Дива мащерка, Бабина душица, Овчарски босилек, Овчарска мерудия, Воленика

Дива мащерка, Бабина душица, Овчарски босилек, Овчарска мерудия, Воленика: Многогодишно тревисто растение или полухраст. Принадлежи към семейство Устноцветни (Lamiaceae). На латиница нейни синоними са: Breckland thyme, Creeping thyme, Lemon thyme.

Известни са около 350 вида, принадлежащи към род Мащерка (Thymus). Това разнообразие и свойствата им да се променят в процеса на растеж, правят трудно отдиференцирането им като отделни растителни видове. Интересно за дивата мащерка са нейните консервиращи свойства. Поради тях, още в миналото се е използвала в процесите на балсамиране.

Билката се събира и суши по време на цъфтеж. Използва се и като подправка (листа и цветове) в кулинарията и като лечебно растение в медицината.

Устройство на дива мащерка

Бабината душица достига на височина до 10 см. Хоризонталният й растеж, под формата на туфи, обикновено разполага с диаметър до 50 см. На туфите изпъкват цветовете на мащерката, а зелената маса остава под тях. Корените й са влакнести и вдървесени.

Стъблата са полегнали или пълзящи, оцветени в червеникаво, червеникаво-зелено или изцяло в зелено, в зависимост от периода на растеж на бабината душица. Листенцата са малки, овално-продълговати, тънки, дълги 3-8 мм, разположени по единично и срещуположно или на групички от едната страна на стъбълцата. Почти липсват дръжки при тях или са съвсем къси. Оцветени са в синьо-зелено и покрити с власинки в основата си.

Цветовете са силно ароматни, лилави, бели или розови, събрани в съцветия по 3-4 на брой, цъфтящи през месеците от май до юли. Големи са от 4 до 6 мм в диаметър. Състоят се от двуустни чашки и венче. Те са хермафродитни и се опрашват от пчели и мухи.

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ:

Вирее по ливади, пътища, в гори и по каменисти места. Развива се на надморска височина до 3000 метра. Разпространена е главно в Европа, Северна Азия, Средна Азия, Северна Америка, Северна Африка.

ИЗПОЛЗВАЕМА ЧАСТ:

Използва се цъфтящата надземна част на растението и извлеченото от него етерично масло.

ХИМИЧЕН СЪСТАВ:

• дъбилни вещества;
• минерални соли;
• смоли;
• етерично масло;
• флавонови гликозиди;
• тимол;
• карвакрол;
• парацимол;
• антибиотични вещества;
• полифеноли;
• горчиви съставки и др.

ДЕЙСТВИЕ:

• антисептично;
• противовъзпалително;
• отхрачващо;
• газогонно;
• спазмолитично;
• болкоуспокояващо действие;
• облекчава болките при колики, язва на стомаха;
• потиска развитието на болестотворни микроорганизми;
• действа добре при възпаление на устната кухина;
• дезодориращо;
• дезинфекциращо;
• успокояващо, седативно;
• антихелминтно;
• намалява количеството отделена кърма.

Най-честата употреба на дивата мащерка в народната медицина е под формата на инфузия или сироп при различни заболявания на дихателната система. Под формата на инфузия е изключително полезна при главоболие и нервни неразположения, газове и нарушено храносмилане.

ПРИЛОЖЕНИЕ:

• фарингити;
• ангина;
• бронхити;
• колити;
• язва;
• гастрит;
• безсъние;
• възпаление на венците;
• ревматизъм;
• гингивити;
• синузит;
• храносмилателни проблеми;
• простудни заболявания;
• нередовен менструален цикъл;
• с цел увеличаване на диурезата;
• сърдечни заболявания;
• нервни заболявания;
• стомашна ацидоза.

Успешно се включва в лечението на алкохолизъм и махмурлук. Външно се прилага при леки наранявания, порезни рани, мастит и леки възпаления в устната кухина.

Употреба на етеричното масло от дива мащерка:

Етерично масло се дестилира от листата и цъфтящите върхове на мащерката и се използва при лечение на състояния, свързани със стрес, въпреки че може да предизвика алергични реакции. Влага се в парфюмерията, козметичната индустрия и в медицината. То има фунгицидни и дезинфекциращи свойства. Около 150 грама масло се получават от 100 килограма растителен материал.

НАЧИН НА УПОТРЕБА:

• запарка - в 300 мл. вода се запарва 1 супена лъжица от растението. Оставя се половин час и се прецежда. Приема се по 1 кафена чаша, три пъти дневно, преди хранене.
• към 600 милилитра кипяща вода се прибавят 3-4 лъжички от билката. Така престояват 3-4 часа, последвано от варене в продължение на 1-2 минути. Получената течност се прецежда и се разделя на три равни части. Те се приемат 3 пъти на ден преди хранене.
• напитка от дива мащерка - 50 грама от билката и бъзов цвят се прибавят към 5 литра кипяща вода и се варят 2-3 минути при затворен добре съд. След това така приготвени престояват 5 часа. Към тях се добавя 300 грама мед. Прецежда се получената течност и се приема в доза 2-3 чаши на ден след хранене. Напитката предпазва от възпаления най-вече на горните дихателни пътища.
• тинктура от овчарски босилек - цветове, брани на обедно слънцестоене, се слагат в бутилка (да бъде пълна, без да се притискат). Към тях се прибавя 38-40% плодова или житна ракия. Така се оставят да престоят 14 дни на слънце.
• масло от воленика - цветове се приготвят по същия начин, както при тинктурата, но се заливат с прясно извлечено дървено масло, което трябва да бъде в количество около 2 см свободно над цветовете. Оставят се да престоят близо до печка или отново на слънце за 14 дни.
• сироп от овчарска мерудия - дръжки и цветове се навлажняват и се нареждат в буркан като се редуват на слоеве с нерафинирана захар и притискайки ги. Така приготвени се оставят 3 седмици на слънце. Получената течност се прецежда. Растителният материал се изплаква с малко вода, която се прибавя към сиропа. Той се оставя на най-ниската степен на котлон да се изпарява, без завиране. За да се постигне желаната му консистенция - нито рядък, нито гъст, 1-2 пъти се оставя да изстине, за да се провери гъстотата му.

Изсушените цветове на волениката се използват с цел отблъскване на молци от облеклото. От суха мащерка могат да се направят още билкова възглавничка и бани на цялото тяло.

В кулинарията често се замества градинската мащерка с овчарския босилек. Като той трябва да се прилага в двойно по-голямо количество, защото е с два пъти по-ниско съдържание на тимол от градинската мащерка, за да се постигне желаният ефект от билката в ястието. Много наситнена се влага в салати, супи, плънки, маринати, като най-подходяща е за овкусяване и ароматизиране на риба, пилешко, телешко, дивечово, агнешко месо.

Листата могат да се влагат и сурови в подходящи ястия и кулинарни декорации.

Дивата мащерка се прилага и с декоративна цел в различни флорални решения, особено в градините на големи домове и в паркове в близост до гористи, планински местности и водни басейни.

Внимание!

Да не се употребява по време на бременност и кърмене.

Още по темата:

• Ниргунди
• Градински чай, Салвия, Какула, Конски босилек
• Чия, чиа
• Шлемник