Парасимпатикова част (Systema nervosusm parasympathicum)

Парасимпатиковата част на вегетативната нервна система се нарича още прасимпатикус или краниосакрална съставка на автономната нервна ситема. Последното наименование идва от специфичното разположение на превъзловите й неврони. Една част от тях се разполагат в ядра на някои черепномозъчни нерви в мозъчния ствол (краниална част, pars cranialis), а другата част от тях - в substancia intermedia lateralis на кръстцовите гръбначномозъчни сегменти (S₂, S₃ и S₄) - кръстцова или тазова част (pars pelvica).

Черепномозъчните нерви, които съдържат парасимпатикови влакна в състава си са:

• n. oculomotorius - очедвигателен нерв;
• n. facialis - лицев нерв;
• n. glossopharyngeus - езиково-гълтачен нерв;
• n. vagus - блуждаещ нерв.

Парасимпатиковото ядро на n. oculomotorius е nucleus oculomotorius accessorius. От него започват превъзлови (преганглионарни) парасимпатикови влакна, които достигат до ganglion ciliare, а следвъзловите (постганлионарни) влакна чрез nn. ciliares breves стигат до m. shpincter pupillae и m. ciliris на ириса, осъществяващи парасимпатиковта им инервация.

Основното парасимпатиково ядро на n. facialis е nucleus salivatorius superior, към него се включва и nucleus lacrimalis. Преганглионерните влакна на лицевия нерв завършват в ganglion pterygopalatinum и ganglion submandibulare. Изхождащите от ganglion pterygopalatinum следвъзлови влакна достигат и инервират слъзната жлеза, жлезисти структури на небцето, носна кухина и гълтача, а тези от ganglion submandibulare - подезичната и подчелюстната слюнчени жлези, както и малките слюнчени жлези на устна кухина.

Парасимпатиковото ядро на n. glossopharyngeus е nucleus salivatorius inferior. От това ядро изхождат преганглионарни влакна, които окончават върху перикариона на нервони в ganglion oticum. От този ганглий започват следвъзлови влакна, инервиращи околоушната слюнчена жлеза и част от малките слюнчени жлези в устна кухина.

Парасимпатиковото ядро на вагусовия нерв, който представлява най-големият парасимпатиков нерв, е nucleus dorsalis nervi vagi. Предвъзловите влакна на блуждаещия нерв имат голяма дължина и достигат до ганглии (ganglia terminalia), намиращи се в непосредствена близост или в самите органи, подлежащи на парасимпатикова инервация. От тези ганглии водят началото си къси следвъзлови влакна. Блуждещият нерв има обширна зона на инервация, която обхваща органите в областта на шията, гръдния кош и коремната кухина - черен дроб, задстомашна жлеза, стомах, тънко и дебело черво (до лявата колична извивка - flexura coli sinistra), бъбреци, легенчета и пикочопроводи.

Парасимпатиковата част на вегетативната нервна система, намираща се в гръбначния мозък, включва nuclei parasympathici sacrales. Те са локализирани в substancia intermedia lateralis на втори, трети и четвърти кръстцови сегменти (S₂-S₄). Предвъзловите влакна, започващи от клетъчните тела на неврони от nuclei parasympathici sacrales, напускат гръбначния мозък в състава на предните корени на съответните гръбначномозъчни нерви (S₂-S₄), преминавт през тях и заедно с вентралните им клонове се отправят към кухината на малкия таз. В тази област те се отделят и формират nn. splanchnici pelvici, които достигат до параорганните ганглии в plexus hypogastricus inferior и неговите продължения около органите на малкия таз, както и до интраорганните ганглии в стените на тези органи. От тези ганглии започват следвъзлови влакна, които реализират парасимпатиковата инервация на низходящото ободно черво, сигмоидното черво, правото черво, пикочния мехур и всички полови органи. По тези нерви се предават импулси, предизвикващи съкращение на мускулатурата на правото черво при дефекация и тази на пикочния мехур при уриниране. По тях се провеждат нервни импулси до пещеристите тела на пениса при мъжа и клитора при жената, обуслаящи тяхната ерекция. Поради това те се наричат nn. erigentes.

Физиологичните ефекти, които предизвиква активирането на парасимпатикуса, се описват с израза "почивка и храносмилане". Активирането му стимулира храносмилането и е свързано с възстановяването на организма. Парасимпатиковата част на автономната нервна система се характеризира с по-голяма активност през тъмната половина от денонощието.

Парасимпатикусът предизвиква следните физиологични ефекти:

• дилатация (разширяване) на кръвоносните съдове;
• контракция на бронхиалната мускулатура и намаляване диаметъра на бронхите в случаите, когато организмът има понижена нужда от кислород;
• свиване зеницата;
• стимулиране на слюноотделянето;
• отрицателни тропни ефекти на сърцето;
• стимулира храносмилатения процес и отделянето на жлъчка;
• благоприятства синтезата на гликоген.

Основният невромедиатор на парасимпатиковата част на нервната система е ацетилхолин, които се отделя от крайните окончания на пре- и постганглионарните нервни вклакна. В някои случаи пептиди като холецистокинин, също, могат да изпълняват функцията на невромедиатори.