират и с качествени особености:

1. многократни повтаряния;
2. задържане на говора;
3. допълнителни прояви;

• Многократни повтаряния:

              — повтаряне на сричка — налице е многократно повтаряне на цяла сричка от дадена дума и след това се изричат останалите срички (например: та-та-та-та-татко);
              — повтаряне на част от дадена сричка, като например съгласна без гласна. Пример: с-с-с-студено;
              — повтаряне на няколко срички — пример: аз мога—аз мога—аз мога да рисувам;

• Продължително задържане върху звук от думата и последващо изговаряне на цялата дума.

          Например: в-в-в-в-въздух

• Излишни (допълнителни) прояви в речевото поведение:

              — вербални — включване на различни ненужни междуметия — ъъъ, хм — както и връщане към грешно изречена дума и коригирането й: "Аз-Моето сако...", където "Аз" е коригирано с думата "Моето";
              — невербални — това са видими или слухово доловими речеви поведения, като например мляскане, прокашляне, поклащане на главата и други, които обикновено представляват опит да се преодолее блокиране на речта;

Вторични симптоми

Към вторичните симптоми спадат психичните прояви при заекващите — отрицателните когнитивни и емоционални последствия, които се наблюдават.

Проявите на притеснение, срам, неудовлетвореност, страх, гняв и вина са често срещани при хора, които заекват, и могат още повече да увеличат напрежението и усилията, водещи до заекване.

Диагноза

Диагностицирането при заекване изисква консултация със специалист-логопед или диагностик-рехабилитатор по слухова и речева патология.

Диагнозата се поставя чрез наблюдения на заекващ възрастен или на дете докато говори в различни ситуации.

Ако става въпрос за дете, което заеква, специалистът събира информация основно от родителите на това дете:

1. задава въпроси за здравословното състояние на детето, включително кога то е започнало да заеква и при какви случаи заекването зачестява;

2. задава въпрос за това как заекването влияе върху живота на детето, като например взаимоотношенията му с другите деца в училище, както и резултатите в ученето;

3. специалистът говори с детето и може да го помоли да чете високо, за да установи слабо доловимите разлики в говора;

4. трябва да се направи разлика между повтарянето на срички и грешното произнасяне на думи (което нормално се среща при малки деца) от една страна, и заекване, което е вероятно да бъде дългосрочно състояние, от друга;

5. трябва да се изключи придружаващо заболяване, което може да доведе до неправилна реч, като например синдром на Турет (Tourette);

Ако е налице възрастен, който заеква, специалистите:

1. задават въпроси, за да разберат как заекването влияе върху засегнатия индивид;
2. задават въпроси относно това как заекването повлиява върху взаимоотношенията, представянето в учебно заведение, кариерата и други области от живота на заекващия, и това колко стрес причинява този проблем;
3. изискват информация за видовете лечения, които са прилагани в миналото, което от своя страна може да помогне да се определи най-правилния подход на лечение;
4. трябва да изключат съпътстващо физическо или психическо здравословно състояние, което може да доведе до заекването;

Класификация

 Класификацията при заекване включва:

• развиващо се заекване, означавано и като ранно детско заекване — заекване, което започва по времето, когато детето се учи да говори, и се развива докато детето навлиза в зряла възраст.

Други заболявания, при които се наблюдават симптоми, наподобяващи заекване, включват:

• синдром на Asperger (Аспергер);
• бърза реч;
• болест на Паркинсон;
• есенциален тремор;
• палилалия -  нужда да се повтарят определени думи или изречения;
• спастична дисфония;
• елективен мутизъм;
• социално безпокойство;

Развиващото се заекване започва в ранна детска възраст и продължава и в зряла възраст при поне 20% от засегнатите деца.
Повечето деца не са наясно с нарушенията в тяхната реч.

При младите индивиди нарушенията в речта могат да са епизодични, като периодите на заекването се редуват от периоди с относителна плавност на речта.

При голяма част от децата заекването има временна проява, като повечето деца ще превъзмогнат този проблем и ще имат нормална реч, когато пораснат — този нормален етап от развитието на речта обикновено се означава като "псевдо-заекване" или "нормална неплавност".

Неврогенното заекване се характеризира с това, че речта не е гладка, плавна. При индивидите с такъв вид заекване речта може звучи накъсана или колеблива, с чести прекъсвания и затруднения при опит за нормалното изговаряне на думи.

• придобито заекване — в редки заекването може да се придобие в зряла възраст в резултат на състояния, които водят до неврологични проблеми, като:

1. травма на главата;
2. тумор;
3. инсулт;
4. злоупотребата с наркотични вещества;

Психогенното заекване също може да възникне след стресово преживяване, като например печал (при смърт), изпит или като психологична реакция при физическа травма.
Този вид заекване се характеризира с внезапно начало, постоянно е и не се повлиява при различните речеви ситуации.

Лечение

Въпреки че не съществува пълно излекуване на заекването, съществуват няколко възможности за лечение, които могат да подпомогнат засегнатите да контролират речта си.

Поради различните индивидуални проблеми и нужди, методът (или методите), имащ ефект при даден индивид, може да не бъде толкова ефективен при друг.

Някои от примерите за лечебен подход включват:

• Терапия за моделиране на плавна реч (Fluency shaping therapy):

Означава се още като "плавно говорене", "продължителна реч" и "свързана реч" — при тази терапия хората биват обучавани да говорят гладко, като си контролират дишане, фонация и артикулация.

Този вид логопедична терапия учи заекващите да забавят речта си и да забелязват, когато заекват. Това става посредством забавяне на темпа на речта чрез удължаване на гласни и съгласни, както и използването на други техники, подобряващи дишането.

Резултатът е постигане на много бавна, монотонна, но гладка реч. С времето обаче скоростта на говорене и интонацията се увеличава постепенно.

• Терапия за модификация на заекването (Stuttering modification therapy):

Целта на тази терапия е не да премахне заекването, а да го промени (модифицира) така, че изговарянето на думи да стане по-лесно и да не изисква толкова усилия.

Идеята на този вид терапия е, че тъй като страха и безпокойството водят до засилване на заекването, премахването на факторите, водещи до тези емоции, ще доведе до намаляване на заекването.

• Електронни устройства за плавен говор:

Имат важно значение, тъй като увеличават плавността на говора при заекване. Устройствата подпомагат заекващия посредством 3 технологии:

1. забавена слухова обратна връзка (Delayed auditory feedback, DAF);
2. честотно изменена обратна връзка (Frequency altered feedback, FAF);
3. технология, която неутрализира страничните шумове;

Тези електронни устройства действат като микрофон и улавят речта на заекващите, след което обработват сигнала и го връщат обратно към тях, като тези хора чуват гласа си с контролирано закъснение (DAF ефект), а също и с промяна на тона (FAF ефект).

По този начин се създава усещането, че заекващият говори едновременно с друг човек, който изговаря същите думи по едно и също време.
Съществува феномен, при който ако заекващият шепне, говори или пее едновременно с друг човек, той не заеква. На това се основава и принципът на действие на тези електронните устройства;

• Когнитивно-поведенческата терапия:

Mоже да спомогне за намаляване на съществуващия стрес, тревожност или проблеми със самочувствието, които водят заекване;

• Подкрепа:

Подкрепата от родителите е ключов елемент в справянето на детето със заекването.

Съществуват и групи за подкрепа, които се фокусират върху психологическия проблем при заекващите;

• Фармакотерапия (медикаменти):

Въпреки че са били пробвани различни лекарства срещу заекване, до този момент Администрацията за храните и лекарствените средства (Food and Drug Administration, FDA) на САЩ не е одобрила лекарство за директното лечение на заекване.

Въпреки това, ефективността на фармакологичните средства, като бензодиазепини, антиконвулсанти, антидепресанти и допаминови антагонисти при лечение на заекването, е оценено в различни проучвания, включващи деца и възрастни;

• Други методи:

Към тях спадат:

1. психоанализа
2. хипнотерапия
3. контролирано дишане.

Прогноза

Прогнозата сред децата в предучилищна възраст е добра.

Според данни от различни изследвания, при около 65% от децата в предучилищна възраст, които заекват, може да настъпи спонтанно възстановяване през първите две години от заекването, а около 74% се възстановяват до началото на пубертета.

При възрастни хора, които заекват, няма установено лечение, въпреки че при тях може да се наблюдава частично възстановяване, а ако се приложи подходящо лечение — дори пълно възстановяване.

Проблемът със заекването е застъпен и в много сфери на културата и обществото.

Изпълнителят Scatman John е написал песента "Scatman (Ski Ba Bop Ba Dop Bop)", за да помогне на децата, които заекват, да преодолеят този проблем.

Персонажът Albert Arkwright, изигран от Ronnie Barker в британския сериал "Open All Hours", заеква и голяма част от шегите в поредицата се въртят около това.

В анимацията T.U.F.F. Puppy героят Keswick също заеква.

Анимационният герой Порки Пиг (Porky Pig) има силно заекване, но това не му пречи да има една от най-известните анимационни фрази "Т-т-т-това е всичко, приятели!" ("Th-th-th-that's all, folks!").