Регулация на кръвното налягане

У здрави хора регулацията на кръвното налягане осигурява поддържането му относително постоянно, независимо от промените в положението на тялото, в съдовото съпротивление на различните органи и общата активност на индивида.

Регулацията на кръвното налягане се извършва с помощта на сложни рефлексни механизми и е типичен пример за хомеостатична регулация, осъществявана на принципа на отрицателната обратна връзка. В този процес регулируемата променлива величина е средното кръвно налягане. Устройството на тази система е такова, че промяната в налягането предизвиква компенсаторен отговор, чрез който се възстановява изходното ниво. Необходимо е тази система притежава следните три основни звена:

1. Рецептори, чрез които се възприема действителната стойност на кръвното налягане;
2. Сравняващ механизъм, съпоставящ действителното ниво спрямо „зададената" му стойност;
3. Ефекторен механизъм, чрез който се намалява до минимум разликата между действителното и зададеното ниво (така наречения сигнал грешка).

В този случай рецепторите участващи в регулацията на кръвното налягане са барорецептори, които са разположени в стените на големите артерии. Невроните на сърдечно-съдовия център в продълговатия мозък и хипоталамуса съставляват сравняващият механизъм. Ефекторният механизъм включва сърцето, периферните съдове и кръвните резервоари, които са свързани с нервните центрове чрез вегетативната нервна система и хормоналните фактори.

Механизмите, които участват в регулацията на кръвното налягане, се разделят на три групи:

• бързи;
• междинни;
• дълготрайни – включват се по-късно след промяна в кръвното налягане, но ефективността им остава непроменена.

Рецептори, участващи в регулацията на кръвното налягане

Промените в стойностите на кръвното налягане се възприемат от рецептори. От ключово значение за регулацията са барорецепторите. Те се намират в стената на големите еластични артерии (аортна дъга, каротиден синус). Барорецепторите са стреч рецептори, под влияние на разтягане те се възбуждат. В състояние на покой барорецепторите постоянно изпращат информация до вазомоторните центрове за стойността на кръвното налягане. Другите рецептори, които участват в регулацията на кръвното налягане, са химиорецепторите. Те реагират на промени в химичния състав на кръвта – рН, парциалните налягания на кислорода и въглеродния диоксид. Химиорецепторите имат голямо значение за регулацията на дишането, но имат отношение и към кръвното налягане.

Бърза регулация на артериалното налягане

Механизмите на бързата регулация се включват веднага при промени в артериалното налягане, но ефектите им са краткотрайни. Тази регулация се проявява както при спешни ситуации, така и при нормална психическа и физическа активност. Бързата регулация се подчинява на механизма на отрицателна обратна връзка. Информацията от периферните рецептори се изпраща до сърдечно-съдовия център в продълговатия мозък. Там се сравнява с генетично зададеното ниво и при необходимост се задействат различни механизми (ВНС, хуморални фактори), които повлияват ефекторните органи (сърце и кръвоносни съдове).

Междинна регулация на артериалното налягане

Механизмите на междинната регулация на артериалното налягане се включват при изчерпване на ефективността на краткотрайните механизми. Междинни механизми са:

• ренин-ангиотензин-алдостероновата система;
• собствена миогенна регулация на съдовия тонус;
• промени в количеството филтрирана течност на нивото на системните капиляри.

При намаляване на обема на циркулиращата кръв и при понижаване на кръвното налягане се стимулира производството на ренин и в последствие на ангиотензин II и алдостерон. Хидростатичното налягане на нивото на капилярите определя количеството филтрирана течност. По този начин участва в поддържането на оптималния обем циркулираща кръв.

Дълготрайна регулация на артериалното налягане

Постоянството на артериалното налягане за дълги периоди от време се осъществява от дълготрайната регулация на артериалното налягане. Един от най-важните механизми на дълготрайната регулация е бъбречният. Бъбреците участват в регулацията на артериалното налягане чрез поддържане на нормалния обем на циркулиращата кръв. Всяка промяна в този обем води до промяна в диурезата и натриурезата.

Регулацията на кръвното налягане е от ключово значение за правилното функциониране на всички органи и системи.