Перикардни рецептори

По два начина перикардът регулира крайния диастоличен обем - механичен и рефлексен. Механичната регулация се осъществява чрез ограничаване на диастоличното пълнене, а рефлексната чрез перикардните рецептори. Te представляват стреч-рецептори и се възбуждат при прекомерното разтягане на перикарда. В резултат на това, сърдечните съкращения се учестяват и диастоличното пълнене намалява.

Булбарните сърдечно-съдови центрове получават една значително разнообразна информация от барорецепторите, както и от химиорецепторите и периферните сетивни рецептори (сухожилни, болкови, студови). Заедно с това тези центрове са подложени на модулиращи въздействия идващи от хипоталамуса, лимбичната система и мозъчната кора. Това е причината във всеки момент артериалното налягане да отразява резултатния отговор на тези многобройни входни сигнали.

Кръвното налягане се покачва при внезапен гняв, докато уплахата може да предизвика понижението му, до такава степен, че човек да изгуби съзнание. Други въздействия също могат да бъдат причина за несъществени промени в артериалното налягане, но само за кратки интервали от време, тъй като у един нормален здрав човек то се поддържа стабилно в доста тесни граници благодарение на непрекъснатата барорецепторна активация.