Мирта

Мирта (Myrtus communis) представлява вид цъфтящо растение от семейство Миртови (Myrtaceae). Това е един от четирите вида, използвани от евреите в техните религиозни ритуали на фестивала в Сукот. Този растителен вид печели наградата за градински заслуги на Кралското градинарско общество. Растението е символ на любовта и славата и има приятно ароматни цветове. Мирта като цяло е много ароматно растение поради високото съдържание на етерично масло в неговите листни, цветни и плодови жлези. Тя се използва от древни времена като подправка, както и за лечебни и хранителни цели.

Някои от ползите за здравето от мирта, по-специално от етеричното й масло, включват способността му да намалява дихателните проблеми, да предпазва от чревни неразположения, да регулира ендокринната система, да намалява риска от някои видове рак, да лекува кожни заболявания, да понижава нивата на кръвната захар, да подобрява функционирането на бъбреците, да повишава когнитивната сила и подобрява здравето на сърцето.

Вероятно едно от най-известните растения в историята, остава значителна част от съвременния свят. Преди хиляди години това малко растение прониква в митологията, историята, културата, медицината и кулинарията в най-различни култури, включително Гърция, Рим, Англия, Украйна, Китай и други. Универсалността на това важно цвете все още се открива, но неговите приложения варират от кулинарни приложения и декоративна украса до мощни лекарствени приложения и елементи от религиозни ритуали.

Устройство на мирта

Това е ароматен, вечнозелен, многогодишен храст или малко дърво, растящо до 5 метра височина. Стъблото е добре  разклонено, гъсто покрито с вечнозелени листа. Те са дълги от 2-5 до 8 сантиметра, тъмнозелени и лъскави, съдържащи ароматно етерично масло. Растат срещуположно по клончетата. Биват яйцевидни до ланцетни, лъскави тъмнозелени, силно ароматни при размачкване между пръстите. По форма наподобяват листата на лавровото дръвче. Миртата има здрави клонки, покрити с червеникаво-кафява кора. Цъфти с малки, кремавобели цветчета, съставени от 5 венчелистчета и златисти тичинки. Плодът представлява зрънце, ягодообразно, лилаво-черно, със силен аромат. Той е с диаметър около 8 мм и има горчив преди и сладък след узряване вкус. Видът е хермафродит (има както мъжки, така и женски плодни органи) и се опрашва от пчели.

Мирта има наличие на жлези, съдържащи етерични масла, в листата, плодовете и цветята.

Изображение: wikimedia.org; Japs 88, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Разпространение на мирта

Билката се открива в Южна Европа, Северна Африка, Западна Азия и Индийския субконтинент. Разпространението й стига до Южна Америка, Северозападна Хималая и Австралия. Може да бъде открита в Иран.

Може да се отглежда като стайно растение и култивиран вид. За своето развитие предпочита добре дренирана почва. Мирта е силно устойчива на суша и се нуждае от малко до умерено количество вода. Не може да расте на сянка. Обича слънчеви места. Толерира морска експозиция. Тя расте диво по средиземноморския район, но също така е култивирана на много места там.

Бидейки широко разпространен в средиземноморския регион, видът е един от най-важните вечнозелени храсти там. В Италия тя расте по бреговете и по вътрешните хълмове и е изобилна особено на островите, където представлява един от най-характерните видове. В Португалия мирта расте диво главно в централните и южните части на страната. Род Myrtus, в Тунис, е представен само от един вид, M. communis, който расте диво в крайбрежните райони, вътрешните хълмове и горските райони на Северен Тунис. Тази билка расте спонтанно в Иран, Испания, Франция, Гърция, Турция, Алжир, Мароко, Хърватия и Черна гора.

Използваема част на мирта

Използват се цветовете, цветните пъпки, листата и плодовете на билката. Намира приложение във флоралната декорация. Листата се берат според нуждите и се използват пресни или сушени.

Листата се сушат, почти като дафинови листа за кулинарни приложения, а етеричното масло се извлича и ползва с голямо разнообразие за лекарствени цели. Също така, от време на време плодът се използва за приготвяне на алкохол на някои от гръцките острови. Най-доминиращата употреба на мирта обаче е етеричното масло, което може да се прилага по време на ароматерапия и да има впечатляващи ефекти върху Вашето здраве. Етеричното масло мирише подобно на евкалипта и се придобива чрез парна дестилация от листата.

Изображение: Forest & Kim Starr, CC BY 3.0 US, via Wikimedia Commons; Raffi Kojian, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Химичен състав на мирта

Листата на мирта съдържат малки количества фенолни киселини (кафеена, елагова и галова киселина) и флавоноидни, кверцетинови производни (кверцетин 3-О-галактозид и кверцетин 3-О-рамнозид). От друга страна, флавоноиди като галоилови производни на катехин и галокатехин, както и мирицетинови производни присъстват в големи количества. От тях са изолирани 4 хидролизиращи танина, 2 свързани полифенолни съединения и 4 мирицитинови гликозида.

Основните терпеноиди и техните производни, открити в етеричните масла от листата на M. communis алфа-пинен, бета-терпинеол, линалоол, 1,8-цинеол, геранилбутират, гераниол, кариофилен оксид и нерилацетат.

От листата на билката са извлечени пет меротерпеноида на базата на сесквитерпен с 3 вида нови скелети. Последните изследвания разкриват вещество в растението, което има антибиотично действие. Изсушените листа на мирта съдържат терпинолен, цинеол, линалоол, терпинеол, линаил ацетат, танин и флавоноид.

Лечебни свойства и приложение на мирта

Много са проведените изследвания върху антимикробните и антиоксидантни свойства на билката и нейното етерично масло. Мирта е едно от най-важните лекарства, които се използват в системата на медицина Унани, която възниква в Гърция и се разширява от арабите в сложна медицинска наука, основана на учението на Хипократ и Гален. Тя е добре известен храст поради своите терапевтични, козметични и хранителни употреби. Името и употребата на билката са свързани с мита и ритуалите в много общества.

От незапомнени времена различни части на това растение и неговото етерично масло са били използвани в козметиката (контрол на падането на косата), овкусяване на храни и напитки, както и за обширни терапевтични цели. Етноботаническата информация разкрива, че M. communis е с фолклорна репутация за лечението на няколко заболявания като стомашна язва, диария, дизентерия, рак, ревматизъм, кръвоизлив, левкорея, хемороиди, възпаление, диспепсия, безпокойство, безсъние, диабет, хипертония, белодробни нарушения и кожни заболявания. Освен това, етнофармакологичните изследвания разкриват, че растението има широка фармакологична активност, включваща антимикробно, антидиарийно, антидиабетно, спазмолитично, вазодилататорно, антиулцерогенно, антиоксидантно, противораково, анксиолитично, седативно-хипнотично и противовъзпалително действие, анксиолитични и наркотично-аналгетични, антихелминтни, антилипедимични и антитромботични, пестицидни свойства.

Ароматът на мирта пречиства и дезинфекцира въздуха в помещението, в което се отглежда. Тя намалява съдържанието на микроби в стаята; успокоява и освобождава дихателните пътища, подобрява настроението и премахва стреса. Тя е антисептик. Листата й са ароматни, балсамови, хемостатични и тонизиращи агенти.

Изображение: jacilluch, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons; ?? HQ, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons

Основни свойства на мирта

• антибиотично;
• противодиарично;
• антисептично;
• ароматно;
• кръвоспиращо;
• тонизиращ;

• антибактериално;
• антивирусно;
• антиоксидантно;
• противовъзпалително;
• антидиабетно;
• проапоптотична активност върху ракови клетки;
• кардиоваскуларно;
• антиатерогенно;
• предпазва от чернодробна исхемия;
• антиулцерогенно;
• инсектицидно;
• молюскоцидно;
• протозоицидно;
• антимутагенно.

Мирта притежава някои високоефективни антимикробни, противовъзпалителни и стягащи качества, което я прави ценна при лечението на много респираторни заболявания и кожни проблеми. Растението съдържа високи нива на салицилова киселина и е отхрачващо средство, което прави чаят от нея отличен избор при настинки и грип.

Традиционно се използва като антисептично, дезинфектантно и хипогликемично средство. В Турция листата от мирта, както и плодовете са били използвани като антисептично лекарство в селата. По същия начин в италианската народна медицина плодовете на това растение се използват при лечението на много видове инфекциозни заболявания, включително диария и дизентерия; листата се ползват като антисептично и противовъзпалително средство, както и за промиване на устата, за лечение на кандидоза. В традиционната медицина мирта често се консумира като инфузия и отвара. По принцип в народната медицина отвара от листа и плодове се приема орално за лечение на стомашни болки, хипогликемия, дисбиоза, кашлица, запек, лош апетит, както и външно за заздравяване на рани.

Традиционно различните части на мирта имат разнообразни приложения. Билковите лекрства направени от листата и младите клони, се одобряват като стимулиращи, антисептични, стягащи и хипогликемични и се считат за лечебно средство за лечение на астма, екзема, псориазис, диария, стомашно-чревни нарушения и пикочни инфекции. Отварата от листа се използва вагинално, за измиване, за клизми и срещу респираторни заболявания, докато отварата от плодовете се използва като антидиарейно, антихемороидно средство и при лечение на заболявания на устата и очите. Цветята традиционно се употребяват срещу разширени вени и за приготвяне на капилярни лосиони.

Състояния и заболявания, при които се прилага мирта

• укрепване на имунитета;
• при лечение на грип, кашлица, бронхит, отит, възпаления на синусите;
• приложение при инхалации;
• при настинка и бронхит;
• при масажи, за вана като масло;
• използва се при мазна и склонна към възпаления и пъпки кожа, при рани и др.

Изображение: Forest & Kim Starr, CC BY 3.0, via Wikimedia Common

Приложение на растението и неговото етерично масло в различни части на света

• Листа

Листата са използвани за приготвяне на ликьор, наречен "Mirto Beverage" - Италия;

Един грам листа, под формата на чай, се пие ежедневно при стрес и тревожност - Турция;

Водна мацерация на листата може да се приема след филтрация и концентрация при депресия и полименорея - Иран;

Отвара от листен прах се пие при хипертония, екзема и други кожни заболявания, респираторни разстройства и хемороиди - Алжир

Листата се сваряват и отварата се пие, а сокът от листата се приема през устата сутрин при болка в корема и диария - Пакистан, Индия, Турция, Иран, Етиопия

Жени от малките селища смесват екстракта от листа със сурово масло и го прилагат върху косата си с цел контрол на падането на косата - Етиопия

Къпане с натрошени пресни листа се прилага при пърхот - Етиопия

Прах от сушени листа, смесен с масло, се прилага локално при краста - Етиопия

Листата се смачкват, сваряват се с вода и след това се пият при главоболие - Етиопия

Изсушеният воден екстракт (листен прах) се използва при синусови инфекции - Китай, Франция

Прах от сушени листа се употребява при Tinea capitis ( кожна гъбична инфекция (дерматофитоза) на скалпа) и като антипиретично и седативно средство - Етиопия

• Листата, плодове и миртово масло

Листата, плодовете и миртовото масло, в зависимост от естеството на болестните състояния, се прилагат при: диария, дизентерия, стомашна язва, повръщане, ревматизъм, кръвоизливи, дълбоки синуси, левкорея, хемороид, възпаление, белодробни и кожни заболявания; като стипчив, антисептичен, дезинфектант и хипогликемичен агент - Индия, Пакистан, Турция, Етиопия, Иран

Сок се използва също за приготвяне на храни, вина и напитки - Европа (Италия)

Миртово масло за лечение на безсъние - Етиопия

• Листа и плодове

Прилагат се при рани; с цел подтискане на кашлицата и храносмилателни ефекти - Индия, Пакистан

Билката има дълга историческа употреба и освен това и специално отредено място в лекарствените ръкописи, останали от Хипократ, Педаний Диоскорид, Гален и ислямски учени. От древни времена екстрактът от това растение се използва като дезинфекционно вещество. В допълнение към дезинфекционния ефект, екстрактът може да се използва за ядивни употреби и лекарствена употреба като укрепващо вещество за стомаха, а също и за справяне с респираторни заболявания и такива на пикочните пътища.

Тамян от мирта е най-доброто лекарство за дезинфекция на дихателните пътища.

Изображение: Itineranttrader, Public domain, via Wikimedia Commons

Много изследвания доказват in vitro антимикробната и антиоксидантната ефективност на екстрактите от M. communis и етеричните й масла, което е в съответствие с актуалните тенденции. Мирта изглежда обещаващо растение по отношение на алтернативни антимикробни средства срещу нарастващ брой патогенни микроорганизми, резистентни към конвенционалните антибиотици и антиоксиданти, които трябва да заменят синтетичните. Все пак са необходими още проучвания, за да се разбере и утвърди механизмът на действие на екстракти от мирта и компоненти на етерични масла. Също така е важно да се предхожда работата върху други екстракционни материали и методи поради факта, че екстракцията от различни разтворители може да показва различни съединения и следователно различни ефекти на екстрактите. И накрая, клиничното потвърждение и фармакологичната стандартизация са необходими преди прилагането им като антимикробни средства и антиоксиданти.

Употреба на мирта в козметиката

Етеричното масло добито от кората, листата и цветята се използва в парфюмерията, сапуните и продуктите за грижа за кожата. Билката се използва основно в производството на козметика за мъже. В миналото дамите са полагали грижа за кожата си чрез "ангелска вода" - един вид тоалетна вода, направена от листата и цветовете на мирта. Продуктът съответно е ароматен и се е използвал през Средновековието. Днес екстрактите от билката се използват в състава на продукти на много изветни козметични марки. Листата й са много ароматни и широко се използват в парфюмерийната и козметичната индустрия, особено в Португалия и в Турция.

Масло от мирта

Среден добив от 10 грама масло се получава от 100 килограма листа. Под формата на супозиторий, мирта може да се прилага във влагалището при съответно неразположение, по лекарско предписание.

Миртовото етерично масло е особено ценено, често се прилага заедно с други етерични масла.

Начин на употреба

Употреба на листата - храна, напитки, ароматизиращи месо и сосове; в парфюмерията и козметиката, тоник за коса и стимулант; Медицина - използва се орално като антисептично, противовъзпалително средство, слабително, обезболяващо, хемостатично средство и външно за заздравяване на рани.

Употреба на плодовете - храна - течности, ароматизиращи месо и сосове; Медицина - използват се и през устата при инфекциозни заболявания като диария и дизентерия и външно при кожни заболявания и заздравяване на рани

Употреба на клонките - лек за астма, екзема, псориазис, диария, стомашно-чревни разстройства и пикочни инфекции, прилаган през устата; прилага се чрез вдишване и външно

Употреба на цветята - срещу разширени вени и за приготвяне на лосиони за външна употреба.

Мирта в кулинарията

Мирта като подправка не намира широко приложение заради горчивината си, въпреки приятната миризма. Вкусът е много интензивен, доста неприятен и силно горчив, така че кулинарното му приложение е ограничено до региона на произход, като Италия. В Италия, особено в Сардиния, плодовете и листата се използват за производство на две добре известни течности (Mirto Rosso и Mirto Bianco). Храни, ароматизирани с дима от мирта, са често срещани в селските райони на Италия или Сардиния. Някои части от растението обаче се използват в хранително-вкусовата промишленост, за овкусяване на месо и сосове, а неговите плодове и листа се използват най-вече за рецепта на сладки течности с рекламирани храносмилателни свойства.

Историята сочи, че във Византия от плодовете на мирта и дрян се е приготвяло вино. Клонки от билката се използват при готвенето на меса и направата на сосове в средиземноморската кухня.

Плодовете могат да се консумират сурови или варени. Плодът е ароматен и може след узряване да се изсуши и остави за консумация по-късно. Изключително прилаган е в кухнята на Близкия Изток. Може да се превърне и в кисела напитка.

Листата се добавят като ароматизатор в готвени пикантни ястия. Със сушените плодове и цветни пъпки се овкусяват сосове, сиропи и т.н. Етеричното масло, извлечено от листата и клонките също се използва като подправка, особено когато се смесва с други подправки. Понякога листата се използват като заместител на дафиновите листа. В Италия цветните пъпки се ядат. Цветята имат сладък аромат и се влагат в салати. Дървесината и листата се добавят към дървени въглища за овкусяване на месо на скара.

Други употреби на мирта

Растението е много толерантно към редовно подрязване и може да се отглежда като жив плет (хеджиране). Включва се в интериора на пмещания и като саксийна зеленина.

От дървесината се прави висококачествен въглен. Тя е твърда, еластична, много фино зърнеста. Използва се за направата на бастуни, дръжки за инструменти, мебели и др. Дървесината от мирта е също така ароматна и може да бъде използвана при дърворезба.

Предполага се, че венецът на Исус е направен от миртови клонки.

Отглежда се широко в Израел, предимно за декоративни цели, а също и за употребата му в еврейската традиция. Приятната му миризма и целогодишната свежа зеленина го правят чудесен избор за декоративни живи плетове.

Понякога листата от мирта служат за храна на добитъка.

Внимание!

Странични ефекти и безопасност на употреба на мирта

Разреденият екстракт от листата на мирта е относително безопасен, когато се използва върху кожата или когато се използва във влагалището. Възможно е дразнене и сухота. Маслото от мирта не е безопасно, когато се приема през устата. То съдържа химикал, който може да причини ниско кръвно налягане, нарушения в кръвообращението и други проблеми.

Няма достатъчно информация, за да се знае дали приемането на листа, клони или плодове от мирта през устата е безопасно.

По време на бременност, кърмене, от кърмачета и малки деца мирта не трябва да се употребява.

Заглавна снимка: Joanbanjo, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons