Баланит МКБ N48.6

Към други увреждания на половия член се включва и засягането от възпалителен процес с различна етиология на главичката на пениса, известно в медицината като баланит.

Баланитът представлява възпалително заболяване на мъжкия полов член, ангажирайки само главичката, докато при обхващане и на препуциума се развива баланопостит.

Състоянието се среща сравнително често (по данни от различни източници честотата може да се определи като един от 20 или един от 30 мъже), като се засягат предимно необрязаните мъже в полово активна възраст (между 25 и 45 години) и малки момчета до четири годишна възраст (счита се, че след навършване на пет години при малките момчета напълно изчезва физиологичната фимоза, представляваща сериозен рисков фактор за развитие на баланит), но практически може да се изяви при лица от всички възрасти.

Специфична форма на баланит е индурацио пенис пластика, известна още като болест на Пейрони.

Баланит: причини, рискови фактори, симптоми

По същество баланитът представлява възпалителен процес, обикновено с остро протичане, като за развитието му съдействат и благоприятстват множество фактори.

Според етиологията си баланитът може да бъде първичен (инфекциозен и неинфекциозен, с първична локализация главичката на половия член) и вторичен (при вторично засягане от възпалението на главичката на половия член).
Установяването на етиологията на болестта има голямо значение за назначаването на оптимална, целенасочена и ефективна терапия при отделните пациенти.

Към едни от най-честите етиологични фактори, водещи до развитие на баланит, се включват:

• бактериални инфекции: бактериалните инфекции са едни от най-честите причинители на баланит, като обикновено се спрягат агентите, водещи до урогенитални инфекции, както и предавани по полов път инфекции (сифилис, гонорея, хламидиаза, урогенитална трихомониаза и други)
• микози (гъбични инфекции): заразяването с гъбички или развитието на опортюнистична инфекция при наличието на предразполагащи фактори (понижен имунитет, подлежащо хронично заболяване, прием на медикаменти) са сред честите причини за развитие на баланит при полово активни мъже
• алергии: алергична реакция в резултат от използваните измивни или козметични средства (лосион, душ-гел, сапун, пудра, презервативи, овлажнители и други), както и в резултат от алергия, поради въздействие на външните или професионални фактори (тежки метали, биоциди, пестициди, химически субстанции, бои, реагенти и други) могат да доведат до развитие на възпалителна реакция
• кожни заболявания: подлежащи кожни заболявания, като псориазис, лихен планус, дерматит, екзема и други могат при рецидив и обостряне да причинят засягане на половите органи и развитие на баланит
• лекарства: макар и сравнително рядко, баланит може да се развие в резултат от страничен ефект от някои използвани продължително време или във високи дози лекарства (лаксативи, седативни средства, сънотворни лекарства, обезболяващи, някои антибиотици и други)

За развитието на баланит под въздействието на гореизброените етиологични агенти често способстват някои фактори, като например ниска лична хигиена и здравна култура, подлежащи заболявания (захарен диабет и други ендокринни болести, реактивен артрит, наднормено тегло и затлъстяване, подагра, неоплазми, СПИН и други), фимоза (сама по себе си фимозата е предразполагащ фактор за развитие на баланит, но от друга страна може да се развие като усложнение в резултат от подлежащ баланит) и други.

Оплакванията при баланит се изразяват в зачервяване, оток (подуване в областта на главичката на пениса), петна или язви по лигавицата, спонтанна и палпаторна болка на члена, сърбеж, парене, затруднено или болезнено уриниране и други микционни нарушения в резултат от подуването в областта на главичката, нарушения на потентността, наличие на необичайна секреция и други.

При липса на своевременно лечение е възможно развитие на различни по вид и тежест усложнения, като например нарушение на локалната циркулация, фимоза, парафимоза и други.

Към баланит принадлежи и пластична индурация на половия член. Индурацио пенис пластика или болест на Пейрони (Peyronie), представлява хронично възпаление на туника албугинеа на пениса, при което се образуват фиброзни плаки по дорзалната част на пениса. Засегнатите мъже са обикновено над 40 години.

Причината за болестта на Пейрони не е изяснена докрай. Има известна връзка със системната склеродермия, продължителен прием на калциеви антагонисти, бета-блокери и други. Заболяването се развива бавно, като пациентът забелязва изкривяване на члена, затруднен и болезнен полов акт. Характерна е липсата на оплаквания от страна на уринирането.

Ранното разпознаване на проявите при баланит подпомага бързото диагностициране на болестта, изясняване на етиологията и назначаване на комплексно и целенасочено лечение.

Поставяне на диагнозата при баланит

Поставянето на диагнозата при баланит има за цел изясняване и на причините и етиологичните фактори, довели до развитието на заболяването. За целта се прилага комплексен диагностичен подход и използване на различни методики при отделните пациенти в зависимост от находките и оплакванията им.

Най-често за откриване и изясняване етиологията на болестта се използват:

• разпит и преглед на пациента: анамнезата е фокусирана върху изясняването на налични рискови фактори (алергия към измивни препарати, лоша лична хигиена, непротектирани полови контакти и други), наличие на известни подлежащи заболявания (кожни болести, диабет, предавани по полов път инфекции, имуносупресивни състояния и други), употреба на лекарства, които могат да причинят проявите и други. При прегледа се установяват промени по кожата около главата на пениса и по лигавицата му, изтичане на секреция от външния отвор на уретрата, уголемени ингвинални лимфни възли и други, характерни за състоянието находки
• лабораторни изследвания: по преценка на лекуващия лекар се извършват кръвни изследвания (за доказване на подлежаща инсулинова резистентност, диабет и други), уринен анализ (инфекция по хода на урогениталния тракт), при необходимост изследване на еякулат
• микробиологична диагностика: с високо информативно значение са резултатите от микробиологичното изследване на секрецията от главичката на пениса, като се доказват наличните инфекциозни агенти (бактерии, гъбички и други). При изолиране на бактериална флора се провежда и антибиограма за установяване чувствителността на изолираните бактерии към най-често използваните антибиотици с цел оптимизация на терапията и минимизиране рисковете от развитие на резистентност
• биопсия: в много редки случаи при наличие на затруднения и/или противоречиви резултати, съмнения за неоплазма и други по преценка на лекуващия лекар, се налага извършване на биопсия с последващо хистологично изследване на получения материал

Диференциалната диагноза при баланит включва различаване от други заболявания по хода на урогениталния тракт, протичащи с идентични оплаквания.

Лечение при баланит

Лечението при баланит е комплексно и индивидуално при всеки отделен пациент в зависимост от редица особености (етиология на болестта, тежест на проявите, възраст на пациента, наличие на други подлежащи заболявания, проява на усложнения на заболяването и други).

Установяването на етиологията на баланита значително улеснява последващата терапия, като в зависимост от причините, довели до развитие на възпалителното огнище, се подбират и терапевтичните мерки:

• лечение на инфекцията: при инфекциозен баланит се прилагат подходящи антимикробни средства. Така например при бактериална инфекция се назначават антибиотици, съгласно резултатите от извършената антибиограма, за достатъчно продължителен период от време и в достатъчно високи дози. При някои пациенти терапията е само локална (под формата на гел, крем, маз, съдържащ съответните антибиотици), докато при други се налага и системна терапия (перорален прием). При установяване на микоза се назначават подходящи противогъбични средства, като сред най-често използваните са клотримазол, миконазол, нистатин и други
• противоалергични средства: при установяване на неинфекциозен баланит с причинител определен алерген (дори и при невъзможност за изясняване на конкретния алерген) обикновено се назначават локални средства, съдържащи кортикостероиди (притежават мощен противовъзпалителен и противоалергичен ефект), най-често хидрокортизон
• лечение на усложненията: при наличие на усложнения се назначава съответната терапия, съобразена с тяхната тежест и особености. Например при развитие на фимоза (или при наличие на подлежаща фимоза, причина за рецидивиращ баланит) може да се наложи оперативно лечение и извършване на циркумцизия (обрязване)
• симптоматични средства: симптоматичните средства включват обикновено локални препарати, съдържащи подходящи лекарства за облекчаване на сърбежа, паренето, микционните нарушения в резултат от отока, болките, като се използват успоредно с антиинфекциозната или противоалергичната терапия за постигане на оптимални резултати
• общи мерки: общите мероприятия включват повишаване на личната хигиена и грижа за интимната област, използване на подходящи измивни средства, които не предизвикват дразнене и дискомфорт, използване на предпазни средства при полов контакт, повишено внимание при прием на лекарства, контрол над подлежащи заболявания, контрол над телесното тегло и други по преценка на лекуващия лекар

Прогнозата при баланит обикновено е добра, като в много редки случаи се развиват усложнения. Ранното разпознаване на симптомите и консултацията със специалист намаляват риска от усложнения и значително улесняват последващото лечение.