Изследване за криоглобулини

Въведение

В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването?

Необходима ли е предварителна подготовка?

Метод на провеждане на изследването:

Какво ще усещате по време на изследването?

Има ли рискове от провеждането на изследването? 

Резултати от проведеното изследване:

Кога не трябва да провеждате изследването?

Въведение

Криоглобулините са циркулиращи в кръвта протеини (белтъци), по-конкретно имуноглобулини (IgG, IgM, IgA), които преципитират, когато са изложени на студено (под 37° С), и отново се разтварят след затопляне.

Те трябва да бъдат разграничени от студовите аглутинини, които причиняват аглутинация (образуване на комплекси, слепване) на еритроцитите.

Криоглобулини могат да се установят и в кръвта на някои здрави хора (в малки количества), но най-често са свързани с анормално образуване на протеини, както и с различни заболявания и състояния.

Преципитиралите криоглобулини могат да забавят кръвотока и да блокират малките кръвоносни съдове.

Състоянието, при което се установяват големи количества криоглобулини в кръвта, се нарича криоглобулинемия.

Криоглобулините могат да предизвикат увреждане на тъканите, което води до разязвяване на кожата, а при по-тежки случаи и до гангрена.
Могат да активират имунната система, а това води до отлагане на имунни комплекси в тъканите, в резултат на което възниква възпаление, кървене и образуване на тромби, което може да доведе до нарушено кръвообращение в различни органи като бъбреци и черен дроб.

Съществуват 3 типа криоглобулини:

1. тип I— моноклонални криоглобулини

   Този тип се среща най-често при хора с миелом или лимфом.

2. тип II — смесен тип, състоящ се от моноклонални и поликлонални имуноглобулини

   Този тип най-често се наблюдава при хора с хепатит С или други вирусни инфекции.

3. тип III— състои се от поликлонални имуноглобулини

   Често се наблюдава при хора с автоимунни заболявания.

Тип II и III се означават като смесени криоглобулини.

В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването?

Чрез това изследване се установява и измерва относителното количество на криоглобулини в кръвта, като този тест може да се назначи заедно с други изследвания, за да се потвърдят или изключат потенциалните причини за криоглобулинемия.

В повечето случаи изследване за криоглобулини се назначава, когато са налице симптоми, които са характерни за криоглобулинемия, като например:

• поява на синини;
• поява на обриви или пурпура (лилави петна по кожата);
• болки в мускулите и/или ставите;
• умора, отпадналост;
• синдром на Рейно (Raynaud) — болка, бледост, посиняване, изтръпване, мравучкане и студенина в пръстите на ръцете и краката при излагане на студ;
• язви по кожата;
• гангрена;

Тези симптоми могат да се появят и при хора, при които не е налице криоглобулинемия.

При повечето пациенти с криоглобулинемия е налице хронична инфекция с вируса на хепатит С (HCV, hepatitis C virus), въпреки че не всички хора (по-малко от 3%), които са инфектирани с HCV, ще развият криоглобулинемия.

Необходима ли е предварителна подготовка?

За това изследване не се изисква специална подготовка.

В някои случаи може да бъдете инструктирани от лекуващия Ви лекар да не се храните поне 8 часа преди теста, за да се сведе до минимум възможността за помътняване на пробата поради наличието на триглицериди в кръвта.

Метод на провеждане на изследването:

За това изследване е необходимо да се вземе кръв от вена на ръката.

За целта:

1. ръката се пристяга с гумена лента (турникет);
2. мястото над вената се дезинфекцира;
3. иглата се вкарва във вената, като кръвта се събира в предварително затоплена епруветка, а турникетът се маха;
4. мястото на убождане се притиска с памуче за няколко минути, за да спре кървенето;
5. взетата проба се съхранява на 37С;
6. отделеният серум се поставя в хладилник за 72 часа и се проверява всеки ден (най-много 7 дни) за преципитати;

Ако се появят, тяхното количество се изчислява (приблизително), а пробата се затопля, за да се установи дали преципитатите ще се разтворят.
Ако това се случи, това означава, че са налице криоглобулини.

Какво ще усещате по време на изследването?

Ще усетите пристягането на турникета, след което леко боцкане при вкарване на иглата.

Някои пациенти могат да почувстват лек дискомфорт, когато иглата е във вената, а след това може да усетят и леко пулсиране.

По време на самото вземане на кръвта няма да усещате нищо.

Има ли рискове от провеждането на изследването?

Рискове, свързани с вземането на кръв, са незначителни, но в някои случаи могат да се наблюдават:

• силно кървене;
• замаяност или синкоп;
• хематом (кръвонасядане) около мястото на убождане;
• инфекция (има риск при всяко нарушаване целостта на кожата);
  
  

Резултати от проведеното изследване:

Изследването за криоглобулини не посочва кой тип криоглобулини са налице.

Този тест няма диагностична стойност при наличието на специфично съпътстващо заболяване, но насочва към него.

  Нормални стойности:

Тестът за криоглобулин е отрицателен (не се откриват криоглобулини) при повечето здрави хора и НЕ се назначава като рутинно изследване при хора, при които не се установяват симптоми.

 Отклонения от нормата:

Когато тестът е положителен, това означава, че са налице криоглобулини и могат да преципитират при излагане на студено.

Изследването за криоглобулини може да се позитивира при различни състояния, някои от които са:

• инфекции:
  1. лаймска болест;
  2. инфекциозна мононуклеоза;
  3. хепатит С;
  4. ХИВ/СПИН;
• бъбречни заболявания;
• автоимунни заболявания:
  1. системен лупус еритематозус;
  2. ревматоиден артрит;
  3. синдром на Сьогрен (Sjogren's syndrome);
• заболявания, характеризиращи се с повишаване броя на лимфоцитите (лимфопролиферативни заболявания):
  1. мултиплен миелом;
  2. лимфом;
  3. лимфоидна левкемия;
• заболявания, свързани с възпаление на кръвоносни съдове (васкулит) — например грануломатоза на Вегенер (Wegener);

Кога не трябва да провеждате изследването?

Не може да се използва като цялостен скрининг на дадена популация, ако не е налице клинично съмнение за криоглобулинемия.