Белодробно сърце, неуточнено МКБ I27.9

› Въведение

› Причини и рискови фактори

› Симптоми

› Диагноза и изследвания

› Лечение

Въведение

Състоянието, което се определя като хипертрофия с или без дилатация на дясната камера, с или без декомпенсация, се означава с термина белодробно сърце, неуточнено. Заболяването се развива в резултат на белодробна хипертония, предизвикана от заболявания на белодробния паренхим, гръдната клетка или белодробните съдове. Към тази рубрика спадат хронична белодробна сърдечна болест и хронично белодробно сърце.

Под хронично белодробно сърце се разбира белодробна хипертония в резултат на обструктивни или рестриктивни белодробни заболявания. Около една пета от хоспитализациите по повод на сърдечна недостатъчност се дължат на деснокамерна недостатъчност в резултат на хронично белодробно сърце.

Причини и рискови фактори

Хроничното белодробно сърце се характеризира с уголемяване на дясната камера на сърцето, с или без развитие на деснокамерна сърдечна недостатъчност. Развива се белодробна хипертония, вследствие на заболявания на белите дробове, гръдния кош или белодробните артериални съдове.

Причината за поява на хронично белодробно сърце най-често включва състояния, водещи до хипоксия или съдова облитерация:

• хронична хипоксия: най-честите състояния, водещи до хронична хипоксия, включват хронична обструктивна белодробна болест, белодробен емфизем, хроничен бронхит, бронхиална астма, рестриктивни белодробни заболявания със загуба на белодробен паренхим (например туберклоза, пневмокониоза, саркоидоза, склеродермия, кистична фиброза), нервно-мускулна слабост и други
• съдова облитерация: тук се включват рецидивиращ белодробен тромбемболизъм, сърповидно-клетъчна анемия, белодробни микротромбози и паразитози, пулмонални артериити, притискане на белодробните артериални съдове от различни процеси в медиастинума и други

Патофизиологично хроничното белодробно сърце се характеризира с хемодинамични промени, като алвеоларна хиповентилация, нарушено съотношение вентилация-перфузия, хронична хипоксемия, хиперкапнея, респираторна ацидоза, нормално пулмокапилярно налягане, повишено белодробно съдово съпротивление, повишено налягане в белодробната артерия.

Патоанатомично тежестта на деснокамерното обременяване при белодробното сърце е функция на повишеното следнатоварване. Когато белодробното съдово съпротивление е повишено и относително стабилно, както е при белодробните съдови или тежките паренхимни заболявания, увеличаването на сърдечния дебит при физически натоварвания може да доведе до значително нарастване на налягането в a.pulmonalis.

Симптоми

Клиничната картина при хронично белодробно сърце зависи до голяма степен от тежестта на заболяването и настъпилите усложнения. В компенсирания стадий на хипоксемичната форма на хронично белодробно сърце преобладават проявите на хронична обструктивна белодробна болест, на белодробна хипертония и уголемяване на дясната камера на сърцето. Симптомите обикновено се припокриват с тези на основното заболяване и/или са неспецифични и се неглижират от пациентите.

В декомпенсирания стадий клиничната картина се владее от проявите на тежка обструктивна или рестриктивна белодробна патология, белодробна недостатъчност и деснокамерна сърдечна недостатъчност.

Белодробната недостатъчност се характеризира с постоянен задух, включително и при покой, дифузна цианоза, най-ясно проявена по устните и пръстите на ръцете, небцето и вътрешната страна на бузите. Възможни са още главоболие, мозъчни нарушения, сърцебиене.

Мозъчните нарушения се дължат на интоксикацията с въглероден диоксид и се изразяват в главоболие, сънливост, унесеност, хаотични неволеви мускулни потрепвания и движения, когнитивен спад, апатично настроение.

Ниското кислородно налягане причинява увеличение на еритропоетина и дразнене на костния мозък, което води до повишена продукция на кръвни клетки и повишен вискозитет на кръвта.

С напредване на процеса се развива деснокамерна сърдечна недостатъчност, която клинично се демонстрира с подути шийни вени, увеличен черен дроб (хепатомегалия), отоци по долните крайници, риск от сърдечно-съдови инциденти.

Диагноза и изследвания

Поставянето на диагнозата при белодробно сърце, неуточнено, обикновено се осъществява по метода на изключването, като е необходим обстоен анализ на резултатите от различните назначени изследвания, по-важните от които включват:

• разпит и преглед: обстоен разпит за наличните субективни и обективни оплаквания при пациента, данни за подлежащи заболявания, изясняване на рискови фактори, оценка на общото състояние, аускултация на сърцето и белия дроб, оглед на кожа и видими лигавици, при необходимост и неврологичен статус
• лабораторни находки: назначават се подробни кръвни изследвания с цел главно подпомагане на диференциалната диагноза. Проследяват се маркерите на възпалението, тропонини, показатели от пълната кръвна картина, чернодробни ензими, урея, креатинин и други
• образни изследвания: диагнозата на белодробното сърце се потвърждава с помощта на рентгенография, електрокардиография, ехокардиография, радионуклидна вентрикулография, компютърна томография, сърдечна катетеризация

Диференциална диагноза при заболяването хронично белодробно сърце се прави с митрална стеноза, миксом на лявото предсърдие, констриктивен перикардит, вродени сърдечни пороци с белодробна хипертония, исхемична болест на сърцето, кардиомиопатии и други.

Лечение

Терапевтичният подход при белодробно сърце, неуточнено, се определя строго индивидуално, съобразно подлежащите нарушения, находки от назначените изследвания, риск от усложнения и редица индивидуални фактори от страна на пациента.

Лечението на хроничното белодробно сърце от хипоксемичен тип изисква ограничаване на физическата активност, избягване на активен спорт и упражняване на професии, изискващи голямо физическо натоварване. Тютюнопушенето трябва да бъде преустановено. Необходимо е поддържане на нормално телесно тегло, ограничаване на употребата на сол. Основно средство на лечение е кислородът, като кислородотерапията е необходима при всички случаи с изостряне на белодробната недостатъчност до траен контрол на хипоксемията и подобряване на състоянието.

Лечението на бронхопулмоналните инфекции се извършва с различни антибиотици и химиотерапевтици, съобразени с антибиограмата и чувствителността на съответния бактериален причинител. Подобряване на бронхиалната проходимост при хронична обструктивна белодробна болест се постига посредством приложението на бронходилататори, кортикостероиди, бронхиални секретолитици, бронхиален дренаж.

Лечението на застойната деснокамерна сърдечна недостатъчност изисква приложение на няколко групи медикаменти, включително сърдечни гликозиди, диуретици, вазодилататори и други. При белодробен тромбемболизъм се прилагат антикоагуланти и фибринолитици или оперативно отстраняване на емболите.

Изображения: freepik.com