Други и неуточнени нарушения на гласа МКБ R49.8

› Въведение

› Причини и рискови фактори

› Симптоми

› Диагноза и изследвания

› Лечение

Въведение

Към рубриката други и неуточнени нарушения на гласа се включват различни по вид вокални нарушения с функционална, органична или неврогенна етиология, различни от добре обособените и значително по-често срещани форми на дисфония, афония, гъгнивост. Тук се включват хипофония, хиперфункционална дисфония, гласова хиперфункция и патологична промяна на гласа.

Ранното идентифициране на причината и стартиране на насочена терапия намалява рисковете от дългосрочни увреждания на гласа и фонацията.

Причини и рискови фактори

Причините за развитие на различни нарушения на гласа, включените в рубриката други и неуточнени нарушения на гласа, могат да бъдат многобройни и изключително разнообразни, но най-общо се обединяват в следните няколко групи:

• функционални причини: при претоварване на гласа, продължително говорене, викане, пеене, особено при неправилна техника и неправилно дишане, както и на фона на подлежащ продължителен стрес, тревожност, депресивни разстройства могат да се развият нарушения на гласа
• неврологични промени: пациенти с болест на Паркинсон много често страдат от хипофония. Нарушения на гласа са чести при множествена склероза, мозъчносъдови инциденти, увреждания на ларингеалните нерви и други
• анатомични дефекти: при наличие на различни патологични лезии, полипи, тумори, скарификационни изменения, остатъчни явления след операции в областта
• фактори от околната среда: упражняване на професия с прекомерно вокално натоварване (актьори, певци, учители, адвокати и други), излагане на сух въздух, замърсявания (прах, индустриални замърсители, дим), при тютюнопушене (активно или пасивно), при чести диспептични нарушения и киселини

Изложени на по-висок риск са упражняващите професии с прекомерно гласово натоварване, пребиваване в замърсени райони и сух климат, при чести инфекции на горния респираторен тракт, при някои подлежащи метаболитни и ендокринни нарушения, включително болести на щитовидната жлеза.

Симптоми

В рубриката други и неуточнени нарушения на гласа се включват следните състояния с характерните за тях клинични прояви:

• хиперфункционална дисфония: характеризира се с прекомерно напрежение на гласните струни, което води до промени в гласа, който става груб, напрегнат, накъсан, с промени в тембъра и силата
• хипофония: състоянието се среща често при пациенти с болест на Паркинсон и се характеризира с патологично отслабване силата на гласа, като гласът става тих, граничещ с шепот
• патологична промяна на гласа: характеризира се с настъпване на промени в силата, тембъра, височината, интензивността и чистотата на гласа без видими анатомични изменения и патологични процеси
• гласова хиперфункция: характеризира се с вокална слабост, в резултат от което пациентите полагат прекомерни усилия при говор или употреба на гласа, като причините често са от функционален характер

Симптомите варират в широки граници в зависимост от вида на нарушенията, тяхната тежест и подлежаща етиология, като при много от нарушенията се описва промяна в силата, тембъра и чистотата на гласа, усещане за дискомфорт в областта на гърлото, напрежение при говор, усещане за дрезгавост и необходимост от прокашляне и прочистване на гърлото, бърза умора на гласа и други.

Възможно е съчетаване с дисфония или афония, както и наличие на редица психоемоционални прояви и склонност към депресивни разстройства.

При неуточнените нарушения на гласа липсват промени и обективни находки, но пациентите съобщават за различни по вид и тежест субективни оплаквания, във връзка с което често е необходим комплексен подход за тяхното лечение.

Диагноза и изследвания

Поставянето на диагнозата при други и неуточнени нарушения на гласа се извършва от специалист (най-често отоларинголог) с помощта на различни клинични и други изследвания.

С най-голямо информативно значение са резултатите, получени в хода на следните изследвания:

• данни от анамнезата: давност на оплакванията, други симптоми, освен промените в гласа, данни за прекарани наскоро инфекциозни, възпалителни или други заболявания, провеждане на интервенции в областта на гърлото, данни за положителна фамилна анамнеза за някои вродени заболявания, данни за травми в областта на гърлото, претоварване на гласа, прием на забранени субстанции и други
• клинични находки: извършва се обстоен клиничен преглед, като се обръща особено внимание на орофарингеалната област и назалните структури, извършва се ларингоскопия с цел визуализация на налични промени, регистриране на оток, зачервяване, наличие на налепи, лезии и други изменения
• други изследвания: при диагностични затруднения може да се наложи извършване на различни лабораторни изследвания (маркери на възпалението, кръвна картина и други), микробиологични изследвания (при съмнение за инфекциозен процес), компютърна томография и други

Необходимо е различаване на тези увреждания от другите, значително по-често срещани в практиката нарушения на гласа, включително дисфония, афония, гъгнивост, но също и различаване от някои вродени анатомични малформации, възпалителни заболявания на ларинкса, полипи, тумори в областта, аденоидна хипертрофия и други.

Лечение

Терапевтичният подход при други и неуточнени нарушения на гласа се определя изключително строго индивидуално.

При част от пациентите добри резултати се наблюдават при насочена логопедична терапия, общи мерки и ограничаване на наличните известни рискови фактори. При малки деца и подрастващи добри резултати се наблюдават след консултации с логопед, при необходимост и психолог и съобразяване на занятията с възрастовата група на детето.

В някои случаи може да се наложи провеждане на специфично медикаментозно лечение (в случай, че причината за гласовите увреждания е известна) с подходящи противовъзпалителни агенти, химиотерапевтици, релаксанти и други.

При част от пациентите може да се наложи провеждане на различни по обем интервенции или дори хирургично лечение с цел реконструкция и възстановяване целостта на увредените структури.

Прогнозата е строго индивидуална за всеки конкретен пациент, като голяма роля играе вида и тежестта на нарушенията, тяхната етиология, ранната диагноза и добрия терапевтичен отговор към назначените лечебни мерки.

Изображения: freepik.com