Дива мащерка, Бабина душица, Овчарски босилек, Овчарска мерудия, Воленика

Дива мащерка, Бабина душица, Овчарски босилек, Овчарска мерудия, Воленика (Thymus serpyllum, Wild thyme) представлява многогодишно тревисто растение или полухраст. Принадлежи към семейство Устноцветни (Lamiaceae). На латиница нейни синоними са: Breckland thyme, Creeping thyme, Lemon thyme.

Известни са около 350 вида, принадлежащи към род Мащерка (Thymus). Това разнообразие и свойствата им да се променят в процеса на растеж, правят трудно отдиференцирането им като отделни растителни видове. Интересно за дивата мащерка са нейните консервиращи свойства. Поради тях, още в миналото се е използвала в процесите на балсамиране.

Билката се събира и суши по време на цъфтеж. Използва се и като подправка (листа и цветове) в кулинарията и като лечебно растение в медицината.

Устройство на дива мащерка

Бабината душица достига на височина до 10 см. Хоризонталният й растеж, под формата на туфи, обикновено разполага с диаметър до 50 см. На туфите изпъкват цветовете на мащерката, а зелената маса остава под тях. Корените й са влакнести и вдървесени.

Стъблата са полегнали или пълзящи, оцветени в червеникаво, червеникаво-зелено или изцяло в зелено, в зависимост от периода на растеж на бабината душица. Листенцата са малки, овално-продълговати, тънки, дълги 3-8 мм, разположени по единично и срещуположно или на групички от едната страна на стъбълцата. Почти липсват дръжки при тях или са съвсем къси. Оцветени са в синьо-зелено и покрити с власинки в основата си.

Цветовете са силно ароматни, лилави, бели или розови, събрани в съцветия по 3-4 на брой, цъфтящи през месеците от май до юли. Големи са от 4 до 6 мм в диаметър. Състоят се от двуустни чашки и венче. Те са хермафродитни и се опрашват от пчели и мухи.

Разпространение на дива мащерка

Вирее по ливади, пътища, в гори и по каменисти места. Развива се на надморска височина до 3000 метра. Разпространена е главно в Европа, Северна Азия, Средна Азия, Северна Америка, Северна Африка.

Използваема част на дива мащерка

Използва се цъфтящата надземна част на растението и извлеченото от него етерично масло.

Химичен състав на дива мащерка

Билката съдържа следните вещества:

• дъбилни вещества;
• минерални соли;
• смоли;
• етерично масло;
• флавонови гликозиди;
• тимол;
• карвакрол;
• парацимол;
• антибиотични вещества;
• полифеноли;
• горчиви съставки и др.

Лечебни свойства и приложение на дива мащерка

Свойства на воленика:

• антисептично;
• противовъзпалително;
• отхрачващо;
• газогонно;
• спазмолитично;
• болкоуспокояващо действие;
• облекчава болките при колики, язва на стомаха;
• потиска развитието на болестотворни микроорганизми;
• действа добре при възпаление на устната кухина;
• дезодориращо;
• дезинфекциращо;
• успокояващо, седативно;
• антихелминтно;
• намалява количеството отделена кърма.

Най-честата употреба на дивата мащерка в народната медицина е под формата на инфузия или сироп при различни заболявания на дихателната система. Под формата на инфузия е изключително полезна при главоболие и нервни неразположения, газове и нарушено храносмилане.

Състояния и заболявания, при които се прилага дива мащерка:

• фарингити;
• ангина;
• бронхити;
• колити;
• язва;
• гастрит;
• безсъние;
• възпаление на венците;
• ревматизъм;
• гингивити;
• синузит;
• храносмилателни проблеми;
• простудни заболявания;
• нередовен менструален цикъл;
• с цел увеличаване на диурезата;
• сърдечни заболявания;
• нервни заболявания;
• стомашна ацидоза.

Успешно се включва в лечението на алкохолизъм и махмурлук. Външно се прилага при леки наранявания, порезни рани, мастит и леки възпаления в устната кухина.

Употреба на етеричното масло от дива мащерка:

Етерично масло се дестилира от листата и цъфтящите върхове на мащерката и се използва при лечение на състояния, свързани със стрес, въпреки че може да предизвика алергични реакции. Влага се в парфюмерията, козметичната индустрия и в медицината. То има фунгицидни и дезинфекциращи свойства. Около 150 грама масло се получават от 100 килограма растителен материал.

Начин на употреба на дива мащерка:

• запарка - в 300 мл. вода се запарва 1 супена лъжица от растението. Оставя се половин час и се прецежда. Приема се по 1 кафена чаша, три пъти дневно, преди хранене.
• извлек - към 600 милилитра кипяща вода се прибавят 3-4 лъжички от билката. Така престояват 3-4 часа, последвано от варене в продължение на 1-2 минути. Получената течност се прецежда и се разделя на три равни части. Те се приемат 3 пъти на ден преди хранене.
• напитка от дива мащерка - 50 грама от билката и бъзов цвят се прибавят към 5 литра кипяща вода и се варят 2-3 минути при затворен добре съд. След това така приготвени престояват 5 часа. Към тях се добавя 300 грама мед. Прецежда се получената течност и се приема в доза 2-3 чаши на ден след хранене. Напитката предпазва от възпаления най-вече на горните дихателни пътища.
• тинктура от овчарски босилек - цветове, брани на обедно слънцестоене, се слагат в бутилка (да бъде пълна, без да се притискат). Към тях се прибавя 38-40% плодова или житна ракия. Така се оставят да престоят 14 дни на слънце.
• масло от воленика - цветове се приготвят по същия начин, както при тинктурата, но се заливат с прясно извлечено дървено масло, което трябва да бъде в количество около 2 см свободно над цветовете. Оставят се да престоят близо до печка или отново на слънце за 14 дни.
• сироп от овчарска мерудия - дръжки и цветове се навлажняват и се нареждат в буркан като се редуват на слоеве с нерафинирана захар и притискайки ги. Така приготвени се оставят 3 седмици на слънце. Получената течност се прецежда. Растителният материал се изплаква с малко вода, която се прибавя към сиропа. Той се оставя на най-ниската степен на котлон да се изпарява, без завиране. За да се постигне желаната му консистенция - нито рядък, нито гъст, 1-2 пъти се оставя да изстине, за да се провери гъстотата му.

Изсушените цветове на волениката се използват с цел отблъскване на молци от облеклото. От суха мащерка могат да се направят още билкова възглавничка и бани на цялото тяло.

В кулинарията често се замества градинската мащерка с овчарския босилек. Като той трябва да се прилага в двойно по-голямо количество, защото е с два пъти по-ниско съдържание на тимол от градинската мащерка, за да се постигне желаният ефект от билката в ястието. Много наситнена се влага в салати, супи, плънки, маринати, като най-подходяща е за овкусяване и ароматизиране на риба, пилешко, телешко, дивечово, агнешко месо.

Листата могат да се влагат и сурови в подходящи ястия и кулинарни декорации.

Дивата мащерка се прилага и с декоративна цел в различни флорални решения, особено в градините на големи домове и в паркове в близост до гористи, планински местности и водни басейни. Нежният й цвят произвежда прекрасен контраст в съчетание със заобикалящата я зеленина.

Внимание!

Противопоказания за употреба на билката - при бременност и по време на кърмене.

Още по темата:

• Ниргунди
• Градински чай, Салвия, Какула, Конски босилек
• Чия, чиа
• Шлемник байкалски