Дисфония МКБ R49.0

› Въведение

› Причини и рискови фактори

› Симптоми

› Диагноза и изследвания

› Лечение

› Профилактика и прогноза

Въведение

Дисфония е гласово нарушение, което се характеризира със загуба, дрезгавост или слабост на гласа, промяна в силата, тембъра или устойчивостта на гласа. Симптомите са характерни, като често състоянието само по себе си може да се разглежда симптом на друго подлежащо заболяване, съответно следва да се търси причина за неговата поява. Макар привидно безобидно, това разстройство на гласа може да повлияе значително върху социални и професионалния живот, особено на лица, чиито професии изискват постоянно вокално натоварване.

Причини и рискови фактори

Причини за възникване на дисфония могат да бъдат пренапрягане на гласните връзки (прекомерно говорене, викане), емоционален стрес, травми, инфекции на гърлото, гастроезофагеален рефлукс.

Състоянието се може да бъде предизвикано и от появата на полипи по гласните струни или ракови образувания на гръкляна.

Спастичната дисфония е разстройство на гласа, което се характеризира с принудително затягане или стеснение на ларинкса по време на фонация.

Най-общо основните причини за развитието на състоянието могат да се обобщят по следния начин:

• подлежащи заболявания: възпалителни заболявания на ларинкса (остър или хроничен ларингит), полипи, кисти или образувания в областта на гласните връзки, хирургични интервенции и манипулации в областта на гърлото, включително интубация
• функционални причини: претоварване на гласа, неправилна гласова техника, емоционално и физическо пренапрежение, стрес, тревожност при липса на патологични изменения
• неврологични увреждания: при централни или периферни нервни заболявания, включително след инсулт, при множествена склероза, болест на Паркинсон, парализа на гласна струна и други

Изложени на по-висок риск са всички професии със значително вокално натоварване, включително певци, актьори, учители, журналисти и други, лица с подлежаща гастроезофагеална рефлуксна болест.

По-висок риск от поява на дисфония е налице и при продължителна експозиция на прах, токсини, химикали, тютюнев дим, при недостатъчна хидратация, пребиваване на сух климат или сух въздух в помещенията, при алергии и други.

Симптоми

Клиничните прояви при дисфония са много характерни, но в зависимост от подлежащата етиология могат да варират в широки граници при отделните пациенти.

Най-често засегнатите се оплакват от дрезгав, пресипнал или груб глас с промени в тембъра, височината или устойчивостта на гласа. Честа находка е намалената сила на гласа и невъзможност за викане, провикване.

Бързата умора на гласа също е много характерна проява, като след определено натоварване на гласните връзки пациентите усещат напрежение, изтощение, като по-често се проявява в края на деня.

Засегнатите изпитват затруднения при нужда от продължителен говор или употреба на гласа (пеене, разговор, рецитиране), често се оплакват от усещане за парене, болка или бучка в гърлото.

При част от засегнатите е налице необходимост от често, периодично прокашляне или прочистване на гърлото, като са възможни периоди на периодична, а в някои случаи и постоянна афония (пълна загуба на гласа).

Макар привидно безобидно, при липса на лечение и неглижиране на проявите, дисфонията крие риск от развитие на различни по вид и тежест усложнения. Възможно е хронифициране на процеса и затруднено лечение впоследствие, трайни гласови промени и увреждания, психологически проблеми и депресия, невъзможност за упражняване на професията. В случаите, при които причината е подлежащо неврологично или неопластично увреждане са възможни тежки структурни и функционални усложнения, дихателни нарушения.

Диагноза и изследвания

Диагностичният подход при дисфония изисква комплексни мерки, като основната цел е потвърждаване на диагноза, но също и изясняване на етиологията с цел оптимизация на последващото лечение.

Най-често диагнозата се основава на информацията, получена от различните методи на изследване:

• анамнестични данни: давност на оплакванията, връзка с определени професионални фактори или фактори от околната среда, наличие на подлежащи заболявания, травми или интервенции в областта на гърлото, подлежащи алергии, вредни навици
• клинични находки: при клиничния преглед е необходимо извършване на ларингоскопия с цел оглед на гласните струни, както и някои изследвания за оценка на тяхната функционална активност
• други изследвания: при необходимост може да се извърши акустичен анализ за оценка качеството на гласа, неврологичен преглед при съмнения за подлежащо неврологично увреждане, лабораторни изследвания при съмнения за инфекциозен процес, образни изследвания при съмнения за подлежащ туморен процес или компресия на нервите в областта

Диференциалната диагноза може да бъде много широка, като е важно разграничаване от остър и хроничен ларингит, доброкачествени лезии в областта (полипи, кисти, възли), парализа на гласна струна, карцином на ларинкса, хипотиреоидизъм, болест на Паркинсон и много други.

Лечение

Терапевтичният подход се определя строго индивидуално, като особено важно място преди изготвяне на лечебния план е установяването на етиологията и предприемане мерки за ограничаване на действащите рискови фактори.

Най-общо лечението при дисфония може да включва:

• добра хигиена на гласа: достатъчна почивка на гласа след натоварване, избягване на претоварване на гласа, избягване на говор в задимени помещения и пространства със сух въздух. При нужда може да се направи консултация с логопед за оптимално използване и щадене на гласа
• лекарствена терапия: при ларингит често се назначават противовъзпалителни средства, при подлежащи алергии се назначават антихистамини и други противоалергични препарати, при бактериални инфекции се подбира подходящ антибиотик, съобразен с резултатите от антибиограмата. При лица с подлежаща диспепсия и гастроезофагеална рефлуксна болест е необходимо лечение с подходящи антисекреторни агенти (инхибитори на протонната помпа, Н2-блокери)
• оперативно лечение: при установяване на полипи, кисти, тумори и други патологични образувания е необходима оперативна намеса, като се извършва подходяща микрохирургия на гласните струни. При злокачествени новообразувания може да се наложи отстраняване, реконструкция и допълнително антинеопластично лечение (химиотерапия, лъчетерапия)

Изборът на лечение се извършва от съответния специалист, като всяка промяна в терапевтичния план следва да се консултира с него.

Профилактика и прогноза

За намаляване риска от развитие на дисфония, особено при лица с прекомерно ежедневно вокално натоварване, се препоръчва осигуряване на достатъчно почивка на гласа, избягване на сухи и задимени помещения, прием на достатъчно течности, отказ от тютюнопушене, лечение на налични подлежащи заболявания.

Прогнозата се определя строго индивидуално, като зависи до много голяма степен от етиологията на процеса. Функционалните и възпалителни причини, водещи до дисфония, се повлияват лесно и бързо, докато дисфония, причинена от подлежащи неврологични или неопластични заболявания, обикновено е с неблагоприятна прогноза.

Изображения: freepik.com