Бронходилататори

Едни от основните средства, използвани за лечението на заболявания на дихателните пътища, протичащи с обструкция, са така наречените бронходилататори.

Развитието и разрастването на фармацевтичната индустрия помага за създаването и внедряването в клиничната практика на нови средства или подобряване на ефективни стари такива за комплексното лечение на обструктивните респираторни заболявания, чиято честота в последните години показва тенденция към нарастване, вероятно във връзка с индустриализацията и поголовното замърсяване на околната среда, включително и въздуха.

Какво представляват бронходилататорите? Видове бронходилататори

Бронходилататорите са лекарства, които разширяват бронхиалните пътища на белите дробове чрез релаксация на бронхиалната мускулатура, позволявайки на въздуха да проникне в тях. По този начина облекчават дишането при пациенти с болести на дихателната система, протичащи с обструкция.

Обструкцията често се изразява в силно стеснение на дихателните пътища и може да се дължи на спазъм на бронхиалните мускули (например при астматичен статус), натрупване на бронхиални секрети (например при муковисцидоза) или оток (подуване) на покриващата дихателните пътища лигавица (например при алергични прояви).

Състоянието се съпътства от неприятни клинични прояви, като например кашлица, задух, конгестия и други.

В зависимост от вида на увреждането и общото състояние на пациента по преценка на лекуващия лекар се прилагат бронходилататори с кратко или с продължително действие.

Тези с кратко действие обикновено се предпочитат при остри състояния (астматичен пристъп, екзацербация на хронична обструктивна белодробна болест, анафилактичен шок), докато тези с продължително действие се използват обикновено за поддържане състоянието на пациентите с обструктивни дихателни заболявания и намаляване на риска от възникване на бронхоспазъм и влошаване на общото състояние.

Към бронходилататорите се отнасят три различни фармакологични групи лекарства, отличаващи се едни от други по редица особености (механизъм на действие, продължителност на ефекта, начина на приложение, риск от нежелани ефекти).

Тези групи включват:

• бета2-рецепторни агонисти: тези лекарства предизвикват дилатация (отпускане) на бронхиалните пътища, релаксирайки мускулатурата на респираторния тракт. Те стимулират бета2 рецепторите на гладкомускулните клетки, които покриват дихателните пътища, водейки до релаксация, съответно подобряване на тяхната проходимост. Към най-често прилаганите краткодействащи бета-2 агонисти се включва салбутамол, а към най-често прилаганите дългодействащи бета2-агонисти се включват препаратите салметерол, формотерол
• антихолинергици: антихолинергичните борнходилататори блокират ефектите на ацетилхолин върху дихателните пътища, като по този начин предизвикват блокада на холинергичните нерви и мускулна релаксация. Към тази група бронходилататори се отнасят ипратропиум бромид и тиотропиум бромид. Той отстранява вагусовото участие в бронхоспазъма и намалява мукусната секреция. Прилага се главно инхалаторно. В сравнение с бета2-агонистите ефектът настъпва по-бавно, но е по-продължителен
• метилксантини: ксантиновите деривати предизвикват отваряне на дихателните пътища и подобряване на проходимостта им (съответно облекчаване на дишането) като релаксират гладките мускули, разположени на стената на дихателните пътища и допълнително потискат отговорите на дихателните пътища към определени дразнители. Механизмът им на действие не е напълно изяснен, като се предполага участие на ензимите от вида на фосфодиестеразите. Често използвани представители на метилксантините са теофилин и аминофилин

Отделните представители на бронходилататорите са налични под различни лекарствени форми за употреба, като най-често се назначават инхалаторно, перорално (под формата на таблетки или капсули), а при остри състояния и невъзможност за инхалаторна употреба някои от тях са налични за парентерално приложение (по-често интравенозно, но някои се прилагат и интрамускулно).

Инхалаторната употреба е най-предпочитаният път на приложение при лечението на обструктивни респираторни заболявания, тъй като по този начин лекарството достига директно до целта на приложение (дихателната система) и крие минимален риск от изява на системни нежелани ефекти. При инхалаторното приложение са достатъчни в пъти по-ниски дози за постигане на желания ефект в сравнение например с използването на пероралните форми.

Освен самостоятелно някои от агентите са налични и в готови лекарствени комбинации с препарати от други групи, като особено често използвана е комбинацията от бета2-агонист и кортикостероиди.

Изборът на конкретен препарат и начина на приложение, дозовия режим и честота на прием се определят от лекуващия лекар и по негова преценка подлежат на промяна. Своеволните решения от страна на пациента за смяна на препарата или дозата крият риск от обостряне на състоянието или изява на нежелани ефекти.

При кои заболявания се препоръчва лечение с бронходилататори?

Лечение с бронходилататори се назначава по медицинска преценка (отпускат се само по лекарско предписание) въз основа на данните от проведения преглед и изследвания.

Назначават се в хода на стандартното лечение при редица обструктивни респираторни заболявания (прилагат се при състояния като бронхиална астма, емфизем, хроничен бронхит, хронична обструктивна белодробна болест), но и при някои системни състояния, при които се наблюдава обструкция по хода на дихателната система, водеща до остро влошаване състоянието на пациента.

Най-общо лечение с бронходилататори се назначава при някои от следните заболявания и прояви:

• Алергия, неуточнена
• Анафилактичен шок, неуточнен
• Астма
• Астматичен статус
• Емфизем
• Кашлица
• Свирещо дишане
• Хронична обструктивна белодробна болест
• Друга хронична обструктивна белодробна болест
• Обикновен и слузно-гноен бронхит
• Хроничен бронхит, неуточнен
• Кистозна фиброза (муковисцидоза)

По преценка на лекуващия лекар терапия с бронходилататори може да се приложи и при някои други състояния, като обикновено продължителността на лечебния курс е краткотрайна.

Продължително е лечението предимно при обструктивните дихателни заболявания, явяващи са най-честите показания за прием на бронходилататори.

Рискове и нежелани ефекти при лечение с бронходилататори

Подобно на всяка лекарствена терапия и лечението с различните видове бронходилататори крие своите рискове. Имайте предвид, че вашият лекар е наясно с тях и освен при изява на тежки нежелани ефекти, в повечето случаи рисковете от странични ефекти са по-ниски в сравнение с ползите от провежданото лечение.

Страничните ефекти при отделните препарати и групи се различават като влияние оказват начинът на приложение (по-редки са при инхалаторните форми), използваните дози (по-редки са при използване на най-ниските ефективни дози), приемът на други лекарства (налице е риск от нежелани лекарствени взаимодействия), както и индивидуалните особености на конкретния пациент (наличието на подлежащи заболявания и алергии повишава рисковете от изява на странични ефекти).

В зависимост от използваната група бронходилататори се описват и различни нежелани ефекти:

• нежелани ефекти вследствие лечение с бета2-агонисти: възможни са главоболие, гадене, стомашен дискомфорт, грипоподобни прояви, алергични прояви (сърбеж, обрив), раздразнителност, тремор, бронхоспазъм и задух, сърдечни палпитации, повишение на кръвното налягане, понижаване нивата на серумния калий и други
• нежелани ефекти при лечение с антихолинергични бронходилататори: възможни са ксеростомия (усещане за сухота в устата), главоболие, кашлица, гадене, замаяност, алергични прояви, нарушено храносмилане, болки в гърба, влошаване на протичането при подлежаща доброкачествена хиперплазия на простатата, влошаване на протичането на някои форми на глаукома
• нежелани ефекти при лечение с метилксантини: възможни са гадене, повръщане, диария, главоболие, раздразнителност, палпитации, зачервяване, тремор, нарушения на съня (инсомния), гърчове, аритмия, хипотония, ексфолиативен дерматит и други

Рисковете от нежелани ефекти се увеличават при наличие на подлежащи заболявания (бъбречни, чернодробни, метаболитни, ендокринни, неопластични, автоимунни и други), както и при едновременен прием на други медикаменти.

Така например при лечение с бета-2 агонистите не се препоръчва едновременна употреба на бронходилататорите с някои антидепресанти (МАО инхибитори, трициклични антидепресанти), поради риск от сърдечно-съдови увреждания, като се препоръчва интервал от поне две седмици между приема на тези препарати. Поради рисковете от хипокалиемия при лечение с бета-2 агонисти не се препоръчва комбинирането им с бримкови диуретици и други калий-губещи лекарства.

При лечение с метилксантини не се препоръчва едновременен прием на алопуринол, циметидин, някои антибиотици (ципрофлоксацин, кларитромицин, еритромицин), някои противогъбични средства (итраконазол, кетоконазол), перорални контрацептиви и други.

Липсват достатъчно проучвания на ефектите и безопасността на бронходилататорите по време на бременност и в периода на лактация, поради което употребата им се допуска само след консултация със специалист.

За успешно, ефективно и безопасно използване на бронходилататори се препоръчва подробна предварителна консултация с лекуващия лекар и обстойна анамнеза относно налични други подлежащи заболявания, известни алергии, приемани лекарства, планиране на бременност и други.