Ранен сифилис, неуточнен МКБ A51.9

Сифилисът (луес) представлява инфекциозно венерическо заболяване с хронично, циклично протичане и редуване на активно проявени и латентни периоди.

Причинител на болестта е бледата спирохета Treponema pallidum - микроорганизъм със спираловидна форма с характерна подвижност. Наблюдават се четири вида движения: propulsio (напред), retropulsio (назад), rotatio (въртене около оста си), flexio (сгъвателно, махалообразно).

Заразяването става предимно по полов път, но инфекцията може да се предава и извънполово, директно, индиректно и конгенитално (от майката на плода).

Сифилисът може да бъде придобит или вроден.

При придобития сифилис заразата се предава най-често по полов път. Извънполовото и непряко предаване на инфекцията е особено характерно за битовия сифилис.

При вродения сифилис инфекцията се предава от болната майка чрез плацентата на плода през или след 4-тия лунарен месец.

Придобитият сифилис се разделя на:

• ранен - включва първичен, вторичен и латентен с продължителност до 2 години от началото на инфекцията
• късен - обхваща вторичен и латентен над 2 години, третичен и висцерален сифилис

Ранен сифилис, неуточнен има продължителност около 6 седмици и обхваща периода от заразяването до кожните (обривните) прояви на вторичния сифилис.

Продължителността на инкубационния период е 3-4 седмици. Това е периодът, в който инфекцията се развива в организма, без да настъпят външни прояви. Възможно е инкубационният период да бъде по-къс (10-12 дни) или по-дълъг (до и над 3 месеца).

След изтичането на инкубационния период на мястото на входната врата на инфекцията се образува първия признак на болестта - ulcus durum (твърд шанкър), развиващ се на мястото на инокулацията на Treponema pallidum. От този момент започва първичния сифилис, който продължава средно 6-7 седмици до появата на генерализиран и силно заразен обрив по кожата, с което се отбелязва началото на вторичния сифилис. През този период се поразяват вътрешните органи, костната и нервната система и всички серологични реакции са положителни. След няколко седмици обривът изчезва спонтанно, без да оставя следи, и настъпва латентния, скрит период на заболяването. С това завършва ранният сифилис.

Диагнозата се поставя чрез доказване на бледата спирохета в материал от ulcus durum. Серологичните реакции са положителни 10-14 дни след началото на заболяването.

Лечението на ранен сифилис, неуточнен, приложено в оптимална дозировка и продължителност, може да предотврати прогресирането на болестта.

При сифилис е възможна суперинфекция - т.е. повторно заразяване на вече лекувани от сифилис болни. Преболедуването от сифилис не води до траен имунитет.