Увеличен брой гранулоцити

Увеличен брой гранулоцити: необичайно повишение на една от групите бели кръвни клетки - гранулоцити. Белите кръвни клетки се обозначават още като левкоцити и се подразделят на гранулоцити, лимфоцити, моноцити. Гранулоцитите от своя страна биват: еозинофили, базофили и неутрофили. Увеличеният брой на гранулоцити в кръвта се означава с медицинския термин гранулоцитоза.

Това е симптом на много различни състояния, включително инфекции и автоимунни заболявания. Хората с гранулоцитоза могат да развият различни симптоми и предупредителни признаци. Лечението е насочено към подлежащото заболяване.

Какво представляват гранулоцитите?

Гранулоцитите са най-често срещаният тип бели кръвни клетки. Те съдържат малки гранули, изпълнени с множество протеини, които са отговорни за подпомагането на имунната система в борбата с вирусите и бактериите. Образуват се и зреят в костния мозък.

Костният мозък е спонгиозна (гъбоподобната) тъкан, намираща се вътре в костите. Съдържа стволови клетки, които произвеждат бели кръвни клетки, червени кръвни клетки и тромбоцити. Когато гранулоцитите напуснат костния мозък, те циркулират през кръвообращението и реагират на сигнали от имунната система.

Каква е функцията им?

Ролята на гранулоцитите е да атакуват чужди агенти - като вируси, бактерии, паразити и гъбички, които причиняват инфекция или възпаление. Отговорни са за стартирането на процеса на възпаление, както и за прекратяването му. Гранулоцитите също участват в заздравяването на рани и ремоделирането на тъканите.

Когато се натъкнат на патоген, гранулоцитите го поглъщат и освобождават съдържанието на техните гранули, за да го унищожават. Те обаче също могат да причинят увреждане и на собствени клетки в процеса. След елиминирането на заплаха гранулоцитите се унищожават чрез програмирана клетъчна смърт (апоптоза).

Има три специфични вида гранулоцити: неутрофили, еозинофили и базофили. Всеки вид гранулоцити има своя собствена комбинация от химикали и ензими в своите гранули. В резултат на това всеки тип има различна функция:

• Неутрофили: Най-често срещаният тип гранулоцити, тези бели кръвни клетки са отговорни за първата линия на защита срещу инфекция. Неутрофилите реагират на източниците на инфекция в тялото. Те могат да се придвижат до място на инфекция и да убият патогенни микроорганизми, които причиняват вреда. Неутрофилите са най-разпространената клетка на мястото на инфекцията в тялото. Всяка неутрофилна клетка може да погълне до 20 бактерии през целия си живот.
• Еозинофили: Тези гранулоцити присъстват в почти всички имунни реакции, най-вече при алергии. Те обаче се борят и с паразитите. Тези бели кръвни клетки са отговорни за управлението на хронични възпаления и паразитни инфекции в тялото. Те могат да участват в реакцията на тялото към алергии, рак и паразити. Еозинофилите са едни от основните клетки, които имат за задача да премахнат паразитите от тялото.
• Базофили: Тези гранулоцити се борят основно с алергичните реакции. Те помагат при реагиране на алергии и възпаления в тялото. Тези бели кръвни клетки играят важна роля при набирането на други имунни клетки, за да реагират на източника на алергия. Базофилите причиняват възпаление чрез освобождаване на хистаминови молекули и други химически пратеници, които сигнализират на имунните клетки да реагират. В отговор на алерген базофилите могат да причинят свръхактивен имунен отговор, който може да бъде животозастрашаващ (анафилаксия). Нивата на базофилите също могат да бъдат необичайно високи при състояние, наречено хронична миелоидна левкемия.

Нормални стойности на гранулоцитите

Гранулоцитите най-често се измерват като част от стандартното изследване на кръвна картина. Нормалните стойности на гранулоцитите са около

• 1,5-8,5 х 10^9/L или между 1500 и 8 500 клетки на микролитър (µL) кръв.

Нивата могат да варират леко между лабораториите, извършващи изследванията.

Стойностите под този диапазон се наричат гранулопения, обикновено поради неутропения (ниски нива на неутрофили). Сериозно ниските нива (под 500 клетки / µL) се означават като агранулоцитоза. Ниските нива на гранулоцити намаляват способността на организма да се бори с инфекциите.

Нивата над този диапазон се означават като гранулоцитоза и обикновено показват инфекция или заболяване.

Каква е разликата между левкоцитоза и гранулоцитоза?

Понякога термините "левкоцитоза" и "гранулоцитоза" се използват взаимозаменяемо, но има малки разлики. Докато гранулоцитозата технически се отнася до увеличаване на броя на гранулоцитите (неутрофили, еозинофили и базофили), левкоцитозата се отнася до увеличаване на броя на всички бели кръвни клетки (гранулоцити, моноцити и лимфоцити).

На какво може да се дължи?

Увеличеният брой гранулоцити може да се дължи на:

• Инфекциозни и паразитни болести - вирусна инфекция, бактериална инфекция, сепсис.
• Болести на пикочо-половата система - бъбречна недостатъчност.
• Болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата - синдром на Кушинг (Cushing syndrome).
• Болести на костно-мускулната система и на съединителната тъкан - ревматоиден артрит.
• Травми, отравяния и някои други последици от въздействието на външни причини - изгаряне, слънчев удар.
• Болести на храносмилателната система - възпалителни заболявания на червата.
• Външни причини за заболеваемост и смъртност - употребата на някои медикаменти (кортикостероиди, адреналин).
• Новообразувания - полицитемия вера, остра миелофиброза, първична тромбоцитемия, левкемия (хронична миелогенна левкемия).
• Бременност, раждане и послеродов период - бременност.
• Психични и поведенчески разстройства - силен стрес.
• Фактори, влияещи върху здравното състояние - тютюнопушене.

По-чести причини за увеличен брой гранулоцити в кръвта

Гранулоцитите са нормална част от имунната система. Те помагат за защита на тялото от вредни вируси и бактерии. Но високият брой на гранулоцитите (гранулоцитоза) може да индикира за някакъв вид здравословен проблем. Обикновено този показател показва инфекция. Други състояния, тясно свързани с гранулоцитозата, включват автоимунни заболявания (като ревматоиден артрит) и заболявания на костния мозък (като хронична миелоидна левкемия).

Повишеното ниво на гранулоцити може да се дължи и на физиологични промени или фактори на начина на живот.

Повишеният брой гранулоцити не се тълкува самостоятелно и не се поставя диагноза въз основа само на този показател.

Физиологични промени и фактори на начина на живот

Бременност: Броят на гранулоцитите в кръвта обикновено се повишава по време на бременност поради по-високата активност на симпатиковата нервна система. Тази повишена активност помага на развиващия се плод да получи достатъчно кислород и хранителни вещества.

Упражнения и повишена физическа активност: Интензивните физически упражнения могат временно да увеличат броя на неутрофилите.

Стрес: Физическият стрес (например от травма) или тежък емоционален стрес могат да доведат до временно повишаване на гранулоцитите.

Тютюнопушене: Тютюнопушенето е свързано с повишен брой бели кръвни клетки, включително гранулоцити, поради хронично възпаление и дразнене на дихателните пътища.

Инфекции

Инфекциите, особено тези, причинени от бактерии, могат да причинят гранулоцитоза. Увеличеният брой гранулоцити е резултат от естествения имунен отговор на организма за борба с инфекцията - тъй като се произвеждат повече неутрофили, за да атакуват бактериите, може да възникне гранулоцитоза.

Острите бактериални инфекции са най-честата причина за гранулоцитоза. Тялото произвежда повече неутрофили, за да се бори с инфекцията.

Гъбични и паразитните инфекции  също могат да доведат до увеличаване на гранулоцитите, особено еозинофилите.

Алергична реакция

Тъй като гранулоцитите участват в алергичните реакции, те могат да бъдат по-високи, ако тялото прояви алергична реакция към лекарство, ужилване от пчела, храна или друг алерген.

Автоимунни заболявания

Автоимунни заболявания, като ревматоиден артрит, също могат да доведат до гранулоцитоза. Индивидите с ревматоиден артрит обикновено имат хронично възпаление на ставите, което често може да доведе до повишено количество циркулиращи гранулоцити.

Хематологични нарушения

Няколко заболявания на кръвта могат да доведат до гранулоцитоза като симптом, макар и невинаги. Най-често срещаните от тях включват криоглобулинемия и анемия.

Нарушения на костния мозък

Гранулоцитозата е основна характеристика при увреждане на костния мозък. При нарушения в производството на кръвни клетки обикновено възниква гранулоцитоза.

Едно от най-честите заболявания на костния мозък, което води до гранулоцитоза, е хроничната миелоидна левкемия. Други нарушения, свързани с костния мозък, при които може да се установи увеличен брой гранулоцити, включват полицитемия вера, първична миелофиброза и есенциална тромбоцитемия.

Хронична миелогенна левкемия: Състоянието е рядък вид рак на кръвните клетки. Най-често се среща при възрастни, но може да се прояви и във всяка друга възраст. Засяга по-често мъже. Хора, подложени на лъчетерапия, също могат да развият хронична миелогенна левкемия. Това заболяване предизвиква натрупване на недоразвити гранулоцити в костния мозък и кръвообращението. Обикновено костният мозък произвежда незрели стволови клетки по контролиран начин. След узряването им се превръщат в червени, бели кръвни клетки или тромбоцити. При хора с хронична миелогенна левкемия този процес е нарушен. Незрелите гранулоцити и други бели кръвни клетки започват да се образуват и да се размножават неконтролируемо, изтласквайки всички останали необходими видове кръвни клетки.

Симптоми на гранулоцитоза

Симптомите на гранулоцитозата варират значително и зависят от подлежащата причина. Например, хората с гранулоцитоза вследствие на ревматоиден артрит могат да изпитват ставни болки, скованост и подуване. Гранулоцитоза, свързана с хронична миелоидна левкемия, често причинява умора, нощно изпотяване, необичайно кървене и бледа кожа. Когато гранулоцитозата е резултат от бактериална инфекция, честите симптоми включват главоболие, треска, умора, гадене и повръщане.

Диагноза и лечение

Установяването на увеличен брой гранулоцити в кръвта става най-често при изследване на пълна кръвна картина. Диагностицирането на подлежащата причина обикновено включва подробна медицинска история, физикален преглед и специфични диагностични тестове, включително кръвни изследвания и евентуално биопсия на костен мозък.

Гранулоцитозата не се счита за отделно заболяване, а за симптом на друго състояние. Тя не се лекува директно, а се търси подлежащата причина, към която се насочва лечението.

Подробна информация за изследването на левкоцити може да прочетете в:

» Левкоцити

Изображения: freepik.com