Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Инфекциозни и паразитни болести Вирусен хепатит Хроничен вирусен хепатит Хроничен вирусен хепатит С

Хроничен вирусен хепатит С МКБ B18.2

Хроничен вирусен хепатит С МКБ B18.2 - изображение

Инфекцията с остър хепатит С при над две трети от пациентите преминава в хронична форма на болестта и представлява една от водещите причини в световен мащаб за развитие на тежки увреждания на чернодробните структури (цироза, злокачествени новообразувания).

При леките форми на острата инфекция пациентите често се диагностицират погрешно (обикновено със стомашно-чревна инфекция, грипоподобно заболяване), а липсата на подходяща антивирусна терапия улеснява прогресията на болестта, персистирането на вирусите в организма на болния и с течение на времето се превръща в причина за необратими нарушения в чернодробната функция и активност.

Вирусът на хепатит С (HCV) представлява РНК вирус с характерен антигенен и морфологичен строеж, който принадлежи към семейството на флавивирусите (семейство Flaviviridae).

Различават се няколко отделни генотипа (по данни от различни източници се наблюдават шест основни различни генотипа с или без подразделения), като в зависимост от генотипа се наблюдава различна по тежест клинична симптоматика и различен терапевтичен успех от приложеното лечение.

Хроничен вирусен хепатит С представлява антропоноза (боледуват единствено хората, в експериментални условия заболяване може да се развие и при някои видове шимпанзета), като заразяването се осъществява по трансимисивен път, при контакт с кръвта на болния.

Източници на заразяване са болните лица (с поставена диагноза) и безсимптомните носители на вируса, като вторите представляват висок риск от епидемиологична гледна точка, играейки основна роля за разпространението на инфекцията.

Основните методи на предаване на болестта включват:

  • кръвен път: попадане на контаминирана кръв в кръвта на здраво лице при хемотрансфузия, при различни стоматологични (вадене на зъби, зъбна хирургия, агресивно почистване на зъбен камък), медицински или козметични процедури (поставяне на татуировка или пиърсинг със заразени игли, акупунктура), трансплантация на контаминирани тъкани или органи, като особено рискова група са венозните наркомани, използващи едни и същи игли
  • полов път: макар и по-рядко заразяване е възможно при незащитен полов контакт (особено при хомосексуални мъже, поради по-високата чувствителност и ранимост на аналната лигавица), като вирусите проникват при наличие на микротравми
  • вертикален път: възможно е заразяване на плода от инфектирана майка вътреутробно или по време на раждането, като за разлика от хепатит В кърменето не е противопоказано, тъй като крие минимален риск от заразяване
  • обикновеният ежедневен контакт (ръкостискане, кихане, кашляне, прегръщане) не крие риск от заразяване

Диагностицирането и своевременното лечение на острия хепатит С значително подобрява прогнозата в дългосрочен план, въпреки което много малък процент от пациентите са с изявени клинични признаци и биват хоспитализирани.

Прогресия на хепатит С инфекцията

В повечето случаи заболяването бавно прогресира, като за наличие на хроничен хепатит С се говори при персистиране на признаците повече от шест месеца.

С течение на времето се развиват характерни промени в черния дроб, като е налице тенденция към цироза на черния дроб и повишен риск от туморно израждане.

Възможните клинични прояви при инфекцията с HCV включват:

  • общи прояви: общо неразположение, умора, мускулна слабост, леко повишение на телесната температура, главоболие, повишена раздразнителност, артралгия (болки в ставите)
  • прояви от страна на стомашно-чревния тракт: болка в дясно подребрие, болка в корема, диспептични оплаквания (гадене, повръщане, липса на апетит)
  • жълтеница: пожълтяване с различна интензивност на склерите на очите, лигавиците и кожата (при част от пациентите е налице и сърбеж по кожата), потъмняване на урината, различно проявено обезцветяване на фекалните маси

При отделните пациенти заболяването протича с различна степен на проява на отделните симптоми, като фактори, повлияващи протичането са възраст на пациента, наличие на подлежащи заболявания, честа употреба на алкохол, давност на инфекцията, прием на определени медикаменти, увреждащи черния дроб (някои антибиотици, аналгетици) и други.

Често заболяването протича напълно безсимптомно и само при целенасочено изследване може да бъде открита инфекцията.

Хепатит С при малък процент от заболелите протича с развитието на хепатална кома и тежко и бързо увреждане (некроза) на чернодробните структури с остра чернодробна недостатъчност. Хепаталната кома се среща по-рядко при хроничните форми на заболяването.

Хроничен хепатит С се асоциира със значително повишен риск от настъпване на фиброза, а впоследствие и цироза на черния дроб, като при голям процент от засегнатите това се наблюдава за период по-малък от 20 години.

При голям процент от пациентите една от първите изяви на болестта е именно чернодробната цироза и характерните за нея клинични прояви.

Подробна информация може да намерите в раздел Заболявания:

Наблюдава се и повишен риск от развитие на хепатоцелуларен карцином, известен още като първичен карцином на черния дроб, характеризиращ се с малки терапевтични възможности, неблагоприятна прогноза и висок леталитет.

Поставянето на диагнозата при хроничен вирусен хепатит С включва:

Доказване на инфекцията

  • анамнеза и физикални находки: разпит на болния за давността и вида на симптоматиката, информация за принадлежност към някоя от рисковите групи, палпаторно установяване на хепатомегалия (увеличение на размерите на черния дроб, което е налице при почти всички пациенти)
  • промени в лабораторните показатели: при голям процент от заболелите са налице увеличение на стойностите на чернодробните ензими (ASAT, ALAT), необходимо е проследяване на промените в белия и червения кръвен ред, нивата на албумин и билирубин
  • серологични, вирусологични изследвания: използват се различни методики (включително и бързи тестове за скрининг), които служат за потвърждение на диагнозата и се базират на наличието в организма на антитела спрямо вирусните антигени или на присъствието на вирусната РНК. Полезна информация може да намерите в раздел Медицински изследвания (Тест за хепатит С)
  • образна диагностика: увеличените размери на черния дроб лесно се установяват при ехография на корем, в определени случаи се налага извършване и на компютърна томография

Диференциалната диагноза първоначално се извършва с другите хронични хепатити, като хроничен вирусен хепатит В без делта-агент, хроничен вирусен хепатит В с делта-агент, както и със заболявания с автоимунна, инфекциозна или неопластична етиология.

Терапията на пациентите с хроничен хепатит С включва комплексен и индивидуален подход.

Утвърдени са схеми с антивирусни лекарства и/или интерферони, като в зависимост от редица фактори (възраст, пол, наличие на придружаващи заболявания, генотип на HCV, тежест на проявите) се избира подходящ терапевтичен план.

Най-често се използват интерферон алфа (от типа 2а), пегилиран интерферон алфа (от типа 2а или 2b) и/или различни противовирусни агенти (например рибавирин, софосбувир, даклатасвир или комбинации от тях). Разработената през последните няколко години безинтерферонова терапия показва обещаващи резултати с висока активност и бърз ефект.

Лечение при хроничен хепатит СРисковете от употребата на тези медикаменти са по-малки в сравнение с ползата от тях. Най-честите нежелани ефекти включват главоболие, гадене, слабост, лесна уморяемост, повишена раздразнителност, интензивен косопад и други, като се предвидими и съответно подлежат на контрол.

Ефективността от терапията е различна, като по данни на редица източници варира между 50 и 80 процента, а според проучвания относно ефективността на безинтерфероновото лечение процентите достигат почти сто.

Редица фактори повлияват ефективността от лечението, като освен факторите от страна на заболяването (тежест, давност, наличие на усложнения) голяма роля играе и съдействието от страна на пациента (редовен прием на медикаментите, проследяване на състоянието).

Препоръчва се спазване на рестриктивен хранителен режим, ограничаващ приема на газирани напитки, кафе, мазни, пържени и тестени изделия, алкохол.

За ускоряване на възстановяването на чернодробната функционална активност при хроничен вирусен хепатит С се препоръчва прием на витаминни добавки, хепатопротективни средства, фитопрепарати с доказана ефикасност.

Липсва ваксина срещу хепатит С, поради което усилията са насочени спрямо ограничаване разпространението на болестта с помощта на многобройни информационни кампании.

Целта е повишаване на здравната култура на населението, редовен скрининг на рисковите контингенти (и не само), ранно откриване на болестта. Забавянето в диагностицирането на състоянието увеличава рисковете от необратими увреждания в чернодробните структури.

Полезна информация по темата може да намерите на:

3.9, 12 гласа

СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ Хроничен вирусен хепатит С МКБ B18.2

ВСИЧКИ

ЛЕЧЕНИЕ НА Хроничен вирусен хепатит С МКБ B18.2

ИЗСЛЕДВАНИЯ И ТЕСТОВЕ ПРИ Хроничен вирусен хепатит С МКБ B18.2

БИБЛИОГРАФИЯ

http://www.webmd.com
http://www.healthline.com
http://emedicine.medscape.com
http://www.mayoclinic.org
http://hepc.liverfoundation.org

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС ЗАБОЛЯВАНЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

АнатомияФармакологични групи (Активни съставки):