Ажгон, айован

Сем. Apiaceae (Umbelliferae, Сенникоцветни)

Ажгонът (Trachyspermum ammi) е едногодишно тревисто растение, което прилича много на кимиона. Принадлежи към семейство Сенникоцветни (Apiaceae).

Устройство на ажгон

Айованът е висок от 20 до 120 см средно 80 см. Стъблото му е гладко и разклонено. Листата са сиво-зелени, насечени на дребни линейни дялове.

Цветовете са дребни, бели или виолетови, събрани в съцветие сенник.

Семената са със силен, специфичен аромат. Имат продълговато-елипсовидна форма, ръбеста повърхност и оцветяване в различни нюанси на кафявото.

Разпространение на ажгон

Родината му е Азия, по-точно Южна Индия. Вирее като диво растение. Отглежда се и като културен вид в много страни с топъл климат.

Използваема част на ажгон

От всички части на билката предимно се използват свежите и сушени листа и клонки, по-рядко семената й.

Химичен състав на ажгон

Айованът съдържа тимол и етерични масла (всички части на растението), витамини (А, В1, В2 и В3), минерали (калций, желязо и фосфор).

Всички части на растението съдържат етерично масло. То представлява безцветна или кафеникава течност с остър вкус и силен мирис, поради съдържанието на тимол в него - около 3-40%. В зависимост от фазата на вегетация е с различна концентрация на съставките си. При пълен разцвет на ажгона, то съдържа най-много п-цимент и сравнително малко γ-терпинен и парафин. Други вещества, влизащи в състава му са дипентен, алфа-турпин, карвакрол, парафин, терпинен, алфа и бета-пинени, бета-феландрен, от 20 до 30% тлъсто масло, 15-17% протеини.

Лечебни свойства и приложение на ажгон

Билката е позната в редица страни заради силния си пикантен аромат и остър, пикантен вкус. В Азия се използва повече като подправка за супи, а в Африка за месни ястия. Ажгонът се употребява и като консервант на конско и овнешко месо - осоляване на месото с ажгонова сол. Влага се и в производството на колбаси. Интересно е, че консумацията на подправени ястия с ажгон, подтискат желанието за прием на алкохол. Преди да се вложат в ястия и маринати, семената могат да се запържат в малко мазнина.

В кулинарно отношение ажгонът намира приложение още в предястия, салати, тестени изделия, сосове, маринати, торти, лютеница, ориз, зеленчуци, национални рецепти, птиче месо. Може да се съчетае с подправки като нигела, тамаринд, черен пипер, червен пипер, сладък пипер, кардамон, босилек, риган, кимион, мента.

Плодовете на билката и тимолът в тях намират приложение в медицината като антисептик, антихелминтик и вещество заздравяващо раните. В Индия плодовете се използват като средство срещу холера, колики и други подобни състояния. Ажгонът притежава и диуретично действие, а неговата алкохолна тинктура се използва като антисептично, противоглистно и отхрачващо средство. Смята се за един от най-добрите афродизиаци. Ажгонът намира приложение още при:

стомашни заболявания - функционални нарушения на храносмилателния тракт
холера
астма
ревматизъм
като хранителна добавка
гнойни процеси в гръден кош
сърдечни проблеми
чернодробни неразположения
гадене
уролитиаза
метеоризъм
при лечението на пародонтоза
рани
главоболие
отпадналост
болезненост по време на менструация

Употреба на сухи семена от ажгон:

Сухите семена на айован се употребяват при нарушения на храносмилането. Изключително полезни са при колики, газове, подуване на корема, повръщане, липса или намален апетит, гадене. Начин на приложение на семената:

прах от тях смесен с мед се прилага при натъртвания, с цел премахване на лунички, при болки в областта на кръста.
при болки в корема - приемат се 1 или 2 грама стрити семена с една чаша топла вода.

Употреба на етеричното масло от айован:

Етеричното масло, извлечено от плодове на растението се влага в напитки и харани като им придава спечифичен и приятен аромат. В горещините маслото се изпозлва като дезинфектант, който предпазва от развитие на холера. Етеричното масло от растението се използва и в производството на сапуни.

Тимолът извлечен от растението се използва в медицината, парфюмерията и козметиката, като боя и в ред други производства, включително и в хранителната промишленост.

Вече използваните за извличане на масло плодове са любима храна на животните.

Внимание!

Противопоказания за употреба на ажгон: по време на бременност, поради значителното съдържание на тимол в билката.

Неговото етерично масло трябва да се използва локално само след разреждане, защото може да раздразни кожата. Употребата на маслото не се препоръчва преди излагане на слънче, защото съдържанието на фурокумарин в него може да предизвика неадекватна пигментация на кожата.

Още по темата: