Афония МКБ R49.1

› Въведение

› Причини и рискови фактори

› Симптоми

› Диагноза и изследвания

› Лечение

› Профилактика и прогноза

Въведение

Афония представлява гласово нарушение, което се характеризира с пълна загуба на гласа и гласовата функция. При афония фонацията и вокалното изразяване липсват или се изразяват само в шепот и мимики. Състоянието може да настъпи постепенно или внезапно, като може да се дълги на широк спектър от причини и рискови фактори. В някои случаи може да бъде симптома на значително по-сериозно подлежащо заболяване, изискващо своевременна медицинска намеса.

Причини и рискови фактори

Причините за развитие на афония са многобройни и разностранни, като загуба на гласа може да настъпи в резултат от психическо претоварване, прекомерно вокално натоварване, в резултат от подлежащи заболявания с различна етиология.

Сред най-честите причини за поява на афония се включват:

• психогенни и функционални нарушения: загуба на гласа може да се прояви в резултат от стрес, тревожност, емоционално претоварване, прекомерно вокално натоварване, особено в неподходяща среда (задимени, сухи помещения, прах), както и на фона на дисфония (дрезгав, пресипнал глас)
• неврологични причини: причини за възникване на афония могат да бъдат увреждания на черепно-мозъчни нерви, акустична неврома, булбарна парализа, церебрална парализа, болест на моторните неврони, миастения гравис
• други подлежащи заболявания: афония може да се развие при пациенти със синдром на Герхардт, гуша, хипотиреоидизъм, карцином на ларинкса, ларингит, носни полипи, орална субмукозна фиброза, орофарингеален рак, паратиреоиден карцином, полимиозит, ангина, ревматоидна болест и други

Изложени на значително по-висок риск са професиите, при които е необходимо ежедневно претоварване на гласните струни, при лица, които злоупотребяват с алкохол, при дългогодишно тютюнопушене, при чести инфекции на горните дихателни пътища, при подлежаща гастроезофагеална рефлуксна болест или неуточнена диспепсия с чести киселини.

Симптоми

Клиничното протичане при афония е много характерно, като в зависимост от подлежащата етиология загубата на гласа може да настъпи внезапно или да се развие постепенно. Внезапна афония обикновено настъпва при психогенните форми, при остра травма или ларингит, докато постепенна загуба на гласа се развива при подлежащи неврологични или неопластични процеси.

Основната клинична проява е загуба на гласа с невъзможност за произвеждане на говор. Речта е заменена от шепот и мимики, като пациентите често съобщават за усещане за напрежение в гърлото, усещане за задушаване, дискомфорт.

В зависимост от подлежащите причини са възможни кашлица, дразнене, болка в областта на гърлото, затруднения в дишането, нарушения в преглъщането, често задавяне след прием на храна или течности.

Афонията се асоциира с влошаване качеството на живот, затруднения в социалния и професионалния живот, нарушена комуникация с околните, загуба на работа и професионална насока. Често се асоциира с различни психологични нарушения, включително депресивни епизоди, тревожност, влошаване на състоянието, склонност към социална изолация.

В дългосрочен план е налице повишен риск от аспирация, хроничен ларингит, развитие на карцином в областта, допълнителни увреждания.

Диагноза и изследвания

Поставянето на диагнозата при афония не представлява затруднение за клиницистите, но по-важно е изясняване на етиологията на процеса с цел оптимизация на последващата терапия и превенция на усложненията. Това се постига чрез анализ на основните диагностични методи, използвани при всеки пациент:

• данни от анамнезата: давност на оплакванията, връзка с определен фактор (заболяване, вокално претоварване, алкохол, тютюнопушене), особености в професията, данни за често претоварване на гласа, данни за подлежащи заболявания, изясняване на рисковите фактори и съпътстващи оплаквания
• клинични находки: оценка на общото състояние с извършване на ларингоскопия и оглед на гласните струни, при необходимост се извършва и фонетично изследване
• неврологичен статус: при съмнения за подлежащ неврологичен процес е уместно извършването на обстоен неврологичен преглед
• образни изследвания: може да се наложи извършване на компютърна томография и/или ядрено-магнитен резонанс, както и различни други специализирани изследвания с цел потвърждаване на подлежащата причина, особено при неоплазми, неврологични увреждания, съмнения за чуждо тяло

При диференциалната диагноза е важно различаване на афония от остър ларингит, карцином на ларинкса, парализа на гласните струни, психогенна афония, травма, постоперативно усложнение, невродегенеративни процеси и други.

Лечение

Терапевтичният подход при афония се определя изключително строго индивидуално за всеки отделен пациент, като особено важна роля при избора на лечение имат причините и рисковите фактори, допринесли за загубата на гласа, общото състояние на пациента, възраст, подлежащи нарушения.

Най-често лечението включва:

• етиологична терапия: етиологичното лечение е насочено към противодействие на основната причина, довела до загуба на гласа. Това може да включва приложение на противовъзпалителни средства, антибиотици, специфична неврологична терапия, психотерапия при психогенните форми, консултация с логопед и много други
• симптоматично лечение: симптоматичното лечение изисква прием на достатъчно течности, диета, почивка на гласа, фонотерапия с логопед за правилна гласова продукция и дихателен контрол, физиотерапия и рехабилитация при необходимост. При трайна афония е необходимо обучение на пациентите за употреба на устройствата за комуникация

Лечението варира в много широки граници, като психогенните, функционални и възпалителни форми обикновено се овладяват бързо и относително лесно, докато неврогенните и неопластичните подлежат на трудно терапевтично управление.

Профилактика и прогноза

Основните мерки за превенция на афония включват подходяща хигиена гласа (почивка след натоварване, правилна фонация и звукоизвличане), прием на достатъчно течности, избягване на дразнещи храни, избягване на задимени, запрашени и сухи помещения, отказ от тютюнопушене и алкохол, мерки за контрол и управление на стреса, лечение на известни подлежащи заболявания.

Прогнозата е добра при ранна диагноза и добър терапевтичен отговор, главно при функционалните, психогенни, инфекциозни и възпалителни форми. В случай на подлежащ неопалстичен процес или тежки невродегенеративни нарушения прогнозата е сериозна, а лечението изисква мултидисциплинарен подход.

Изображения: freepik.com