Първичен сифилис на ануса МКБ A51.1

Сифилисът е полово предавана инфекция, причинител, на която е „бледата спирохета“ Treponema pallidum. Нарича се бледа, поради нейното слабо оцветяване с анилинови бои и невъзможност да се види с обикновен микроскопски способ.

Под въздействие на антисептични и дезинфекционни разтвори бледите спирохети загиват бързо. Измиването с вода и сапун е достатъчно за унищожаване на попадналите върху кожата спирохети.

Заразяването става предимно по полов път, но инфекцията може да се предава и извънполово, директно, индиректно и конгенитално (от майката на плода).

Сифилисът може да бъде придобит или вроден.

При придобития сифилис заразата се предава при пряк или непряк контакт с болен, като най-често инфекцията се предава по полов път. Извънполовото и непряко предаване на инфекцията е особено характерно за битовия сифилис.

Вроденият сифилис се предава чрез трансплацентарен механизъм или при допир на плода със заразните лезии на майката по време на раждане.

Локализацията на сифилиса се определя от мястото на входната врата на инфекцията и начина на заразяване, поради което най-често се разполага в гениталната област, но и перианално - първичен сифилис на ануса.

След изтичането на инкубационния период от 3 до 90 дни (най-често около 21) след заразяването, на мястото на входната врата на инфекцията се образува раничка, по-рядко язва, наречена ulcus durum (твърд шанкър). Тя е с кръгловата форма с диаметър от 5 до 20 мм, гладко дъно с медночервеникав цвят с оточни твърди ръбове, неболезнена.

Локализацията на язвата е в областта на проникване на бактерията в организма, като това може да бъде ано-гениталната областта, но първичния афект може да се локализира навсякъде по тялото. Няколко дни след появата на сифилитичния шанкър, регионалните лимфни възли се увеличават и достигат големина на лешник. Те са неболезнени при допир и палпация.

Оставен без лечение, ulcus durum заздравява за няколко дни. Обикновено в този период, серологичните тестове стават позитивни, но могат да се позитивират и по-късно в хода на първия етап от болестта.

Обикновено диагнозата се поставя въз основа на клиничната картина, анамнезата за интимен контакт със заразен партньор и серологичните находки. Окончателното потвърждаване на диагнозата става чрез откриване на Treponema pallidum в лезиите.

Лечението на първичен сифилис на ануса се провежда главно с пеницилин. При ранните форми на сифилиса лечението трябва да се започне с водно-разтворим пеницилин, след което се продължава с депопеницилинови препарати. Може да се приложат и алтернативни антибиотици като еритромицин, тетрациклин, цефалоспорини.