Еозинофили

Еозинофилите, заедно с мастоцитите, се разглеждат условно към неспецифичните фактори на имунитета. Би могло да се каже, че еозинофилите са основните клетки на късната алергична реакция и хронично алергично възпаление.

Еозинофилите са гранулоцити, които произхождат от миелоидния предшественик в костния мозък. Клинично се свързват с алергичните реакции и хелминтните паразитози. Еозинофилите могат да бъдат разпознати под светлинен микроскоп по ядрото си, което се състои от два сегмента и характерните еозинофилни (розово-червени) еднакви по големина гранули.

В периферната кръв нормалният брой на еозинофилите е 1-4 % (до 450 клетки на mm³), а в тъканите броят им е от 100 до 300 пъти по-голям, което дава основание да се приеме, че еозинофилът е тъканна клетка. Животът на еозинофилите е относително кратък - от 3 до 6 дни в костния мозък, а полуживотът им в циркулацията е 6-12 часа и няколко дни в съединителната тъкан.

В гранулите на еозинофилите се складират преформирани медиатори като еозинофилен катионен протеин (ЕСР), еозинофилна пероксидаза (ЕРО), еозинофелен протеин Х (ЕРХ), главен алкален протеин (МВР) и протеин на Шарко-Лайденовите кристали (CLC). Еозинофилният катионен протеин е токсичен за хелминти, активира фибробластите в бронхиалната лигавица, скъсява коагулационното време. Еозинофелният протеин Х (ЕРХ) има невротоксична функция. Еозинофилната пероксидаза осъществява цитолиза на микроорганизми и туморни клетки чрез водороден пероксид и халид. Освен тези специфични гранули, еозинофилите притежават и по-малки гранули, които съдържат арилсулфатаза В и кисела фосфатаза. Еозинофилите отделят и хистаминаза.

Основният механизъм, по който еозинофилите осъществяват противовъзпалителното си действие, преминава през следните етапи:

• свързване на клетката чрез Fс-рецепторите и рецепторите за комплемента с покритие с IgE или IgG;
• активиране на еозинофилите;
• екстрацелуларна дегранулация;
• токсичен ефект за чуждия агент, но и увреда на собствените тъкани.

Токсичният ефект се наблюдава спрямо много хелминти - трихинела, шистозома, фасциола. Това действие спрямо собствените тъкани се наблюдава например при бронхиална астма, където главният алкален протеин предизвиква дистрофия и некроза на респираторния епител.