Нарушения на гласа МКБ R49

Говорът представлява специфична за човека сложно координирана двигателна, стереотипна дейност, в която участват дихателната мускулатура, мускулите на ларинкса, фаринкса, мекото небце, езика и устните. Процесът на говорене се състои от две свързани помежду си двигателни функции - фонация и артикулация. Фонацията се дължи на функцията на мускулатурата на гласните връзки, която формира гласните и една част от съгласните звуци. Артикулацията се осъществява от фаринкса, мекото небце, езика и устните. Те дооформят част от звуците произведени от ларинкса, но формират и някои от беззвучните съгласните. Разтройствата на тези функции се наричат дизартрия, дисфония, съответно афония и анартрия. В клиничната практика, най-често те са съчетани с разстройства и на гълтането - дисфагия и афагия.

1. Невромускулна, булбарна дизартрия и дисфония. Тя се получава при едностранно или двустранно увреждане на булбарните черепномозъчни нерви или техните ядра. Гласът е монотонен, тих, размазан, лошо артикулиран и носов, поради парализа на мекото небце. Такива разстройства на говора могат да се появят при остри демиенилизиращи и токсични полиневропатии, полиомиелит със засягане на булбарните ядра, булбарен инфаркт, при нарушено нервно-мускулно предаване при миастения гравис.
2. Спастична, псевдобулбарна дизартрия и дисфония. Тя се получава при двустранно увреждане на tr. corticobulbaris с развитие на псевдобулбарна пареза. Говорните разстройства са подобни на тези при булбарната дизартрия и дисфония, но тук говорът е по-бавен, дрезгав, носов, неизразителен, думите се изговарят по-трудно, поради повишения мускулен тонус на масетерите. Причините за тези нарушения са мултипленна склероза, мултиинфарктна енцефалопатия.
3. Екстрапирамидални нарушения на говора. При Паркинсонова болест гласът е бавен, лошо модулиран, замазан, монотонен, с намалена сила, бързо изчерпващ се при по-продължителен говор, като накрая става шептящ. Спазмодична дисфония, при генерализирана или локална дистония на ларингеалната мускулатура. Говорът е затруднен, неспокоен, звуците се изговарят трудно с усилия и напрягане от страна на болния.
4. Малкомозъчен говор - нарича се още „скандиран” говор, поради насечения характер на говора и неговата променяща се модулация с моменти на затихване и усилване (експлозивност) на звука. Дължи се на нарушената координация на говорната и дихателна мускулатура. Говорът е забавен, но артикулацията е запазена. Появява се при различни малкомозъчни лезии.
5. Хистерична афония. Получава се пълна загуба на гласа или гласът е много тих, шепнещ.