Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Болести на органите на кръвообращението Белодробно сърце (белодробна сърдечна болест) и болести на белодробното кръвообращение Други форми на белодробно сърце Белодробно сърце, неуточнено

Белодробно сърце, неуточнено МКБ I27.9

Белодробно сърце, неуточнено МКБ I27.9 - изображение

Заболяване, което се определя като хипертрофия с или без дилатация на дясната камера, с или без декомпенсация, се нарича белодробно сърце, неуточнено. Заболяването се развива в резултат на белодробна хипертония, предизвикана от заболявания на белодробния паренхим и/или гръдната клетка и/или белодробните съдове, но не и на заболявания на лявото сърце. Към тази рубрика спадат хронична белодробна-сърдечна болест и хронично белодробно сърце. Важно е да се отбележи, че само по себе си заболяването белодробно сърце води началото си от белия дроб, но след това поради прогресиращо свиване на белодробноте кръвоносни съдове, се разпространява и към сърцето.

Различава се хронично и остро белодробно сърце. Под хронично белодробно сърце се разбира белодробна хипертония в резултат на обструктивни или рестриктивни белодробни заболявания. Понятието остро белодробно сърце обикновено се използва за остро настъпила белодробна хипертония в резултат на масивен белодробен емболизъм. Около 20 % от хоспитализациите по повод на сърдечна недостатъчност се дължат на деснокамерна недостатъчност в резултат на хронично белодробно сърце. Като причина за сърдечна недостатъчност хроничното белодробно сърце се нарежда на пето място. У нас 1.5 % от населението е с хронично белодробно сърце.

Хроничното белодробно сърце се характеризира с уголемяване на дясната камера на сърцето и с или без развитие на деснокамерна сърдечна недостатъчност. Развива се белодробна хипертония, вследствие на заболявания на белите дробове, гръдния кош или белодробните артериални съдове.

Причината за поява на хронично белодробно сърце се състои от две групи заболявания:

- хипоксемична група, към която спадат заболявания на белодробния паренхим и болести на гръдния кош;

- съдовооблитеративна група, към която принадлежат белодробните артериални заболявания от облитеративен тип.

1. Хипоксемична група - в тази група се включват:

- Хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) - белодробен емфизем, хроничен бронхит, бронхиална астма;

- Рестриктивни белодробни заболявания със загуба на белодробен паренхим - туберклоза, пневмокониоза, саркоидоза, склеродермия, кистична фиброза и др.

- Рестриктивни заболявания на гръдния кош с ограничени движения на гръдната клетка - кифосколиоза, торакопластика, нервно-мускулна слабост, синдром на Pickwick и др.

2. Съдовооблитеративна група - в тази група се включват:

- Рецидивиращ белодробен тромбемболизъм, сърповидно-клетъчна анемия, белодробни микро тромбози и паразитози;

- Първична (идиопатична) белодробна хипертония;

- Токсична белодробна хипертония, вследствие прилагане на венозни наркотици, приемане на контрацептивни средства и др.;

- Пулмонални артериити;

- Притискане на белодробните артериални съдове от различни процеси в медиастинума.

Патофизиологично хроничното белодробно сърце се характеризира с хемодинамични промени като алвеоларна хиповентилация, нарушено съотношение вентилация-перфузия, хронична хипоксемия, хиперкапнея, респираторна ацидоза, нормално пулмокапилярно налягане, повишено белодробно съдово съпротивление, повишено налягане в белодробната артерия; повишени теледиастолно налягане на дясната камера и средно налягане в лявото предсърдие, водещи до десностранна сърдечна недостатъчност.

Патоанатомично тежестта на деснокамерното обременяване при белодробното сърце е функция на повишеното следнатоварване. Когато белодробното съдово съпротивление е повишено и относително стабилно, както е при белодробните съдови или тежките паренхимни заболявания, увеличаването на сърдечния дебит при физически натоварвания може да доведе до значително нарастване на налягането в a.pulmonalis.

Клиничната картина при хроничното белодробно сърце зависи от тежестта на заболяването и настъпилите усложнения. В компенсирания стадий на хипоксемичната форма на хронично белодробно сърце преобладават проявите на хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), на белодробна хипертония и уголемяване на дясната камера на сърцето.

В декомпенсирания стадий клиничнта картина се владее от проявите на тежка обструктивна или рестриктивна белодробна патология, белодробна недостатъчност и деснокамерна сърдечна недостатъчност.

Белодробната недостатъчност се характеризира с постоянен задух; цианоза - дифузна е, най-силно изразена по устните и пръстите на ръцете, наблюдава се и по конюнктивите, езика, небцето и вътрешната страна на бузите; мозъчни нарушения; сърцебиене.

Мозъчните нарушения се дължат на интоксикацията с въглероден диоксид и се изразяват в главоболие, сънливост, унесеност, разхвръляни неволеви мускулни потрепвания и движения.

Ниското кислородно налягане причинява увеличение на еритропоетина и дразнене на костния мозък, което води до повишена продукция на кръвни клетки и повишен вискозитет на кръвта. С напредване на процеса се развива деснокамерна сърдечна недостатъчност, която клинично се демонстрира с подути шийни вени, увеличен черен дроб, отоци по долните крайници

Диагнозата на белодробното сърце се потвърждава с помощта на рентгенография, електрокардиография, ехокардиография, радионуклидна вентрикулография, компютърна томография, сърдечна катетеризация.

Диференциална диагноза при заболяването хронично белодробно сърце се прави с митрална стеноза, миксом на лявото предсърдие, констриктивен перикардит, вродени сърдечни пороци с белодробна хипертония, исхемична болест на сърцето, кардиомиопатии и др.

Лечението на хроничното белодробно сърце от хипоксемичен тип изисква ограничаване на физическата активност, избягване на активен спорт и упражняване на професии, изискващи голямо физическо натоварване. Тютюнопушенето трябва да бъде преустановено. Необходимо е поддържане на нормално телесно тегло, ограничаване на употребата на сол. Основно средство на лечение е кислородът. Той е необходим при всички случаи с изостряне на белодробната недостатъчност до траен контрол на хипоксемията и подобряване на състоянието.

Лечението на бронхопулмоналните инфекции се извършва с различни антибиотици и химиотерапевтици, съобразени с антибиограмата и чувствителността на съответния бактериален причинител. Подобряване на бронхиалната проходимост при ХОББ се постига посредством приложението на бронходилататори, кортикостероиди, бронхиални секретолитици, бронхиален дренаж.

Лечението на застойната деснокамерна сърдечна недостатъчност изисква приложение на няколко групи медикаменти - сърдечни гликозиди, диуретици, вазодилататори и др. При белодробен тромбемболизъм се прилагат антикоагуланти и фибринолитици или оперативно отстраняване на емболите.

3.0, 4 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

Анатомия