Лявопредсърдни рецептори

Както подсказва името им, лявопредсърдните рецептори се намират в стената на лявото предсърдие. Там също така се намират и стреч-рецептори. Предсърдията се инервират от миелинизирани и немиелинизирани аферентни влакна и от нервни влакна произхождащи и от двете подразделения на вегетативната нервна система (симпатикус и парасимпатикус). Единствените рецептори, които са описани хистологично са сложни некапсулирани окончания концентрирани най-вече в участъците на вливане на вените в предсърдието. Освен тези рецептори е идентифицирана и фина мрежа от нервни влакна в целия ендокард, която има неясна функция. Предсърдните рецептори отговарят на промени в налягането и обема на предсърдията. Paintal (1953) ги класифицира като тип А, които се активират по време на систола и тип В, които се активират по време на диастола. Функцията на пресърдните рецептори е пряко свързана с предсърдното пълнене, а то е пряко свързано с обема на кръвта. По  тази причина тези рецептори понякога се наричат обемни рецептори. По голяма част от тях са крайните окончания на немиелинизирани нервни влакна. Тяхната активност се стимулира от повишаване на предсърдното налягане и обем. Рефлексният отговор, който се получава е повишаване на сърдечната честота. Не се наблюдават ефекти върху инотропната функция на сърцето. Предсърдните рецептори имат и извънсърдечни ефекти. Те включват увеличаване на бъбречни кръвоток, на диурезата и на натриурезата. Смята се, че те регулират обема на кръвта в съдовата система.