Химиорецептори

Химиорецепторите представляват възприемателни апарати, реагиращи на промени в химичния състав на кръвта, а именно на рН и парциалните налягания на кислорода и въглеродния диоксид. Този вид рецептори са свързани предимно с регулацията на дишането, но също така имат и отношение към регулацията на кръвното налягане.

От голямо значение са рецепторите на каротидното телце (glomus caroticum), което е разположено в разклонението на сънната артерия, и на аортното телце (glomus aorticum) - в началната част на аортата. Тези рецепторни формации са свързани с аферентни нервни влакна, които принадлежат съответно към аортния и херинговия нерв, и са изключително богато кръвоснабдени. Най-много кислород (ако бъде изчислен на грам тъканна маса) в организма получава каротидното телце.

Химиорецепторите имат незначителна тонична активност, при нормално газовo съдържание на кръвта. Тоничната активност нараства предимно при спадане на кислородното напрежение (парциалното налягане на кислорода) и на средното артериално налягане (влошава се набавянето на кислород за клетките на glomus caroticum), а отчасти и при покачване на парциалното налягане на въглеродния диоксид.

Импулсите се насочват към медуларните пресорни центрове и посредством симпатикуса причиняват генерализирана сърдечно-съдова активност.