Тревожна [избягваща контакти] личност МКБ F60.6

Тревожната личност се характеризира с чувства на изключително социално потискане, неадекватност и чувствителност към негативна критика и отхвърляне. Изчислено е, че около 2,5% от населението страда от това разстройство на личността. Изглежда, че засяга еднакво мъжете и жените. Обикновено започва в детска възраст и продължава през зрелостта. Както при повечето личностни разстройства, избягващото контакти разстройство на личността обикновено не се диагностицира при хора, по-млади от 18 години. Това заболяване причинява значителни проблеми, които засягат способността да се комуникира с околните и да се поддържат нормални връзки в ежедневието.

Емоционалното пренебрегване в детството (по-специално отхвърлянето на дете от един или двамата родители) и изолиране от връстници, са свързани с повишен риск за развитие на това разстройство. Въпреки това е възможно да възникне без забележима история на някакъв вид злоупотреба или пренебрегване.

Симптомите на тревожна [избягваща контакти] личност включват разнообразие от поведения, като например:

• Избягване на служебни, социални или училищни дейности, което се основава на страх от критика и отхвърляне. Възможно е болните да се почувстват така, сякаш често са нежелани в социални ситуации, дори когато това действително не е така. Те имат нисък праг на критикуване и често си представят, че са по-нисши от другите.
• Ниско самочувствие.
• Самоизолация.
• Когато е в социални ситуации, човек с характерна тревожна личност, се притеснява да говори от страх да не каже нещо погрешно, да се изчерви, да заеква или да се смути по един или друг начин. Също така могат да прекарат много време в изучаване на околните за признаци на одобрение или отхвърляне.
• Болните са наясно, че се чувстват неудобно в социални ситуации и често се чувства неспособни за социализиране.

Тревожното разстройството на личността причинява страх от отхвърляне, което често затруднява връзката с други хора. Болният може да се чувства несигурен когато търси приятелства, освен ако не е убеден, че другият човек ще го хареса. Когато са въвлечени във връзка, може да се страхуват да споделят лична информация или да говорят за чувствата си. Това може да затрудни поддържането на интимни отношения или близки приятелства.

За поставяне на диагноза тревожна [избягваща контакти] личност, болният трябва да отговаря на поне 4 от следните критерии:

1. Избягва професионални дейности, които включват значителен междуличностен контакт, поради опасения от критика, неодобрение или отхвърляне.
2. Не желае да се запознава с хора, освен ако не е сигурно, че го харесат.
3. Показва сдържаност в интимните отношения поради страха да не бъде засрамен или осмиван.
4. Загрижен е на тема критикуване или отхвърляне в социални ситуации.
5. Потиска се в нови междуличностни ситуации поради чувства на неадекватност.
6. Счита себе си като социално неефективен, лично непривлекателен или по-нискостоящ от другите.
7. Обичайно не е склонен да поема лични рискове или да участва в някакви нови дейности, защото може да се окаже неспособен.

Избягващото поведение може да се наблюдава при деца или юноши, но диагнозата на личностно разстройство не може да бъде поставена в детска възраст, тъй като срамежливостта, страхът от непознати, социалната неловкост или чувствителността към критиката често са нормална част от развитието на детето и юношата.

Специалист по психично здраве може да прецени симптомите, да постави точна диагноза и да предложи подходящи възможности за лечение.

Както и при други разстройства на личността, специалист по психично здраве ще изработи план за лечение, който е подходящ за конкретния случай. Подходите варират. Ако се диагностицира едновременно съществуващо състояние, като:

• Депресия или генерализирано тревожно разстройство, могат да се използват и подходящи лекарства.
• Социална фобия, при която човек изпитва непосилна тревожност и самосъзнание в обикновени социални ситуации.
• Зависимо разстройство на личността, при което хората разчитат прекомерно на другите за съвет или да вземат решения вместо тях.
• Гранично разстройство на личността, при което хората имат затруднения в много области, включително социални взаимоотношения, поведение, настроение и представа за себе си.

Много симптоми на тревожна [избягваща контакти] личност обикновено се споделят между всички тези състояния, особено в случай на генерализирана социална фобия. Поради това разстройствата могат лесно да се объркат. Понякога отнема известно време, за да може специалистът по психично здраве да постави ясна диагноза и да избере подходящо лечение за конкретния болен.

Други разстройства на психичното здраве могат да възникнат заедно с избягващо разстройство на личността. Лечението в тези случаи ще бъде проектирано да помогне при симптомите на всяко разстройство.

Лечението на болни с тревожна [избягваща контакти] личност използва различни техники, като:

• обучение за социални умения
• психотерапия
• когнитивно-поведенческа терапия
• лечение с експозиция за постепенно увеличаване на социалните контакти
• групова терапия за практикуване на социални умения
• лекарствена терапия

Ключов проблем при лечението е спечелването и запазването на доверието на пациента, тъй като тези болни често ще започват да избягват сеансите, ако не вярват на терапевта или отхвърлят методите му. Основната цел както на индивидуалната терапия, така и на груповите тренировки за социални умения, е хората с избягващо разстройство на личността да започнат да оспорват своите преувеличени негативни убеждения за себе си.

Психотерапията е вид индивидуално консултиране, което се фокусира върху промяна в мисленето (когнитивна терапия) и поведението (поведенческа терапия) на човека. Терапията е насочена към:

• преодоляване на страховете
• промяна на мисловните процеси и поведение
• помага на човека да се справи по-добре със социалните ситуации

Медикаменти като антидепресант или лекарство против тревожност, могат да се използват за справяне с тревожността, усещана от хората с това разстройство. За най-добри резултати обаче медикаментозната терапия трябва да се извършва в комбинация с психотерапия. Лечението е най-ефективно, когато членовете на семейството са ангажирани в процеса и оказват подкрепа.

Както всички видове разстройство на личността, които обикновено са хронични и продължителни психични състояния, не се очаква тревожна [избягваща контакти] личност да се подобри с времето без лечение. Като се има предвид, че това е слабо проучено разстройство, то се квалифицира като пренебрегвано заболяване. Въпреки че може да не е възможно да се предотврати появата му, е от ключово значение започване на лечение веднага щом започнат симптомите.

Съществува спор дали избягващата контакти личност е различна от генерализираното социално тревожно разстройство. И двете имат сходни диагностични критерии и могат да споделят подобна причинно-следствена връзка, субективен опит, лечение и идентични основни характеристики на личността, като срамежливост.

Някои твърдят, че те са просто различни концепции на едно и също разстройство, при което избягващото се разстройство на личността може да представлява по-тежката форма. По-специално, тези болни изпитват не само по-тежки симптоми на социална фобия, но също така са по-депресирани и по-функционално увредени от пациентите само с генерализирана социална фобия.