Ажгон, Айован

Ажгонът (Trachyspermum ammi) е едногодишно тревисто растение, което прилича много на кимиона. Принадлежи към семейство Сенникоцветни (Apiaceae).

Устройство на ажгон

Айованът е висок от 20 до 120 см, средно 80 см. Стъблото му е гладко и разклонено. Листата са сиво-зелени, насечени на дребни линейни дялове. Цветовете са дребни, бели или виолетови, събрани в съцветие сенник. Семената са със силен, специфичен аромат. Имат продълговато-елипсовидна форма, ръбеста повърхност и оцветяване в различни нюанси на кафявото.

Разпространение на ажгон

Родината му е Азия, по-точно Южна Индия. Вирее като диво растение. Отглежда се и като културен вид в много страни с топъл климат.

Използваема част на ажгон

От всички части на билката предимно се използват свежите и сушени листа и клонки, по-рядко семената й.

Химичен състав на ажгон

Айованът съдържа тимол и етерични масла (всички части на растението), витамини (А, В1, В2 и В3), минерали (калций, желязо и фосфор).

Всички части на растението съдържат етерично масло. То представлява безцветна или кафеникава течност с остър вкус и силен мирис, поради съдържанието на тимол в него - около 3-40%. В зависимост от фазата на вегетация е с различна концентрация на съставките си. При пълен разцвет на ажгона, то съдържа най-много п-цимент и сравнително малко γ-терпинен и парафин. Други вещества, влизащи в състава му са дипентен, алфа-турпин, карвакрол, парафин, терпинен, алфа и бета-пинени, бета-феландрен, от 20 до 30% тлъсто масло, 15-17% протеини.

Лечебни свойства и приложение на ажгон

Изображение: Photogir, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Билката е позната в редица страни заради силния си пикантен аромат и остър, пикантен вкус. В Азия се използва повече като подправка за супи, а в Африка за месни ястия. Ажгонът се употребява и като консервант на конско и овнешко месо - осоляване на месото с ажгонова сол. Влага се и в производството на колбаси. Интересно е, че консумацията на подправени ястия с ажгон, подтискат желанието за прием на алкохол. Преди да се вложат в ястия и маринати, семената могат да се запържат в малко мазнина.

В кулинарно отношение ажгонът намира приложение още в предястия, салати, тестени изделия, сосове, маринати, торти, лютеница, ориз, зеленчуци, национални рецепти, птиче месо. Може да се съчетае с подправки като нигела, тамаринд, черен пипер, червен пипер, сладък пипер, кардамон, босилек, риган, кимион, мента.

Плодовете на билката и тимолът в тях намират приложение в медицината като антисептик, антихелминтик и вещество заздравяващо раните. В Индия плодовете се използват като средство срещу холера, колики и други подобни състояния. Ажгонът притежава и диуретично действие, а неговата алкохолна тинктура се използва като антисептично, противоглистно и отхрачващо средство. Смята се за един от най-добрите афродизиаци.

Ажгонът намира приложение още при

• стомашни заболявания - функционални нарушения на храносмилателния тракт;
• холера;
• астма;
• ревматизъм;
• като хранителна добавка;
• гнойни процеси в гръден кош;
• сърдечни проблеми;
• чернодробни неразположения;
• гадене;
• уролитиаза;
• метеоризъм;
• при лечението на пародонтоза;
• рани;
• главоболие;
• отпадналост;
• болезненост по време на менструация.

Употреба на сухи семена от ажгон

Сухите семена на айован се употребяват при нарушения на храносмилането. Изключително полезни са при колики, газове, подуване на корема, повръщане, липса или намален апетит, гадене. Начин на приложение на семената:

• прах от тях смесен с мед се прилага при натъртвания, с цел премахване на лунички, при болки в областта на кръста.
• при болки в корема - приемат се 1 или 2 грама стрити семена с една чаша топла вода.
  

Употреба на етеричното масло от айован

Изображение: Sanjay Acharya, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Етеричното масло, извлечено от плодове на растението се влага в напитки и харани като им придава спечифичен и приятен аромат. В горещините маслото се изпозлва като дезинфектант, който предпазва от развитие на холера. Етеричното масло от растението се използва и в производството на сапуни.

Тимолът извлечен от растението се използва в медицината, парфюмерията и козметиката, като боя и в ред други производства, включително и в хранителната промишленост.

Вече използваните за извличане на масло плодове са любима храна на животните.

Внимание!

Противопоказания за употреба на ажгон: по време на бременност, поради значителното съдържание на тимол в билката.

Неговото етерично масло трябва да се използва локално само след разреждане, защото може да раздразни кожата. Употребата на маслото не се препоръчва преди излагане на слънче, защото съдържанието на фурокумарин в него може да предизвика неадекватна пигментация на кожата.

Заглавно изображение: Bames24, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons