Открита и закрита гъгнивост МКБ R49.2

› Въведение

› Причини и рискови фактори

› Симптоми

› Диагноза и изследвания

› Лечение

Въведение

Гъгнивостта или наричана още ринолалия представлява говорно нарушение, което се характеризира с анормален носов оттенък на гласа във връзка с неправилна резонансна функция на носната кухина.

Откритата гъгнивост, наричана още хиперназалност, се характеризира с прекомерно количество въздух, който преминава през носната кухина по време на говор. Закритата гъгнивост, наричана още хипоназалност, се характеризира с намален или напълно блокиран въздушен поток през носната кухина по време на говор.

Причини и рискови фактори

Гъгнивостта може да бъде вродено или придобито състояние, като множество причини могат да лежат в основата на нейното развитие. Ранното изясняване на причините и съответно избор на подходящи лечебни мерки за тяхната корекция има важно значение, тъй като гъгнивостта показва значимо отражение и влияние върху социалната адаптация, комуникацията, психоемоционалното състояние, невропсихическото развитие при децата и други.

Основните причини за поява на гъгнивост могат да се разделят както следва:

• причини за открита гъгнивост: дължи се на невъзможност на мекото небце да затвори прохода между устната и носната кухина при говор, като най-често това се причинява от вродени малформации (високо или късо небце, вълча уста), следоперативни усложнения, тежки неврологични увреждания, тумори в областта на назофаринкса и други
• причини за закрита гъгнивост: състоянието се дължи на обструкция (блокиране) на въздушния поток през носната кухина, като най-честите причини са банални респираторни инфекции, ринит, синузит, аденоидна хипертрофия (най-честа причина при малки деца), полипи в областта на носната кухина, деформации на носната преграда и други

Изложени на по-висок риск са малките деца, при положителна генетична предиспозиция (главно при вродените малформации), подлежащи алергии, при повтарящи се или рецидивиращи инфекции на горния респираторен тракт, подлежащи неврологични заболявания. Малките деца, които често дишат през устата, както и при прекомерно използване на залъгалки и биберони, смучене на палеца е налице повишен риск от развитие на гъгнивост.

Симптоми

Клиничното протичане при гъгнивост се изразява в промени в начина, по който звучи речта, нейната звучност, чистота, акустични особености. Симптомите на състоянието варира в зависимост от това дали се касае за открита или закрита гъгнивост:

• симптоми при открита гъгнивост: характерен е носов звук при произнасяне на гласни, издишане на въздух през носа при говор, назална артикулация (звуци като "б", "г" и "д" звучат като "м", "нг" и "н"), намалена разбираемост на речта, усещане за прекомерно напрежение при говор, наличие на назална регургитация (изтичане на течности или храна през носната кухина при преглъщане)
• симптоми при закрита гъгнивост: наблюдава се глуха или приглушена реч, без характерния носов резонанс, говорене като със запушен нос, дишане през устата, хъркане по време на сън, невъзможност за произнасяне на назални съгласни, възможно е и наличие на нарушения на слуха, особено при аденоидна хипертрофия

Неглижирането на симптомите крие риск от развитие на някои комуникационни, социални и други усложнения. Разбираемостта на речта е затруднена, което води до затруднена комуникация и социални умения, риск от нарушения в обучението. Гъгнивостта, особено при деца и юноши, често води до социална изолация, депресия, тревожност, намалено самочувствие, затруднения в училище.

Допълнително някои форми на заболяването крият риск от обструктивна сънна апнея, хронични инфекции на горния респираторен тракт и често боледуване.

Диагноза и изследвания

Поставянето на диагнозата при открита и закрита гъгнивост изисква консултация със специалист и назначаване на някои клинични изследвания, по-важните от които включват:

• анамнестични данни: давност на оплакванията, наличие на други оплаквания освен промените в гласа, връзка с някои заболявания или рискови фактори, данни за прекарана наскоро оперативна интервенция
• физикални находки: обстоен общ преглед с фокус върху устната кухина. Извършва се насочен орофарингеален и назален преглед за установяване на налични малформации, полипи, тумори, локални промени (подуване, зачервяване, налепи)
• ларингоскопия: ларингоскопията позволява детайлна визуализация и оценка на състоянието, установяване на налични промени и патологични лезии
• други изследвания: при съмнения за подлежащ неврологичен процес се извършва и оценка на неврологичния статус. При малки деца обикновено се прави и консултация с логопед. При диагностични затруднения и трудности при уточняването на причината може да се наложи назначаване на лабораторни и образни изследвания

Необходимо е различаване на откритата гъгнивост от вродени анатомични дефекти, неврологични увреждания, следоперативни усложнения, докато закритата гъгнивост следва да бъде различена от подлежаща назална обструкция, аденоидна хипертрофия, чуждо тяло или тумори в областта и други.

Лечение

Лечението при открита и закрита гъгнивост се определя строго индивидуално, съобразно възрастта и общото състояние на пациента, вида на нарушенията, етиологията и рисковите фактори, както и редица индивидуални фактори.

В случаите, при които се касае за вродени малформации и анатомични дефекти опция на избор е хирургичното лечение с извършване на реконструкция на структурите в комбинация със следоперативна логопедична терапия.

В случаите, при които се касае за подлежащи неврологични увреждания, се предприемат мерки за тяхното овладяване и лечение в комбинация с логопедична терапия.

При назални полипи, тумори или аденоидна хипертрофия опция на избор е хирургичното им отстраняване.

Най-честата причина за закрита гъгнивост е подлежаща назална конгестия в резултат от инфекции или възпаление в горния респираторен тракт, като лечението на състоянието с подходящи антибиотици, противовирусни средства, назални деконгестанти, при необходимост и кортикостероиди води до самоограничаване на ринолалията.

В детска възраст, както и при юноши, може да се наложи консултация с психолог, особено при продължително персистиране на симптомите.

Прогнозата се определя до голяма степен от етиологията на процеса и назначената адекватна терапия. Логопедичната терапия след провеждане на инициалното лечение има голяма роля за корекция на наличните остатъчни нарушения на речта.

Изображения: freepik.com