Дълготрайна регулация на артериалното налягане

Кръвното налягане на тялото е мярка за налягането в сърдечно-съдовата система по време на помпената функция на сърцето. То се влияе от огромен брой фактори. Поддържането на оптимален кръвен поток към органите е свързано с поддържане на оптимално артериално налягане и съдово съпротивление. Механизмите, които участват в поддържането на артериалното налягане, са три групи: бързи, междинни и дълготрайни. Бързите са много ефективни, но техните ефекти се изчерпват бързо. Дълготрайната регулация се включва по-късно при промени в кръвното налягане, но ефективността и остава непроменена.

Бързата регулация на артериалното налягане предпазва организма от резки и екстремни отклонения на артериалното налягане от „зададеното" ниво. Освен бързата регулация обаче, и то като ефектори, в сложната система на регулация се включват и множество други органи и системи, чрез които се осъществява постоянство на артериалното налягане за дълги периоди от време - за дни и месеци. Без дълготрайната регулация на артериалното налягане, човешкият живот би бил невъзможен. В случаите, при които обемът на кръвта е сравнително намалял (при кръвозагуба), тонусът на симпатикуса нараства и артериолите се свиват. По този начин артериалното налягане почти успява да се възстанови, но капилярите са все още недостатъчно напълнени с кръв. Именно това е причината течност от междуклетъчните пространства да премине в капилярите.

Изображение: freepik.com

Поради факта, че телесните пространства представляват своеобразна система от скачени съдове, вода преминава допълнително и от клетките към интерстициалното пространство, но общият екстрацелуларен обем е все още намален. Това обстоятелство поражда жажда, която се засилва и от увеличената плазмена концентрация на ангиотензин II. Екстрацелуларният обем частично се възстановява чрез приемането на вода.

Пълното възстановяване, както на артериалното налягане, така и на обема кръв се реализира значително по-късно, когато в действие влиза бавно действащата дълготрайна регулация на артериалното налягане. Основно място при нея се пада на бъбреците и на всички други фактори, които допринасят за запазването на натриевите катиони и съответно на водната хомеостаза в организма. Реактивността на барорецепторите, които са разположени предимно в кухите вени и дясното предсърдие се променя с намаляването обема на кръвта. Информацията за настъпилите промени се отнася до хипоталамусната област.

Изображение: freepik.com

Задният хипоталамус е мястото, където тази информация се обработва, според Н. Начев и сътрудници, както и според данни на чужди автори. В резултат на всичко това се повишава честотата на импулсите, които се разпространяват по бъбречните симпатикови нерви. Този факт, от своя страна води до намаляване на бъбречното кръвоснабдяване, на гломерулната филтрация и на диурезата. Същевременно, нервни импулси се изпращат и към неврохипофизата, и за дълъг период от време, в кръвта постъпва повече антидиуретичен хормон. Антидиуретичният хормон засилва обратната резорбция на вода в бъбречните каналчета, като съответно това намалява диурезата. Наблюдават се и други ефекторни регулаторни въздействия. Така например повишеният симпатиков тонус стимулира секрецията на ренин и образуването на ангиотензин II. Ангиотензин II подтиква продукцията на алдостерон от надбъбречната кора и засилва обратната резорбция на натриеви катиони в бъбречните каналчета. В организма увеличената задръжка на натриевите катиони се съпътства и от задържане на вода, което допринася за нормализирането на екстрацелуларния обем.

Атриален натрийуретичен пептид

Кардиомиоцитите на дясното предсърдие произвеждат атриален (предсърден) натрийуретичен пептид (АНП). Той е изграден от 28 аминокиселини. АНП действа върху бъбреците като стимулира екскрецията на вода и натрий. По този начин ефектите му водят до намаляване на обема на екстрацелуларната течност (ЕЦТ). AНП се секретира, както при увеличение на интравазалния обем, така и при увеличена венозна набавка към дясното предсърдие. Той участва в регулацията на обемната хомеостаза на организма чрез повлияване на натриевата и водната екскреция от бъбреците. Този хормон увеличава екскрецията на вода и натрий по няколко начина:

• предизвиква вазодилатация на аферентната артериола и вазоконстрикция на еферентната. По този начин налягането в гломерулните капиляри се увеличава. Това води до увеличаване на скоростта на гломерулната филтрация.;
• понижаване на натриевата реабсорбция в дисталното и в събирателното каналче;
• инхибира секрецията на ренин.