Елективен мутизъм МКБ F94.0

Терминът „елективен” се свързва с поведение на протест и противопоставяне у децата, за които се смята, че сами правят избор да говорят в някои ситуации и да мълчат в други.

Елективният мутизъм се характеризира с подчертана, емоционално детерминирана избирателност в речта, така че детето показва езиковите си способности в едни ситуации, но не говори в други ситуации. Разговаря с близките си, но в училище мълчи. Разстройството се съчетава обикновено с подчертани личностни особености, включващи социална тревожност, затваряне в себе си, сензитивност и съпротива. Елективният мутизъм се появява в ранното детство.

Диагностични критерии за елективен мутизъм са:

- нормално или почти нормално ниво на разбиране на речта;

- умения за езиково изразяване, които са достатъчни за речева комуникация;

- явно доказателство, че детето може да говори адекватно в някои ситуации;

- липсата на реч е устойчива във времето, има последователност и предсказуемост на ситуациите, в които ще се проявява или ще липсва реч;

- значително нарушаване на социалното и академичното функциониране на детето.

Лечението на елективен мутизъм е комплексно. Видът на интервенциите, тяхната продължителност и интензивност, се определят от индивидуалните характеристики и нужди на детето и неговото семейство. Най-ефективен се оказва комплексният подход през съвместни усилия от страна на специалисти, семейство и училище, като се фокусира на няколко нива:

1. Понижаване на тревожността на детето чрез психотерапевтични (индивидуални или групови) интервенции.

2. Фамилни интервенции - подобряване на комуникативните и родителски модели в семейството.
Важно е в терапевтичния план да бъдат включени учителите, училищният психолог и социален работник. Тяхната задача е да подпомогнат и да улеснят интегрирането на детето в детското заведение, да улеснят общуването му с връстниците, да адаптират общите изисквания на обучението към неговите възможности и нужди и да дадат навременна обратна връзка на специалистите.